Здравейте момичета, не съм писала от години тук, защото се примирих с факта, че никога няма да имам деца. Имах 100% запушени тръби и след неуспешно инвитро ми отстраниха едната тръба с лапаротомия. Тогава ми откриха и ендометриоза. Лекувах се със Золадекс три месеца. На контролен преглед докторът ми каза, че преди следващо инвитро трябва да се махне и другата тръба и тогава да опитам. Знаете колко са скъпи тези процедури, пък не съм от богато семейство за това - се примирих с факта, че скоро мама няма да стана. Примирих се дори, че това никога няма да се случи. Зяживях нормално, спрях да мисля и да се надявам. Спрях да плача след всеки цикъл. Спрях да се тормозя и обвинявам.
Преди няколко месеца цикълът ми закъсня доста. Притесних се, защото не се беше случвало до сега. Реших, че нещо не съм добре, че ме гони някаква ранна критическа и всякакви подобни глупости. Не си направих тест, защото знаех, че това е невъзможно. Правила съм десетки. Изчаках още няколко седмици и отидох на лекар. Направиха ми тест и ме прегледаха и се оказа, че съм бременна. Опитах се да ги убедя, че е невъзможно, че сигурно е извънматочна бременност, показвах си епикризи, диагнози и т.н. и в крайна сметка се навиха да ме прегледат на видеозон /живея в Лондон, а тук е трудно да се добереш до видеозон/ и тогава доктора ми каза, че бебето е добре и че си е на мястото. Плаках много, не можех да повярвам, че се случва на мен. Сега се моля всичко да бъде наред и да родя едно здраво бебе.
Разказвам ви това мили момичета, за да не бързате с махането на каквото и да е. В България лекарите са много категорични и прибързват. Не казвам, че са некъдърни напротив, смятам да се прибера и да родя в България живи и здрави. Но наистина вземат бързо бързо ножа и след това наистина шанса е 0%.
Прегръщам ви силно и ви желая много късмет!