подкрепям сентенцията на манхатън. друг вариант за спасение, който лично аз виждам, ако не успее човек да завълши медицина лично, е да се ожени за гинеколог с брат стоматолог и сестра педиатър. това е задължителният минимум за всяка жена. познавам един човек тук от форума, който е изпълнил 2 от тия 3 условия 

Завиждаш ми ти на социалния статус, ама забравяш, че ми трябва и психиатър, а нямам такъв роднина. 

Хайде, хайде, ти не си изпълнила условията, пък гледам си оцеляла, имаш семейство, здраво дете и никакви роднини от бранша. А да не ти говоря колко колеги умряха ненавреме, колко от тях са без деца, колко погребаха вече децата си и на колко от тях децата са болни, ама не с колики, а с мозъчни тумори, ДЦП, шизофрения и други подобни красоти. Знам, че се майтапиш, защото те познавам. Но тая идея, че иначе няма да оцелееш, е неправилна по подразбиране.

Хората боледуваме, страдаме и умираме. Какво значи оцеляване? Оцелял е този, който е преживял насилие и не е мъртъв. А не този, който е бил болен и е оздравял. За болестта и смъртта трябва да държим отговорен Бог, а не медицината и лекарите. Ние не сме научени да приемаме болестта и смъртта и това частично се дължи на предишния строй. Така че изходът не е всички да сме лекари, а всички да сме информирани, което се отнася изобщо за живота, а не само за здравната сфера.

Но момичетата са прави - често лекарите се дразнят от това, че питаш, че знаеш и че искаш повече информация
Колкото за автора на статията - ами каква полза има този лекар да плаши и без друго стресираните пациенти?? Явно целта не е да информира и помогне, а каква?

Така е. И аз лично няма да доживея да видя това разбиране, че е важно пациентът да има една добра здравна култура и без да е лекар.

Авторът - ми не знам, някой хора просто не мислят ... а и заключенията са архаични, не вярвам дори да са негови.

Мелинка, излизаме малко извън темата, но искам да си поясня мисълта. като написах това за оцеляването, имах предвид оцеляване не по принцип, а в българските реалии на здравеопазване и медицинско обслужване. и това го мисля сериозно. знаеш, че съм минала през много лекар и много болница през живота си, не говоря наизуст.

ако повечето лекари в България бяха като теб, като д-р Даскалов, като доц.Конова, като д-р Владимиров... щях да се отпускам спокойно и с доверие вечер на възглавницата си. и сигурно нямаше да знам толкова медицински думички, колкото знам сега

Хората боледуваме, страдаме и умираме. Какво значи оцеляване? Оцелял е този, който е преживял насилие и не е мъртъв. А не този, който е бил болен и е оздравял. За болестта и смъртта трябва да държим отговорен Бог, а не медицината и лекарите. Ние не сме научени да приемаме болестта и смъртта и това частично се дължи на предишния строй. Така че изходът не е всички да сме лекари, а всички да сме информирани, което се отнася изобщо за живота, а не само за здравната сфера.

За първи път ми се случва да не съм съгласна на 100% с твое мнение, Мели.
Не мисля, че всички трябва да сме толкова осведомени. Не е нормално да правя проучване в интернет, за да видя, че метода който ми предлагат е морално остарял. Това е работа на доктора. Или поне е работа на доктора, който искам да се грижи за мене.
И още нещо, аз се чувствам като оцеляла. Защото лечението в някои родни болници си е като чиста проба насилие! И над тялото и над душата!
Радвам се, че има доктори. Истински, загрижени, осведомени, компетентни, опитни.... ДОКТОРИ! Но за съжаление на този етап все още са по-скоро изключения 

1.
Цитат на: Мели в март 30, 2007, 07:12:56
информираният пациент е много по-полезен за себе си отколкото невежия
2.
Цитат на: Мели в март 30, 2007, 07:12:56
А наплашеният човек е много лош пациент.

според нашия жаргон, това е оксиморон
Мелинда, не ме разбирай криво, моля ама това е реалността.

Мелинка, излизаме малко извън темата, но искам да си поясня мисълта. като написах това за оцеляването, имах предвид оцеляване не по принцип, а в българските реалии на здравеопазване и медицинско обслужване. и това го мисля сериозно. знаеш, че съм минала през много лекар и много болница през живота си, не говоря наизуст.

ако повечето лекари в България бяха като теб, като д-р Даскалов, като доц.Конова, като д-р Владимиров... щях да се отпускам спокойно и с доверие вечер на възглавницата си. и сигурно нямаше да знам толкова медицински думички, колкото знам сега

за това става въпрос, за това, че сте изключения, а не правило. имам медици в семейството си, и наистина разбирам като ти е криво подобно мислене.
 

За първи път ми се случва да не съм съгласна на 100% с твое мнение, Мели.

И още нещо, аз се чувствам като оцеляла.

Не съм и предполагала, че някой ще се съгласи. Нека не звуча грубо, но това е факт, който ще се осъзнае след поне 2 поколения. Ние сме възпитани неправилно, включително и по отношение на здравето си, на болестите си, на страданията си и на смъртта си. И факта, че ти се чувстваш оцеляла, с нотката на самосъжаление, а представа нямаш какво е наистина да си оцелял, е един от проблемите. Може и да не е много съществен, но все пак е проблем.

1.
Цитат на: Мели в март 30, 2007, 07:12:56
информираният пациент е много по-полезен за себе си отколкото невежия
2.
Цитат на: Мели в март 30, 2007, 07:12:56
А наплашеният човек е много лош пациент.

според нашия жаргон, това е оксиморон
Мелинда, не ме разбирай криво, моля ама това е реалността.

Днес явно съм по-глупава от обичайното, но наистина не разбирам оксиморона. Лош за себе си имам предвид, вреден със собствения си страх, с очакването на най-лошото ... Информиран не означава наплашен, напротив.

ох, разбира се, че не означава, в общия случай. затова казах - на нашия жаргон, при хора като нас, а може би-като мен
Мели, права си за всичко, разбираш ли

Тъй, тъй, Ман, всичко разбирам, ама трябва да ми се обяснява с повече думи ... и с по-простички, а ти - оксиморон. 



Много спам в темата, много нещо. Извинявам се.