Здравейте!
Аз съм една 30-годишна жена, с едно ин-витро зад гърба си, което излезе неуспешно за мое огромно съжаление. С много мъка и с помощта на родителите, които дават мило и драго за внуче, събрахме немалката сума, но всичките ми надежди рухнаха след поредната менструация. Не искам да обяснявам колко силно е желанието ми да зачена и да прегърна собственото си дете, защото съм сигурна, че всички вие знаете какво значи това. Тежи като камък и успява да прекърши и най-веселата усмивка...
Не знам дали ще имам възможност да събера нова сума, за да пробвам пак, знам само, че съм огорчена. Огорчена съм от т.нар. ни държава, огорчена съм от жените, които раждат и захвърлят децата си, огорчена съм от хорското мнение, че щом нямам дете, значи съм ялова...
Може би в себе си все още тая малка частичка надежда за великото щастие да дадеш живот, но усещам как тя гасне малко по малко.
Чувала съм, че в нормалните държави се поемат 3 опита ин-витро, при това изцяло. Не мога да разбера каква е тази държава, която вижда, че умира и не прави нищо да се "излекува".
Никога не съм просила пари, но мисля, че това са нашите пари, които внасяме ежемесечно и безропотно, просто защото е задължително. Тогава не е ли задължително да ползваме тези пари когато наистина ни трябват???