Здравейте и от мен. След едногодишно чакане, на 02.08.2006г. получихме дълго очакваното писмо и на 24.08.2006г. си прибрах ме в къщи нашето момченце. Това бяха дни изпълнени с много вълнение,и бурни емоции.Това малко създание, ни върно отново към живота, до преди това просто съществувахме. И вече на думите на доц.Маркова " Един господ знае защо не се получава", мога смело да заявя, че и аз вече зная не само господ.
mimi_s , не се отчайвай, точно когато най-малко очакваш, чудото ще се случи. Аз напълно бях загубила вяра, че някой ще се сети за нас и нашата молба, от всякъде чувах "ми няма деца", тогава си пуснах отпуската за 2006, която цяла година си пазих, защото може да ни се обадят, отидохме на почивка,изхарчихме порядъчна сума пари, и седмица след като се върнахме отворих случайно пощенската кутия. Имаше разписка от пощата, престояла близо седмица.Беше петък в 18ч,е успях да отида и да взема писмото и така в понеделник беше срещата. Само аз си знам как ми минаха дните до 24август, такива емоции не съм преживявала дори когато чаках поредните 14дни, след IVF