Цитат

Какви хора са онези които нямат Любов за едно чуждо дете.

Зрели и умни хора, които правилно преценяват себе си и силите си. Изключително достойни за уважение, защото не осиновяват дете "само и само за да имат такова". Едно нещастно осиновено дете по-малко. Шапка свалям на такива хора, те си знаят през какво преминават и как живеят

Аз пък мисля, че са зрели хора, които до толкова са запленени от собственото си генетично съвършенство, че не могат да дарят любовта си на едно дете, което не е от техните гени, което значи, че в тях няма любов за даряване.
Целта ми не е да се започне спор "за" и "против" осиновяването, но съм далеч от мисълта да свалям шапка на хора, които са толкова егоистични, че не могат да се отърсят от себелюбието си. Просто мнения всякакви, но бих искала да споделя и моето.
И да, съгласна съм, че осиновяването на дете от подобни родители би довело до едно нещастно осиновено дете, така че по-добре да продължат със самосъжалението и да се откажат от осиновяването.

Lussy21, не зная дали е необходимо да ти отговарям, но все пак ще го направя! Да родиш и отгледаш дете е голяма отговорност! Да осиновиш дете е още по-голяма отговорност! Пристъпвайки към тази процедура, едно семейство трябва да си направи хубаво сметката какво може да даде на това дете! В момента ние за жалост не можем да му дадем нищо, напротив бихме го натоварили още повече основно със здравословните си проблеми. Старая се да помагам на всичките си близки, роднини и приятели с деца, гледам ги през почивките си, уча заедно с тях, през ваканциите се грижа за племенниците си... И още нещо, ако животът ми се беше стекъл по друг начин и вече имах едно дете - най-вероятно щях да си осиновя и друго. Но не искам да имам дете, само и само, за да имам такова, за да съм като другите! Не се оправдавам! Просто пиша мислите, които ме връхлетяха след постинга на новия потребител.
Fussii, аз пък свалям шапка на такива хора, като вас, но за жалост нямам вашата смелост и всеотдайност!
Бъдете щастливи!

С риск дискусията да отиде вмного грешна посока, да си кажа ... Не бих съдила никого, не
Просто уважавам хората, които реално преценяват докъде и доколко могат. По някакъв начин аз не съм кой знае колко по-различна от хората, които не искат да осиновят дете и преценяват че няма да могат да го обичат достатъчно. Да аз не съм имала никакъв проблем с решението за осиновяване - ама никакъв. Беше най-естественото нещо - не съм имала дилеми, вътрешни борби. Да, обаче всички знаете, че не можах да прима едно детенце за свое по определени причини. Е с каквосъм по-различна от онези, които изобщо не приемат идеята за осиновяване... Принципно не виждам разлика. Това обаче не мисля, че ме прави лош себелюбящ се егоистичен човек. Не мисля, че се самосъжалявах тогава, по-скоро се самообвинявах и се примирих, че този път никой не ми е виновен, а само аз и предрасъдъците ми.

Мда, изглежда така, все едно ги съдя, ама аз не ги съдя - живота си е техен и всеки може да прави, каквото намери за добре, но не мога и да ги уважавам, камо ли шапка да им свалям. Няма повече да пиша по въпроса - казах вече, просто има различни мнения, моето е различно и затова го изказах - не искам дискусии, но и не ми харесва да има овации на тема - те решиха да не осиновяват.
И другото, което ме мъчи отдавна, като съм тръгнала да си казвам всичко по темата - хич не ме кефят изказвания от сорта - възхищавам ви се, че сте осиновили (това не са камъни в ничия градина) - няма нищо за възхищение и докато хората мислят, че да осиновиш е някакво върховно постижение, някакъв акт на абсолютно благородство или не знам, какво мислят, до тогава ще има и такива, които да мислят, че осиновяването не е за тях. Дано някой ме разбере.

Фоксче,
Сигурно ти е нервно, но защо така с лошо 
То не останаха хора, които да влизат в полето на твоето уважение ... осиновили /толерантни към неосиновилите/, неосиновили ... все някакви такива недостойни ще дойдат ...
Просто хората сме различни, но различният от нас не е недостоен за уважение ...

Фоксче,
Сигурно ти е нервно, но защо така с лошо 
То не останаха хора, които да влизат в полето на твоето уважение ... осиновили /толерантни към неосиновилите/, неосиновили ... все някакви такива недостойни ще дойдат ...
Просто хората сме различни, но различният от нас не е недостоен за уважение ...

Не говоря с лоши чувства към никой и не визирам никой конкретно - изказах мнението си.
Естествено, че всеки е достоен за уважение, но за делата, които наистина заслужават такова, а в случая не намирам повод за уважение - за трети път казвам - това е моето мнение, което не се покрива с мнението на Фуси и затова го изказах.
Не ми е нервно, казала съм си го от сърце, мисля че беше крайно време някой да засегне темата за възхищението - няма нищо за възхищение - има само неуморен денонощен труд, който го има и при биологичните деца, но на техните родители никой не изказва възхищението си.

Момичета, излишно е да се спори, защото всеки усеща по различен начин нещата. За мен лично осиновяването е просто единият от вариантите да бъдеш родител - такъв какъвто е коитуса по време на овулация без предпазни средства, инсеминацията, ин витрото, ИКСИ-то, донорската инсеминация, ин витро с донорска яйцеклетка и каквото още можем да се сетим. За едни хора е за възхищение това да се подложиш на няколко операции или ин витро процедури и да допуснеш няколко лекарски екипа в брачното си ложе в продължение на години, а за друг да обичаш дете, родено от друга жена. И обратното. Това, което е лесно като решение за едни, е трудно за други. Толкова сме различни хората и емоциите ни. Всеки, който намира начин и сили да се бори с проблема "проблемно забременяване" независимо по кой от всички тези начини или в комбинация от тях е за възхищение!

Cygnus,
Толерантна и деликатна, както винаги. Това което казваш действително е безспорно ... поне за мен.
А и спор действително няма.
Едно, че като цяло, понеже не сме по темата, в последните постинги всеки казва някакви си неща за осиновяването, които го вълнуват.
Второ, че аз съм рационален човек и така въобще изобщо не се захващам да говоря.

Просто бях провокарана от искрите, които за пореден път прехвърчаха в този подфорум. 
Отговорът защо едва ли е прост.
 
и понеже днес явно ми е ден за четене на форуми, само едно изречение ...
Фоксче, темата ви бг-мама по този повод направо ме плаши ... много сте крайни, много ...
и бъдете спокойни, не буди възхита у мен.

Фоксче, темата ви бг-мама по този повод направо ме плаши ... много сте крайни, много ...
и бъдете спокойни, не буди възхита у мен.

Това може само да ме радва
Освен това не смятам за коректно да коментираш тук теми от друг форум - ако имаш коментар, напиши го там.

По принцип не съм голяма привърженичка на поговорката "Право куме, та в очи", и то особено до споделянето на съмнителни впечатления за качествата на другите хора, за които не можем да си правим категорични изводи, най-малкото защото не ги познаваме. Мирът не се крепи на тази поговорка, защото ако всеки тръгне да си споделя косвените и задочни (измислени) впечатления за останалите, това определено ще взриви мира и ще насади трайни този път впечатления, но за човека, който изповядва изцяло и постоянно тази поговорка. Затова аз ще запазя своите впечатления за осиновителите, които все пак са осиновили за себе си, а не вместо останалите.
Чудя се дали да се засегна обаче от това, че съм сред онези егоисти, за които е най-важно съвършенството на собствените гени ?!  Не, не смятам да се засягам на това измислено и пресилено обобщение, защото може и да е парадоксално, но аз си ценя ужасно  много усилията, които съм вложила да усъвършенствам родовите гени.  Нещо, за което трябва да са ми благодарни доста хора от рода ни!  И това няма нищо общо с осиновяването, с което се свързва. Бях и съм против осиновяването за себе си по причини, които не смятам да излагам тук, но те не ме правят егоистка, даже никак. Имам си своите редовни, ежегодни благотворителни жестове, та наивно вярвам, че така ми се изкупва "гузната" съвест на тази тема. Обаче много добре си живея с тази съвест.
Разколебана съм дали да споделям повече своите виждания за осиновяването, защото, както споделих вече, имам доста резерви за него и това очевидно в нечии очи не ме прави специалистка по темата, още по-малко достойна за възхищение и подражание.
Предлагам и на останалите момичета, за които засега осиновяването не е решение и които са се почувствали засегнати от определенията, да погледнат философски на нещата. Важното е какво мислим ние за себе си, а не останалите, защото на нас се пада и честта и мъката да съжителстваме с различните си лица вътре в нас самите. Има мир вътре в душите ни, когато има относителна хармония между отделните ни образи! Пожелавам го на всички, непожелали да осиновят (засега - може би за някои)!!!

Лек ден!

Възхищавам  ви се момичета успех и дано всичко по процедурата мине бързо и имате в къщи малки слънчица които да огреят домовете ви.

Здравейтe!
И аз да се присъединя към Вас!Със съпруга ми също искаме да си осиновим детенце. 
В момента подготвяме документите и въпреки, че и двамата сме много заети и работни, ги  трупаме готови един по един   
Надявам се скоро да ги подадем всичките, проучването да мине леко и бързо да си изчакаме детенцето 

Здравей, Вивид, и бързо чакане.

Здравейте!
Искам и аз да се присъединя към Вас. Със мъжа ми също искаме да осиновим детенце, пък няма да откажем и на две .Взех си документи за попълване и малко по малко ще ги набавям. Единственият ни проблем е, че всъщност ще кандидатствам само аз, тъй като нямаме брак.
Аз също се надавям скоро да си подам всички документи, проучването да мине гладко и да си дочакам детенцето (или дечицата). Въпреки всичко ще продължавам и с опитите в клиниката. Успех на всички Ви пожелавам.

Успех мила 

zraveite,pricaedinqvam ce kam vac.Nie ziveem v garcia ,doklada cte ni e gotov do kraq na uni.Nadqvam ce da ne ce proto4at nectata v balgaria.ycpex na vci4ki.

здравейте момичета да се включа и аз до сега не съм писала подадох документи за осиновяване преди 1 и 6месеца и до вчера никой не ми се обади но моя мъж вчера решил след работа да мине през социални и му казали че доклада ни е готов кажете знае ли някой какъв е тоя доклат и значи ли че не сме одобрени

Докладът се изготвя от социалните служби преди да бъдете вписани в регистрите на кандидат осиновителите.

На всяка цена поговорете с вашия социален служител и подробно го разпитайте за процедурата

опитах да се свържа с социалният но не го открих  и се притеснявам малко защото достатачно ни мота и ако ни помота още ще истекат сроковете на документите ни

Моята социална ми обясни,че има законов срок от 3 месеца през който се попълват и събират всички необходими  документи ,така че по рано от тези 3 месеца не могат да са готови документите Ви и да ви впишат в нациналния регистър.