Започвам отзад напред - това, че манифестира, че диагнозата не го вълнува, е реакция на отхвърляне, отричане. Факт е, че се блъска, явно и през уикендите, за да съберете пари, което значи, че е въвлечен емоционално и то много.
Виж каква метаморфоза изживяха думите ти - от "говоря постоянно,че разбирам ситуацията", до "просто не го разбирам". За това те питах - кой говори напоследък повече при вас и как релаксирате. Винаги има значение как облича човек мислите си, не случайно наблегнах и на това, че изоставянето съдържа обвинение, но няма информация как ти би искала той да се държи към теб. От опит мога да кажа, че е по - работещо да кажеш "чувствам се самотна", отколкото "ти ме пренебрегваш". И после - в каква насока да е промяната - липсва ми гушкането, например, или - липсват ми разговорите с теб.
И последно - да е груб е едно; да не зачита чувствата ти, е второ; да не отчете моментните ти потребности, е трето.
Разбираш ли накъде бия?
Дано не е прозвучало като съвет или поучение, или пък, не дай Боже, чукане на канче и моля да ме извините за дългия постинг!