Мили момичета, както знаете, от 12 февруари тази година, вече сме родители на една малка, смешна Коала.
Преди известно време, получих молба от едно от момичетата тук, да напиша кък са минали нещата при нас. Съжалявам, че се забавих с темата, но едва сега успявам да си поподредя дневния режим и то не твърде успешно .
Много мислих, какво точно да напиша, четох и предишните ми постинги, по време на самото чакане и като че ли не се сещам , какво би ви било полезно и интересно да научите за самата процедура и аз вече да не съм го написала някъде.

Затова, искам да знаете, че не съм забравила бързо, бързо, помня до болка какво е да чакаш, какво е да те боли и колко се надява всяка една от нас.

Не бих искала да бъда обвинена в липса на съпричастност, но не знам точно какво да напиша. Ето защо ви моля за помощ - задайте ми някакви въпроси - процедурни, емоционални, коквото се сетите. Моля ви, питайте каквото и да е, каквото и да ви дойде наум, каквото и да ви се иска да научите. Ще ми отговоря максимално подробно и бързо, пазя си още всякакви телефони и контакти на институциите.

Целувки на всички

разкажи ,моля ,те за първата среща,за първите мигове у дома или наи банална случка от  новото ви ежедневие  която е объркала рефлексите ти
 

Еееее, цял роман ще трябва да напиша  .
Виж, аз смятам себе си за много емоционален човек, но в моменти на изпитания, някак си се смразявам и започвам да действам като робот.
Първата ни среща с Никола, беше всъщност трета поредна среща с детенце, което ни предлагат за осиновяване. Никога не съм вярвала, нито съм очаквала, че в момента, в който видя детенцето, което ще осиновим, ще го разпозная със сърцето си. Затова и очакванията ми не бяха като за сапунена драма. Още повече, че вече бяхме минали през изпитанието да откажем две дечица и аз изпитвах ужас, че това отново ще се повтори.
Денят преди да го видим, претрършувах целия нет, за давидя как изглеждат бебета на неговата възраст. Звъннах на Джам да я питам, какво трябва да правят бебетата на неговата възраст. Ей такива работи - опитвах се да се подготвя.
В самия дом, бях като парче лед - нито се вълнувах, нито се притеснявах. Явно това е бил защитна реакция. Когато ни го донесоха, той беше жълт като лимон, доста кривогледичък... абе и по-красиви и симпатични бебета бях виждала. Нищо не ми трепна, нищо не ми се обърна, нищо не изпитах, честна дума, но 4 минути след като го видяхме, знаех със сигурност, че това е сина ми.
Не изпитвах абсолютно нищо към това детенце, но поставих национален рекорд по събиране на документи - 3 дни. Видяхме го в четвъртък сутринта, в понеделник документите ни бяха комплектовани и подадени в съда.

Убедена съм, в това което казвам, любовта идва постепенно, майчинското чувство не се появява за един миг. То идва полекичка. Първите дни например, нямах нищо против, някой да го гушка, да го целува и т.н. Ела да ме видиш сега - гледам като ранена пантера и го давам само на определени хора  . Балми, споко, ти си   наш човек

 Между другото, само да спомена, че в момента, в който вземете решение за осиновяване на конкретно детенце,ако са минали 6 месеца от подаването на документите ви, следва да извадите отново целия комплект документи.

 Здравейте моми4ета!Нека и аз да споделя за нашата първа среща.Ние нямаме откази,но 4акането година и половина ни побърка.Ние в на4алото искахме моми4е,след 6месеца 4акане ре6ихме 4е детето си е дете каквото и да е и сменихме ре6ението си.Когато ни изпратиха писмо за 6 месе4но мом4енце да ви кажа 4естно 4удех се дали 6те ми хареса,за6тото вътре6но бях настроена 4е искам моми4е.Когато отидохме в дома и ни го показаха бях изумена.Той бе6е с много бледа 4ак прозра4на кожа,с мъни4ка глави4ка и с огромни 4ерни о4и.На пръв поглед ни6то особено,само те 6окират голямите му о4и.Дадоха ми да го нахраня,той запо4на да ми се усмихва с най-сладката усмивка която можете да си представите и веднага разбрах 4е това е моя син.Първите дни и аз бях като отнесена но на втората,третата сре6та ве4е ми бе6е влязъл под кожата.По сладко детенце не съм си представяла 4е мога да имам.Късмет на вси4ки!

Здравейте, момичета. Първо искам да кажа на Фуси, че се възхищавам на искреността. Това, което си написала малко хора биха го признали.
Момичета, бих ви била благодарна ако споделите впечатленията си от първите моменти, когато детенцето идва в къщи - мен лично това много ме притеснява - как ще се справя, ще бъда ли добра майка, дали ще успея да се грижа за детенцето, след като никога до сега не съм се грижила за дете. Чувам, че първите седмици минават като в мъгла, но все пак, ако имате желание, разкажете, на мен ще ми бъде много интересно и от полза

Фокси, душа, никога няма да си подготвена достатъчно  
Аз понеже съм си по реда  (астрологично луната ми е в дева)предварително си бях направила логистика за най-основните неща. Хранене, преобличане, извеждане. Бях си направила списъци - много са смешни.
И в момента на вратата имам залепен списък с нещата, необходими при излизане - като дойдат гости го махам, щото ме е срам

Бях си направила диск с песнички за приспиване... ей такива работи.
Моя съвет е да започнете да подготвяте вещите, чак след като вземете решението за осиновяване на конкретно детенце. Не купувайте неща предварително, не подреждайте детската стая - много е мъчително, не си го причинявайте.
Дори след съдебното дело можете да вземете детенцето у дома чак след 7 дни. Имате достатъчно време.

По-важното е да ти остава време да си играете, да си пеете песнички, да си говорите.
Фокси, дете се гледа с обичане - това е най-важното. Затова съм повече от убедена, че ще бъдеш прекрасна майка

Искам да го гушкааам!

здравей фуси аз писах и по други теми, ние срещаме голям отпор по въпроса за осиновяването от страна на родителите на мъжа ми, за тях това е нещо срамно и непрекъснато навиват мъжа ми срещу това
ние още не сме дори опитали да имаме поне наполовина наше беб4е- аз нямам проблеми, мъжа ми няма никакви сперматозоиди
но ме притеснява факта 4е те така са против, непрекъснато го уверяват- мъжа ми, 4е той щял да стане татко, просто могия му била направена и 4ак след 2 години щял да се оправи, а ние от 2 ве4е пробваме за беб4е
ей такива едни работи
той се разкъсва от това хем да се надява 4е родите лите му са прави, хем да срещне действителносста лице в лице
аз ли4но бих осиновила дете дори и да си имам мое
вие как се справихте с хората около вас- те подкрепяха ли ви или ви даваха напразни надежди
аз толкова искам беб4е, 4е бих си осиновила сега едно, и бих правила опити за собствено в последствие
аз работя с деца и съм се уверила 4е лЮбовта ми към тях не зависи от това дали са мои или не

Виж, ние с мъжа ми семе от късметлиите, които имат пълната подкрепа на родителите си и на всичките ни приятели. От едно място не чух лоша дума или критика.
Не знам какво да те посъветвам, освен това, че по пътя сте само ти, мъжът ти и вашето дете. Баби, дядовци, приятели, роднини - те са важни, но в края на краищата са само заобикаляща среда. Ядката и сърцевината сте вие.
Майка му и баща му ли, ще ви чакат вечер в къщи, те ли ще скачат около коледната елха, те ли ще ви радват, те ли ще откриват света, заедно с вас?

Не позволявай, някой друг да управлява щастието ти. Успех

Фусинка, знаеш ли колко години е възрастовото ограничение, до което можеш да осиновиш? Да не изпуснем и този срок? Благодаря!

Фуси, много си права, смятам да им се опъл4а на вси4ки, 4е да се 4уе и моята дума, та в крайна сметка, аз снаха ли съм или лукова глава
това в кръга на шегата
Аз мисля 4е те се опъват,защото още нищо не сме предприели, запо4нем ли, се надявам да клекнат
само дето ни създават главоболия и мъжът ми се 4уди как хем на тях да угоди, хем да си имаме истинско семейство
Благодаря за подкрепата
Успех и много щастие и на вас

Абе Розе, ще ме умориш от смях! Къде се написа сред презрелите 
Споко миличка - няма възрастово ограничение, номоите впечатления са, че на по-млади семейства се гледа по-добре

но моите впечатления са, че на по-млади семейства се гледа по-добре

Ей за това питам! Отнякъде съм чувала, че горната граница била 42 години. Но явно може и да е погрешен слух. Иначе, аз съм си баш към презрелите - на почтените 38 лазарника съм и се притеснявам да не изтървем и този срок с мъжа ми, докато се наумуваме.  Благодаря ти.

Горна граница няма, но на по-младите кандидати се предлагат по-малки деца. Не е обща практика, но е неписано правило. Тогава попитах горе-долу каква е горната възраст на кандидатите и тя ми каза, че има и семейства на по 50 и отгоре и години. Има задължителна разлика между възрастта на кандидатите и на детето, но горна граница няма. Все пак има резон на 50-годишна двойка да се предлага не бебе, а по-голямо дете, защото родителите все пак трябва да са максимално дълго време полезни на децата си. И нямам предвид да ги издържат, а физически да са до тях.

Цветелинка, много ти благодаря! Важно уточнение е това и открито едва ли някой ще ти го каже! Благодаря ти още веднъж!

И колко е задължителната разлика?

И колко е задължителната разлика?

Осиновяващият трябва да е най-малко с 15 г. по-възрастен от осиновявания (ако единият от съпрузите осиновители отговоря на това условие, то тази разлика не е задължителна за другия).

Иначе, аз съм си баш към презрелите - на почтените 38 лазарника съм и се притеснявам да не изтървем и този срок с мъжа ми, докато се наумуваме.  Благодаря ти.

Ами и аз съм на толкова , ама не съм съвсем презряла. По принцип нашата социална работничка ни каза на проучването, че на по-възрастните кандидати им препоръчват да повишат възрастта на детето. На нас, обаче не ни даде такава препоръка, така че или сме млади, или ние сме посочили по-висока възраст

Момичета, вие не сте добре!!!
МЛАДИ СТЕ! СПОКО 

Под по-възрастна двойка се разбира двойка над 45 години, алооооууу ,къде се подредихте и вие 

Целувам ви

Момичета, вие не сте добре!!!
МЛАДИ СТЕ! СПОКО 

Под по-възрастна двойка се разбира двойка над 45 години, алооооууу ,къде се подредихте и вие 

Целувам ви

Благодаря ти, Фуси, този проблем доста ме притесняваше, но... ми беше неудобно да попитам .
А иначе, че сме млади, поне по душа, то е ясно