http://www.standartnews.com/archive/2006/04/14/supplement/s4765_2.htmПроф. Димитър Цветков
Сексът отдавна не е табу в нашето ежедневие. Обикновено говорим повече за удоволствието и ползите, които могат да се извлекат от него. Наред с тях обаче има и доста негативи, които могат наистина да ни вгорчат живота.
През 1879 г. Алберт Найсер описа за първи път в медицината една от най-неприятните полово предавани болести - гонореята (трипера). След него малко по малко започна да се оформя групичката на така наречените срамни болести - сифилис, мекшанкър, липофогранулома венерум, гранулома ингвинале. Дори имената им звучат неприятно, а ако човек се разболее, става наистина страшно. За щастие заболяванията отдавна вече се лекуват благодарение на откриването на антибиотиците. По-важното обаче е да не се допуска заразяване, защото последствията от венерическите болести могат да бъдат доста сериозни. Най-добрата профилактика е използването на презервативи, спазването на добра лична и сексуална хигиена.
Но сексуалната революция продължава да си "отмъщава" и на преден план се обособи една изключително важна група на сексуално трансмисивните инфекции. В момента в света по данни на СЗО са регистрирани около 250 млн. случая на заболявания, предавани по полов път.
Хламидийната инфекция се нарежда на първо място по разпространение по полов път. В САЩ ежегодно се регистрират по 5 млн. нови случая на хламидийна инфекция, а в Европа тези случаи са около 10 млн.
Най-често от урогенитална хламидийна инфекция боледуват мъжете между 20-40 години, които са в сексуално активна и репродуктивна възраст.
Причините за честотата на хламидийната инфекция са
изключително ранно започване на редовен полов живот
безпорядъчните полови контакти. Много от хората все още не използват презервативи. Усложненията, до които води хламидийната инфекция, оказват неблагоприятно влияние върху здравето както на мъжа, така и на жената. При силния пол обаче последствията могат да бъдат много по-сериозни. Те могат да доведат до изчезване на либидото или невъзможност да има деца.
Времето от заразяването до проявяването на хламидийната инфекция е средно от 12 до 16 дни. Инфектираните с хламидия трахоматис мъже се оплакват главно от възпаление на пикочния канал. Много рядко този възпалителен процес протича остро. Обикновено уретритът протича с оплаквания от слабо течение от канала с
често и болезнено уриниране
и от уретрата изтича така наречената "сутрешна капка". Тези оплаквания или симптоми могат да се изострят или възобновят след сексуални ексцесии или прекомерна употреба на алкохол. В 30% от случаите тази инфекция може да протече безсимптомно и може да се открие само посредством доказване на хламидийна инфекция у сексуалната партньорка. При неправилно лечение и при рецидивиращи инфекции този уретрит може да се усложни и да предизвика възпаление на простатната жлеза и придатъка на тестиса, които имат изключително голямо значение за качеството на спермата и възможност за добро оплождане.
Хламидийната инфекция може да бъде основна причина за мъжкия стерилитет. При анализ на спермата се доказва, че при тази инфекция настъпват качествени промени в сперматогоничните параметри - увеличение на патологичните форми на сперматозоидите, аглутинация на сперматозоидите. Оттук може да се дойде и до намаляване подвижността на сперматозоидите и тяхната скорост. Проявява се в този случай като токсична форма на мъжко безплодие с повишаване киселинността на спермата. За да се подобри качеството на спермата и да възвърнем оплодителната способност на мъжа, е необходимо да проведем веднага лечение.
Лечението е задължително едновременно
на пациента и на неговата партньорка. Неуспехът на лечението се дължи на реинфекцията от партньори, които не са се лекували. Тук ефектът "пинг-понг" действа с пълна сила. В тези случаи пациентът е разочарован от лекаря и лекарят от пациента и двамата са неудовлетворени от лечебния процес.
От многогодишния опит при лечение на хламидийната инфекция можем да направим кардинални изводи и да препоръчаме индивидуално комплексно лечение, което включва имуномодулираща терапия, ензимотерапия, въздействие на неспецифичната резистентност на организма и антибиотично лечение.
Най-добре резултати се постигат от антибиотичното лечение, когато се включат антибиотици от групата на макролидите, и, на второ място, антибиотици от групата на полусинтетичните тетрациклинови препарати. Курсът на лечение трябва да бъде от 10 до 15 дни.
След проведеното лечение в контролните изследвания на спермата се установява подобрение на нарушените й параметри в 73%, и то в главното направление - увеличение на функционалната активност на сперматозоидите.
При контролните микробиологични изследвания се установява, че е овладян възпалителният процес в 97% от болните, прекарали хламидийна инфекция.
В заключение можем да кажем, че имайки предвид честотата на хламидийната инфекция и поразяването на мъжа в активна репродуктивна възраст и информацията, с която разполагаме понастоящем относно влиянието на гениталните хламидиални инфекции върху фертилитета при мъжа, изглежда оправдано да се заключи, че за документирания постинфекциозен инфертилит са необходими повече задълбочени изследвания, за да се доразвие виждането за тяхната роля и причината за мъжкия субфертилитет.
