Беличка,
 

Фуси, и за теб огромна . Винаги ми е драго да срещна еднакво мислещи хора. Иначе започвам да се депредирам, че повредата е в моя телевизор. Скоро се замислих, дали има вариант за рекламация, но производителите не са предвидили такава екстра.

Когато четох тук си спомних за нещо което писах преди,
и реших че може би е подходящо и за тази тема!
И за всяка една от нас,която си задава този въпрос!
Защото дори и да не можем да бъдем бременни,
всяка една е вече МАЙКА в сърцето си!
Още от мига в който пожелае да има дете!
"Мили,мои сестри,по-съдба!
Има една история,която никога няма да забравя!
Даже незнам кога и кой ми я е разказал!
За едно осиновено детенце!(даже и пола му не помня)
..............Но думите му ще помня винаги!.........
Та случило се така,че в училище други деца,
чули от някъде и някого му креснали-
........................"ТИ СИ ОСИНОВЕН!"...................
Като чакали,милото,да се засегне,обиди и разплаче!
А то само изправило гордо глава и казало-
............."АЗ НЕ СЪМ ОСИНОВЕН,АЗ СЪМ ИЗБРАН,
...............А ВИЕ-СТЕ ПРОСТО РОДЕНИ!"......................
И никой повече не засегнал темата!
Това дете и неговите родители са имали
щастливия шанс да се намерят!
А е било гордо и смело,защото МАМА и ТАТЕ са  били такива!
И още-защото е знаело истината,а с нея се живее лесно!
Това ни очаква и нас да родим или да открием нашите деца!
..........Където и да са те!.........
Да пораснат с усещането, РОДЕНИ или ИЗБРАНИ,
че ТЕ са много СПЕЦИАЛНИ са нас!
Защото са желани и много чакани!
      Желая ви и на вас да имаме СИЛАТА и КУРАЖА
                                                          да УСПЯВАМЕ! "

Момичета, разпечатах си го и си го закачих в офисар още веднъж благодаря

Здравейте момичета, ето ме и регистрирана. Радвам се, че моята история ви вдъхва по-голяма увереност.  Готова съм да поддържам всеки поел пътя да стане родител. Не е важен начина по който ставаш майка/баща, важното идва след това. Това е най-прекрасното и отговорно нещо на света. А колко много нерви трябват ..... Подкрепяли сме (заесно с нашия тати) четири семейства, къде с идеи, къде с познати... днес щастливи родители.

добре дошла! благодаря ти 4е писа. много щастие на цялото ти семеиство аз още не намирам отговор... днес без да искам минах покраи клиниката(иначе внимавам) и ми стана мъъъъъчно. знам 4е ще подам документи за осиновяване, знам, но все се дърпам от щастието. днеска едно бебе така ми се усмихваше от количката си...

Здравейте, мила hope, аз се бях докарала до там, че не можех да мина през детска площадка, дразнеше ме най-прекрасния шум на света- детската глъчка (и до днес не мога да се оттърва от това чувство, напълно), отдалечих се от всичките ни приятели, с малки деца. Просто полудявах на тая тема. Знам прекрасно за какво става дума за тъгата, отчаянието и ... живота от месец за месец. Горе главата твоето детенце ще дойде при теб, най-вероятно то вече е решило как, но ти поставя изпитания ....

Знам прекрасно и как звучи днес оптимизма ми, преди около пет години когато ми говореха така, ги пращах по дяволите, дори успокоението ме дразнеше. Но само то помага. Днес знам, че е така. Ако сте решили - вземете дете, прекрасно чувство е, но носи и много отговорности, пък ако трябва да родите след това, нека така да бъде, едното не пречи на другото, просто отговорността е малко по-различна.

Диа благодаря ти че сподели историята си. Зададе ми тема за много размисли. Аз за себе си съм решила че ще пробвам до 3 пъти с инвитро. Първият вече мина и за жалост беше неуспешен. Догодина ще направя другите един или два. След това ще си осиновя дечица. Винаги съм искала близнаци.

Въпросът е от почти вечните, философски. Всеки си има своя отговор. Но така сме програмирани емоционално, че в сходни ситуации изпитваме почти сходни емоции. В разказите на момичетата всеки може да открие по нещичко за себе си. Ако за себе си лично трябва да говоря, то отговорът ми доста се попромени във времето. Бях бременна, но сега искам да съм и майка. Докато бях бременна, не се почувствах майка. При всеки е различно. Вероятно "кариеристките" са толкова обсебени от работата си, че им трябва повечко време, за да изпитат майчини чувства. Късно почувствах нужда от дете, после дойдоха драмите от неуспеха. Имаше период, когато бях почти вманиачена от неуспеха - момичетата тук знаят за какво говоря. Следиш това - онова, чакаш, плачеш, тръшкаш се, отчайваш се, мислиш си, че си "дефектен" и разни други подобни. Трудно, но се справих, и то пак благодарение на работата, просто се зарових в този илюзорен свят. Сега съм в друг етап от живота си, в който си мисля, че детеродната ни система е само една от многото ни други. И, ако тя не работи добре, то какво - да се самоубием ли. На много хора не им функционира мозъчната система например добре, но са много по-щастливи в незнанието си на много неща. Ако се получи в близките 2, 3 години - добре, но ако не се получи - пак добре. Ще намеря нови смисли за живота си, защото искам да оцелея психически и емоционално. Животът има много лица и трябва да намираме начин да сме щастливи, като акцентираме на това, което имаме, а не се втренчваме в това, което нямаме. Трябва да сме благодарни на Бог за всеки ден, защото ни е подарък. Има толкова малки, дребни неща, които могат да ни направят щастливи. За мен това е кариерата ми, семейството ми, срещата с нови хора, разговорите и общуването, пътуването и един куп нови неща, които смятам да открия. Винаги можеш да отидеш до детски дом и да се порадваш на дечица, да им занесеш нещо, поне нашето семейство активно ходим от няколко години в един детски дом в Пловдив. Всъщност, точно тези деца са причината да започна да искам и аз да имам свое. Вероятно след 2, 3 години ще започна да мисля и за осиновяване. Животът е прекрасен с това, че ни изненадва всеки ден. На английски има едно словосъчетание Drama Queen. Е, не искам да играя тази роля до края на живота си. Всеки си прави своя избор. Успех на всички!

Та случило се така,че в училище други деца,
чули от някъде и някого му креснали-
........................"ТИ СИ ОСИНОВЕН!"...................
Като чакали,милото,да се засегне,обиди и разплаче!
А то само изправило гордо глава и казало-
............."АЗ НЕ СЪМ ОСИНОВЕН,АЗ СЪМ ИЗБРАН,
...............А ВИЕ-СТЕ ПРОСТО РОДЕНИ!"......................
И никой повече не засегнал темата!

Това е един невероятен случай!Но колко осиновени деца са толкова силни и биха устояли на хорската злоба?Или вечното съжаление,което четеш в очите им(Мразя да ме съжаляват!),затова че не си биологичен родител?
Много искам да си осиновим детенце,въпреки че половинката ми настоява да изчакаме още...А,на мен не ми се чака...Въпреки че бленувам да забременея и да родя собствено дете(което никак не е сигурно кога ще стане,а годинките ме притискат)мисля че това е най-благородният начин да стана майка.

 Здравейте момичета !
Чувствам ви толкова близки като чета нещата които пишете, защото изживявам същите терзания и неволи...Много е трудно да се опише болката която една жена изпитва, когато очаква и иска да стане майка а това не се случва години наред...

И на мен ми е трудно да приемам успокоенията вече, изслушвам ги но въпреки всичко това, което е стиснало гърлото ми остава и детските усмивки предизвикват сълзи в очите ми, което вече не е нормално и си мисля че сами си причиняваме толкова много страдание.За мен е повече от сигурно, че искам да стана майка и да осиновя детенце защото чакането ме убива и вие всички знаете за какаво говоря.

За съжаление както при теб baracuda и моя съпруг се двоуми , страхува се от хората и приказките и ми е страшно трудно.Сигурна съм че ще обича осиновено дете и ще бъде прекрасен баща стига да преодолее страховете си.

 :heartbeat:Момичета,не знам дали сте си го мислили,но в момента по "BTV" във "Искрено и лично"предаването е отново за осиновени деца,търсещи биологичните си родители...Има и една майка дала и трите си деца за осиновяване,сега тя си ги търси,да видела дали са добре...Та не ви ли притеснява въпросът,че осиновеното(хипотетично)ви дете(въпреки ,че сте му казали за произхода му)ще тръгне да си търси биологичните родители,което е адски натоварващо...Или,ако по една или друга причина не сте му казали и една такава майка(притисната навремето от обстоятелствата да го остави)ви позвъни на вратата,само да се уверяла че е добре(и от угризения на съвестта)....Изобщо защо ли повечето осиновени,след време си търсят биологичните родители...Може би е някакъв вид любопитство,което не им дава покой,кои са всъщност те...И,въпросите започват...Защо аз ...и т.н.Не знам,но това много пъти съм си го мислила....

Е това е голЕм  проблем. Моето твърдо убеждение засега е, че детето има право да потърси биологичните си родители. Обаче като бъдещ осиновител (дай боже!), напълно разбирам този страх. Предполагам, че е адски болезнено да видиш как детето, което си отгледал, обичал, утешавал, на което си се сърдил, карал, възпитавал и т.н, един ден ти казва - искам да знам от къде съм и кой ме е родил.
Е как от къде? От тук, от сърцето ми, от душата ми. АЗ СЪМ ТИ РОДИТЕЛ.
Това е страха на осиновителя да не бъде изоставен, да не бъде предпочетен.
Поредния демон, с който трябва да се борим 

Моята концепция ЗА!СЕ!ГА! е следната:
1. Към момента всичките ни приятели знаят, че кандидатстваме за осиновители и се радват заедно с нас.
2. Детето ми ще знае от съвсем малко, че е осиновено.
3. Няма начин - децата искат да знаят откъде са дошли - имат това право. Не сме ние, които ще решаваме това. Тежко е да се борим с демоните си, но когато осиновяваме - знаем какво означава това.
4. За себе си мисля, че бих помогнала на детето си да намери биологичните си родители, но след като навърши 18 години. До тогава мисля, че много ще говорим за това. Не бих му създавала излишни илюзии, но не бих рушила и надеждите му.

Дано господ да ми помогне, да имам сили един ден да изпълня това, което пиша сега. Сигурно е ужасно трудно.... Но ако сме си свършили работата като родители, децата ни винаги ще ни обичат, независимо колко далеч от нас пътуват.

Както казва моята майка - "Да имаш дете, означава да пуснеш сърцето си да се разхожда свободно извън тялото ти".
 
 П.С
Ама след миналата седмица, вече в нищо не съм сигурна и съвети не давам.

Fussi, !

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

Вие сте лъковете, които изстрелват
чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката
на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените
Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви  в ръката на Стрелеца е
за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Книгата се казва "Пророкът" и е на ливанския писател
Джубран Халил Джубран
Една от книгите, към които се връщам и връщам винаги в трудни моменти. Много силно произведение и най-вече проникновено!

Въпросът е сложен и не мисля, че може да се даде еднозначен отговор.
За всеки един в определен момент от живота му едното или другото е вземало превес .
Когато си на 20 и няколко, а след това на 30 и малко, една бременност ти се струва единствения начин да се сдобиеш с толкова бленуваната рожба. Чакаш месец след месец така желаните 2 чертички, а след появата им преодоляваш множеството страхове, неразположения и опасения и броиш седмиците до заветния край . Но и това се случва само на някои ...

От един определен етап серията неуспехи, проблеми само затвърждават убедеността, че искаш да бъдеш МАЙКА, в крайна сметка това е заложено във всяка една жена.
Постепенно възможността осиновяване става напълно приемлива. След всичко преживяно, след целия тормоз над тялото и душата вече няма значение дали бременна или не, просто искаш да гушнеш малкото пухкаво ухаещо на уют човече в прегръдките си . Всъщност какво друго може да има значение ?

Единственното, което мога да кажа за себе си, че искам още едно дете. Но след дългия период на неуспешни опити последва и една неуспешна бременност, завършила с мисед в 12 г.с..   
В момента умирам от страх от нова бременност, а нямам време - възрастта ми не отпуска много възможности... 
Сина ми отгледах докато градих кариера, разкъсвах се между него и работата. Затова съм решила изцяло да се посветя на 2-то си дете.

Не знам дали ще се престраша да опитам пак, прекалено много приказки изслушах за рисковете при бременностите на 40 год.. Затова мисля за осиновяване. Другата част от семейството настоява на нов опит за бременност, очевидно зова на гените им не приема друг вариант. А мен ужасно много ме е страх !!! Сигурно е много егоистично от моя страна да се страхувам така за себе си и да искам да осиновя дете ...

Стискам палци на тези, които чакат за дете, и им пожелавам най-прекрасните бебета !!!