От 2 години и нещо не мога да забременея-и за миг през ум не ми е минало, че няма да се получи, с всеки изминал месец - аз не се отчайвах , а напротив-продължавах да вярвам и да действам. И така- днес беше денят, така наречен от мен "границата",   в който направих поредния тест за бременост и той си беше пак отрицателен. Докато чаках си мислех, как и този път, ако не се е получило -ще свърши всичко, ще изкрещя,  ще започна да плача, пак ще плача, още ще плача и така до края на света само рев и плач....
Ставам. Правя тест. Отрицателен е.  Приемам го спокойно. Странно-нали щях да рева...... Вече два часа откато съм на работа и се учудвам, че не съм ревнала. Май съм станала равнодушна-ужас(((((( И така-аз бях до тук! Жалко, а си мислех, че съм силна. Възхищавам се на всички момичетата тук , които се борят - ако знаете само, как ви завиждам, че сте така силни. Ето, вече ми се доплака-знаех си........

Ами поплачи си, щом помага!
Много неща научих от момичетата тук, едно от тях е че като паднеш, ставаш, отупваш прахта и продължаваш напред. Няма предаване, няма "аз бях до тук". Ти сигурна ли си, че си направила всичко което зависи от теб за да стане бебето. Знаеш какво имам предвид - изследвания, и още, и още... Дори и тогава докато не ти кажат няколко специалиста, че нямаш абсолютно никакъв шанс - пробваш. Ако не опитваш отново и отново пък изобщо няма да стане.
Та така поплачи си и се стегни и давай смело напред все някога ще стане, просто е въпрос на време

Надявам се, че за две години и нещо неуспех не си правила само тестове.

 Капинка,щом си написала такава тема,значи изобщо не си се примирила!Браво за което!Можеш и още как!Просто има моменти,когато всичко ти писва,но и те минават!Какви изследвания сте правили до сега?

Мила, няма такова нещо като примирение! Тази болка не е нещо, с което можеш да се примириш. И аз съм си го мислила хиляди пъти, но пак продължавам и то още на следващия месец. Няма как да спреш да се надяваш, затова никакво отчаяние.
Не си писала дали сте правили изследвания, но ако не сте е крайно време. Причаната да не става може да е елементарна и малка, така че действай. Събери силите си и заедно с твоето момче посетете клиника по стерилитет. Тук ще намериш много инфо и много подкрепа!
Успех!

Така си мислиш 
Не си се примирила, и слава богу!

Разбира се, че не си се примирила! А ходили ли сте на лекар?
Успех!

Имаше един мноооооооого стар виц (извинявам се, ама като всеки виц е малко мръсен), нещо от този сорт беше:
Става самолетна катастрофа и човекът си лети в самолета, който почва да пада и човекът си казва "Е, те сега си е... м...та!", а вътрешният му глас казва "А, не е още.", пада самолета, всички загиват, само нашият герой остава жив. Да, ама не щеш ли - намират го племе канибали и човекът пак си казва "Е, те сега си е... м...та!", а вътрешният му глас отново "А, не е още". И така нататък и така нататък, докато не го слагат в казана да го варят и тогава вътрешният глас казва "Е, те сега наистина си е... м...та!". Та мисълта ми е, че до казана има още много, много време - отиди в клиника по стерилитет, ако не си посещавала такава, направи си изследвания и наистина докато поне един специалист по стериитет не ти каже, че няма смисъл повече да опитваш и нищо не може да се направи, не се отказвай. А дори и тогава има други възможности да осъществиш мечтата си.
А до тогава - смело с рогата напред, пък то няма начин да няма лоши моменти, но след лошите моменти ще дойде и хубавия.

Този виц, май важи за мен с пълна сила..... Мислех да не влизам повече в "Зачатие", обаче - ей ме на  - от "никога повече"- издържах само 4 часа.))))) С изследванията-до цветна снимка с която се установи, че има  проходимост.
А сега да споделя, как си мислех, че от днес животът ми ще свърши....)))) Да, ама не-ако знаете от сутринта, как съм се нахъсала, няма да се давам я. Как ще се предавам, честно ви казвам, днес е най-оптимистичния ми ден)))))) Дори малко ме хвана срам от мен самата, че пуснах тази тема......... че, как ще му се давам на този живот аз така без бой.......... ще стискам зъби и продължавам напред.

Съвсем нормално, няма от какво да те е срам, всички имаме по-добри и по-лоши дни. Така че... наслаждавай се на днешния ден, щом се е случил оптимистичен!!! 

всички падаме, но после ставаме отново. важното е да не оставаме дълго на земята.

а мъжкият фактор как е?

Спермограма в клиника по стерилитет правихте ли?

А сега да споделя, как си мислех, че от днес животът ми ще свърши....)))) Да, ама не-ако знаете от сутринта, как съм се нахъсала, няма да се давам я.

Точно така kapinka, няма да се предаваш. Понякога се стига до моменти, в които нямаш сили да плачеш и страдаш, просто продължаваш напред. Аз от години не изпитвам никаква емоция при настъпването на новия цикъл, но това не означава че съм се отказала, напротив веднага изготвям план за новия цикъл. 

Вижте какво никакво предаване щом сме стигнали до тук все някой ден дългоочакваното бебче ще дойде.И аз след всяко разочарование-като ми дойде М и си казвам аз бях до тук,край повече в клиниката няма да стъпя но точно след 2 часа съм приела факта и започвам да се надявам че другия месец може и да стане.Това е божа работа ако му е писано да стане то ще стане.Кураж и успех на всички в бебеправенето.