Здравейте момичета!
Много се е писало по темата как се справяме със злобните забележки на околните - познати и непознати, свекърви и т.н., обаче....
аз, най-злобните приказки досега съм чула от ...собствения си баща! А иначе дори и аз съм убедена, че ме обича! Като че ли много имам да кажа, а трудно ми идват думите! Наистина много боли когато виждаш баща си да изпростява и да говори неща, които дори не би трябвало и да си помисли! Аз съм човек, който винаги анализира поведението на другите и почти винаги намирам обяснение дори и за най-тъпата постъпка. Не мога обаче да си обясня, защо баща ми се държи така и въпреки, че много пъти съм му казвала, че това не е достойно поведение и че ме наранява.... той продължава!? Вместо да се радва на разбирателството между мен и съпругът ми /слава богу, че го имам/ той постоянно се "опитва да ми отвори очите" !?! Защо??? Ами ако бях някоя кухиндерка, потдаваща се на внушения и се разделях с "мухльото", защото за татьо хубави хора няма!?! Знам, че му е тежко че досега нямаме дете, но нима на нас ни е по-леко?!? Обясних му че пиокрай предстоящото ин-витро ми е необходимо спокойствие, но да не би да мислите, че това го спира да ми "вдига адреналина за да не заспя"! Ако беше свекърва- ще и тегля една майна и просто ще преустановя контакт, но това е моята кръв! Ами ако съпругът ми го чуваше какво говори /макар, че се досеща/ - отдавна нямаше да сме семейство!
Момичета, съжалявам, че ви натоварвам с моите проблеми!
Просто имах нужда да си го излея!
Ако Господ все пак е решил да ни дари с дете не знам как ще го опазя от унищожителната сила да дядо му!? Ами ако и аз съм същата като него? Поне в едно съм сигурна, че съм различна - мразя да унижавам другите, каквото и зло да са ми направили!