Аз съм нова тук, но да споделя какво ми е на главата след почти две години неуспашни опити. В началото при мен уж всичко беше наред. Направихме и спермограма, която беше много лоша. Няма да забравя как изглеждаше мъжа ми след като разбра резултата. Не бях го виждала така, сякаш беше загубил надежда. Микробиологията също не беше добра. Лекувахме хламидии. Разбира се двамата. Той започна да пие витамини и билки.Втората спермограма беше малко по-добра, а третата вече ставаше за инсеминация и като че ли в тунела се появи една малка светлинка. Решихме да пробваме няколко месеца и ако не стане по естествен път, да се обърнем към клиника за стерилитет. Междувременно реших да си направя цветна снимка, бях някак спокойна за себе си,никога не съм имала проблем с цикъла,с овулацията, нито с хормоните. Обаче се оказа, че не е съвсем така. При прегледа ми откриха киста със съмнение, че е ендометриозна. Така, че ми предстои един много дълъг път…За сега се настройвам психически за лапароскопия. Другата седмица съм запазила час при двама лекари, ще видим какво ще успеят да ме убедят да направя. Казаха ми, че за забременяване можем да мислим най-рано другата година (ако се направи лапаро,след това 6 месеца лечение) и че сме за икси. Ще ми е приятно, ако чуя мнение на някой, който има повече опит в лечение на мъжки и женски проблеми едновременно. И изобщо какво мислите,имаме ли шансове да бъдем щастливи?