Здравейте, да се намеся и аз в темичката.От мин.година ( в края) пододохме док.за осиновяване и след 4 месеца ни се обадиха че има едно сладко бебе на 9 месеца и ако искаме да идем да я видим,веднага утидохме защото бебето беше в нашия град съвсем близо до нас.Първата среща мина много добре и за миг не съм си помислила че ще си помисля за 2 ра среща няма да казвам какво изпитахме като я видяхме защото няма да ми повярвате :Dтолкова бях изплашена а Иви(бебето ми)така усмихнато и така лъчезарно нямам думи да го опиша .След 1 час с нея намерих адвокат и същия ден започнахме с процедурата сега вече остана 1 ден до изписването на Иви обичам това малко дете обичам аромата на сладкото вратле обичам допира на главичката до моята ей това Обичта която изках да изпитам,пожелава на всички да изпитате това щастие.
Поздрави от Иванина,мама Диди и тати Стефан

Тенеза, честито! Да сте живи и здрави и да имате много щастливи мигове заедно!

Тенеса, много, много щастливи мигове ви пожелавам и те със сигурност тепърва ви предстоят!

Много щастие на семейството ви и от мен. Ние осиновихме нашето детенце преди 3 години и половина, но дните на първите ни срещи с него, на очакването да дойде в къщи и първите месеци, в които се грижехме за него, все още помним като най-най-вълнуващия и щастлив период в живота ни. Наслаждавйтие се на живота ЗАЕДНО!

Вече сме у дома и сме малко криви но това е най малкия ни проблем :Dнали си е до мене всичко изтърпявам.

Вече сме у дома ...

Тенеза, честита радост в къщи!Да ви е здрава Ивито и да расте щастливо!

Вече сме у дома и сме малко криви но това е най малкия ни проблем :Dнали си е до мене всичко изтърпявам.

Ех, че е хубавооо 

Много е сладка Ивето - пу-пу-пу

Желая ви много, много здраве и много усмивки!

...обичам това малко дете обичам аромата на сладкото вратле обичам допира на главичката до моята ей това Обичта която изках да изпитам,пожелава на всички да изпитате това щастие...

Познато чувство Тенеза. Честита радост в къщи, много щастливи мигове с малката принцеса!

ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ МОМИЧЕТА

Здравейте момичета!
Незнам дали въпросът ми е подходящ за тази тема но ще питам.
През м. август 2011г. започнахме да получаваме писма от РДП , че ни вписват в техните регистри. Но досега сме получили само 6 а сме посочили свички 28 РДП.
Трлябва ли да се поинтересувам защо не получаваме от другите писма или всяко РДП си има собствен стил на работа - например за Плевен разбрах, че те не изпращали писма.
А и друго питане имам.
От вътрешен човек в дома в Плевен разбрах, че имало няколко деца с оправени документи, които чакат за осиновяване. Може ли по някакъв начин да се доредим и ние за детенце там след като официално никой не ни е потърсил.

Намери телефони на РД в Плевен и разговаряй - хем ще разбереш дали сте вписани, хем по някакъв начин ще им се представиш и ще завържеш личен контакт. Успех! Дано не чакате дълго!

Къртиче, ние също бяхме посочили всички РД,и получихме около 8-9 писма.След чакане от 8 месеца пристигна и дългоочакваното писмо за среща с нашето детенце.
Дано и вие скоро да го получите.

Здравейте!
Имам нужда от съвет! Вече си подадохме документите и мина първата ни среща със социалната работничка. Притеснява ме това ,че постоянно ни обясняват как ,ако не впишем ,че сме съгласни детето да е И от ромски произход доста ще си почакаме
Така ли е наистина ?? Моля ви да ми кажете при вас така ли беше и много ли чакахте ?
Има тема , в която е писано по този въпрос , но отдавна никой не е писал там !

Повече и по-малко са относителни понятия  .
Виж статистиката, там може би ще ти се поизясни картинката, въпреки малкото постове. Оказват влияние не само вашите изисквания, но и:
- вашата активност
- написаното за вас в социалното ви досие Напр. ако има вписано за осиновяване бебе н 5 месеца, при еднакви други качества, вероятно ще бъде педпочетена по-младата двойка. Това разбира се твърде условно ...

чакай пак ще се самоцитирам, че ми е по-лесно

Изискването за етнически произход на детето

Една от болните теми в дискусиите за осиновяването в България е притесненията на някои от кандидатите да осиновят деца с различен от българския етнос. Голяма част от хората заявяват, че желаят да осиновят дете единствено с деклариран български произход. Работата е там, че така силно ограничавате броя на децата, за които кандидатствате  по няколко причини:
от една страна, както беше посочено в частта за попълване на вашето заявление, етническата принадлежност попада в т.нар. „чувствителни” лични данни и като такива те следва да бъдат предоставени само доброволно. Рождените родители са тези, които следва да посочат етническия произход на детето, а ако те откажат, в досието на детето ще бъде вписано „неизвестен етнически произход”.
на второ място, принадлежността към даден етнос е въпрос на самоопределение1.  Рождените родители могат да кажат, че не могат да се самоопределят, защото не разбират смисъла на това нещо. Отново в досието на детето ще бъде вписано „неизвестен етнически произход”.
на следващо място, е възможно единият родител да се самоопредели като българин, а другият родител да е неизвестен или да откаже да отговори. Тогава в досието на детето е възможно да бъде вписано „неизвестен етнически произход” или „смесен етнически произход”.
Подобни случаи на гореизброените има наистина много. Деца, попаднали в някоя от посочените категории, изобщо няма да ви бъдат предлагани за осиновяване, ако вие изрично сте заявили, че желаете да осиновите дете единствено с деклариран български произход. От подобно изискване ще загубите наистина дълго време в безсмислено чакане, а това наистина не си струва.
Ако в първоначалното си заявление сте заявили изрично, че искате да осиновите само такова дете, помислете добре и подайте декларация до вашето РДСП, с която заявявате, че желаете да промените първоначално посочените изисквания към детето, като декларирате, че сте готови да осиновите дете от български, смесен, неизвестен или …. (посочете и друг, ако желаете) произход.  Това наистина ще ускори процедурата ви.
Добре е да помислите също, дали не бихте могли да превъзмогнете тази претенция. Въпросът е деликатен и много личен, но си струва да помислите върху него. Поговорете със социалните работници, прочетете в интернет форумите споделения опит на майки, осиновили дечица с различен етнос.  Ще видите и снимки на щастливи, прекрасни деца с новите им семейства.  Щом детето ще се отглежда във вашето семейство и с вашите семейни традиции и порядки, то ще приеме тях. Помислете върху това.



"НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Какви изисквания към детето, което желая да осиновя, да посоча?
Ще повторя още веднъж вече написаното по-горе – всяка ваша претенция ограничава броя на децата, които ще ви бъдат предлагани за осиновяване, което означава, че може и да почакате повечко. Това важи и за възрастта и за пола и за произхода с еднаква сила.

Има ли значение поредността, с която сме вписани в регистрите?
Отново въпрос без еднозначен отговор – и да, и не. Със сигурност кандидатурите на осиновяващите не вървят стриктно по ред на номерата, макар че, както казахме,  поредността ви в регистъра все пак е фактор (Чл. 95, ал.1 от СК). Ще припомня споменатия водещ принцип: “търси се родител за детето, а не дете за родителите”. От една страна, ако е минало много дълго време от вписването ви и, имайки предвид, че разрешението за вписване е с максимален срок 2  години, вероятно вашето досие ще излезе „на предни редици”. От друга страна обаче, ако вашите изисквания към детето, което желаете да осиновите, са прекалено много, възможно е да почакате повечко, а преди вас да осиновят хора с по-гъвкави претенции.

Fussii,благодаря ти за изчерпателния отговор!

Ето и моят отговор към Дидомира: Чакахме 6-7 месеца след вписването в регистъра /9 общо от подаване на заявелнието до обаждането, че сме определени за осиновители на коннкретно дете/. Случва се да се чака и повече разбира се. Детето ни тогава беше на 5 месеца и от български произход. Може би бе въпрос малко и на късмет /съдба/. Не се поддадохме на убежденията да променим изискванията си, както за възрастта, така и за произхода. /просто изпитвахме съмнения и за двете/.Поради каприза на съпруга ми, от който аз се разграничавам,но пред който отстъпих, дори бяхме изразили предпочитание за момче. Така и стана - явно ни е било писано да се срещнем с нашето момченце.И не ми се смейте, но вярвам, че имало невидима нишка, която е свързвала душите ни с тази на нашето дете. Така че, моят съвет е - послушайте сърцата си, а не толкова - социалните работници. Тяхната работа е достойна за уважение, но те се грижат за интересите на всички деца и на обществото като цяло, а ние сме отгтоворни за собствения си живот.

Ето и моят отговор към Дидомира: Чакахме 6-7 месеца след вписването в регистъра /9 общо от подаване на заявелнието до обаждането, че сме определени за осиновители на коннкретно дете/. Случва се да се чака и повече разбира се. Детето ни тогава беше на 5 месеца и от български произход. Може би бе въпрос малко и на късмет /съдба/. Не се поддадохме на убежденията да променим изискванията си, както за възрастта, така и за произхода. /просто изпитвахме съмнения и за двете/.Поради каприза на съпруга ми, от който аз се разграничавам,но пред който отстъпих, дори бяхме изразили предпочитание за момче. Така и стана - явно ни е било писано да се срещнем с нашето момченце.И не ми се смейте, но вярвам, че имало невидима нишка, която е свързвала душите ни с тази на нашето дете. Така че, моят съвет е - послушайте сърцата си, а не толкова - социалните работници. Тяхната работа е достойна за уважение, но те се грижат за интересите на всички деца и на обществото като цяло, а ние сме отгтоворни за собствения си живот.

hope-love,много , много ти благодаря ! Всички знаете , минали през това на какво напрежение сме подложени ! Имах и имам нужда някой да ми казва ,че ще намерим нашето дете и то не е недостижима мечта  . От всякъде ме заливат с информация ,че е адски трудно да намериш дете , което да няма ромски произход . Не искам да изпадам и в обяснения как не мога да се пречупя точно по този "параграф"!Че даже и да се ..., съпругът ми никога . И без това милият го прави само и само да съм спокойна аз . Мисля и постоянно за това как като дойде момента .... ами дали ще го приеме това дете . Като го питам вдига рамене и казва :не знам !!! Да не продължавам ,че ще отида към друга тема .

Нормално е да се тревожите. А мъжете май са по-уязвими и деликатни. Моят по едно време /докато чакахме/ беше нещо чак изпушил. Да не изпадам в подробности, но преживя някаква криза, някакви моменти да слабост и неадекватност дори. Но после всичко мина перфектно. Може би се успокои и нещо в него се преобърна в момента, в който бебето заспа облегано на гърдите му - още при първата ни среща. Още се сеща да ме дразни, че първо е спало в неговите ръце и първо него харесал. Не му задавай такива директни въпроси "дали ще приеме детето" и пр. Той и без това сигурно сам си ги задава всеки ден, че и нощем дори. Спокойно. Каквото има да става, ще става.

Смятам, че в нито един момент от процеса на осиновяване не трябва да има насилие върху психиката на който и да е от партньорите. Също смятам, че всеки трябва да посочи много ясно какво точно иска и ако няма мегдан за колебание да не го прави единствено с цел "да съкратя срока".

Страхове ще имате и двамата винаги - и преди, и по време на, и след осиновяването. От това бЕгане нЕма

За да те "поуспокоя" за това има ли или няма бебета за осиновяване - виж сайта на НСИ за миналата година са изоставени 1290 деца на възраст от 0 до 3 години ... Това са цифрите. Социалните говорят тези неща, защото това им е работата ... това ще го обясня по-късно, щото ЗВЕРСКИ съм закъсняла с един текст.

Само , ако знаете колко ми помагате! 

Благодаря Ви за подкрепата