Здравейте, момичета!
Дълго време се чудех, дали да напиша тази тема или не. Надявам се да не остана криворазбрана или да ви обидя. Целта ми е да ви предупредя и предпазя от следите, които завинаги оставя проблемното забременяване.
Всички вие знаете кошмара от лутането по лекари, безкрайните и мъчителни дни до началото на цикъла, ужасът от първата капка кръв. Желанието за бебе е обсебващо и по-силно от всичко.
След години сред този кошмар забременях. Тогава започна страхът- от аборт, от малформации, от мъртво раждане, от болести, от всичко. Треперех заради мисълта, че може да се случи нещо, да го загубя и не се знае, дали ще имам нова бременност. Исках да устискам до раждането и за по-нататък не мислех. Нормално, ще кажете вие. Да, нормално е. Големият проблем дойде след раждането. Започнаха моите кошмари на живо. Във всяка ситуация ми се привиждат ужаси- отварям вратата на колата и си представям как в този момент кола отнася бебето, вдигам го от леглото и си представям, че пада, нося го в стаята и виждам как го изпускам, будя се нощно време, защото чувам как се задушава в завивката. Момичета, при мен това е психологически проблем. Това са последиците от дългите години на опити за забременяване. Вероятно се нуждая от консултации с психолог. Искам да ви предупредя. Не знам как да формулирам точно от какво. Пазете се от прекаленото притеснение и страх. В един момент това се превръща в някаква огромна фикс идея, тежест за вас и бебето. Не позволявайте годините на очакване и борба със стерилитета да ви превърнат в майка, каквато съм аз.
На всички ви пожелавам скоро да се похвалите с дългоочакваните бебенца! Усмихвайте се, бъдете добри и не позволявайте сегашните проблеми да ви отровят живота дори, когато постигнете мечтата си!