Здравейте, момичета! Първо искам да окуража тези, които са се решили на тази стъпка и да поздравя тези, които вече са преминали през нея и вече са мами.
Самата аз станах такава преди около 19 години и искам да ви дам един съвет, а и да отговоря на въпроси ако имате такива как сме се справили.
В момента отново искаме да осиновим вече второ дете, макар че е доста късно те да станат привързани обикновени братя или брат и сестра. Това беше и причината да потърся информация какви са в момента законовите разпоредби и да попадна на вас.
Искам да ви поздравя за създаването на този сайт, който ми беше много полезен.
Осинових първото си дете на 26 годишна възраст и поради икономическото състояние на държавата дълго се въздържахме от второ дете. Сега той, моят прекрасен син вече е голям и се готви да отлети от семейството. Смята да учи в друга държава и ние чувстваме болезнено бъдещата му липса. Това е причината да поискаме второ дете.
Съветът ми към вас - не отлагайте тази стъпка в бъдещето! Децата, както се оказва особено болезнено изживяват факта, че са сами и върху тях е съсредоточено цялото внимание и искат да си имат другарче. Така се оказа, но понякога както е в моя случай не казват нищо и се разбира, когато вече са големи.
Такава е работата .
Ако имате въпроси как е протекло при нас, как сме му казали, че е осиновен и кога - питайте!