Здравейте и от нас. Добре сме, баткото ходи на училище и направо ги побъркват от тестове  . То помагала, допълнителни уроци, не му оставя време за нищо, а и не обича да чете книги, не му се учи и направо ... гледам да не му се карам,  но не издържам.
Ема расте , но е такава лудетина, нямам думи. Брат й беше толкова спокоен на нейната възраст, а тя само греда да се катери, да влачи камъни и пръчки, да се въргаля в пясъка, а сега само иска да се качва на масата за хранен и да скача от там. Кандидатствахме за ясла по район, но има 3, да 3, свободни места за нейния набор в едната и около 170 чакащи за нея, в другата има 20 свободни места, но 280 чакащи  За 9 години абсолютно нищо не се е променило, откъм липсващите места в София. По-скоро още по-зле е станало.
И така, ядове, веселба и постоянни задачки 

Здравейте, мина цяла вечност от последния път, в който писах.
Децата са на почти 6г и на 4г и малко. Вече са нормални хора
Ваканцията пътувах сама с тях с влакове, самолети, таксита...12-13ч общо и не усетих, че имам деца, освен 1-2 бързи сдърпвания. Симеон вече съвсем спокойно говори и на двата езика и превежда, Борис се запъва на български, но и това ще дойде.
След операциите им не са ми боледували. Май само 1 път за 1 година. Борис вече и кризи не прави.
Иначе е една и съща- бягам сутрин да ги оставя на училище, после на работа, после да ги взема, да ги заведа на извънкласните им занимания и логопедите, после вкъщи и така...
Искам 24ч само за мен, без никого наоколо.

Грейси, на колко стана малката?

Маги, така ми се искаше да мога да дойда....

Радвам се да ви чуя и вас, Бонболини и Павла. Да, растат децата... Ивона вече е на 2г. и 7м. И тя вече си е едно палаво детенце - иска да прави много неща сама, което е нормално за възрастта. Но не е толкова палава, колкото беше батко й. Тя по слуша и е по-спокойна. Пък и аз имам вече опит и уж съм по-спокойна. И все пак имам моменти, когато не издържам на напрежението на постоянните задачи и липсата на време или мърморя за нещо вкъщи и тогава ми казва, че съм лоша... Тя доста говори, общо-взето добре изговаря думите, понякога сдъвква букви в бързината или разменя. Но гледа и клипчета/филмчета на английки (давам й телефон понякога) и така вече знае някои думи и изрази на английски.
Този месец чакаме класиране за детската градина. Уж дочух, че места имало, но предстои да видим.

И на мен ми е много по-лесно с двете, но на моменти ми иде да вия от нерви. Лошото е, че започнаха да се наговарят и да измислят всякакви бели заедно и ще става все по-трудно да разбирам какво правят. Говоря, обяснявам, повтарям, надявам се да хване декиш.

Ние се сдобихме и с две котки.Втората е още проекто котка, много е малко и ще го видим дали ще оцелее.Намерени са естествено, зарязани на улицата.Съответно близначките са щастливи и ги тормозят на макс.Едната я разнасят като торба напред назад, горкото животно оцелява в ужасни условия, ама и то е чешит ходи и ги закача като му е скучно. Имат си вече приятели в градината и деца с който предпочитат да играят.Имат си предпочитания за дрехи и обувки.Габриела е доста по-интуитивна щом става на въпрос за обличане.Доста добре комбинира дрехи и избира с какво да е.Но всичко лъскаво и розово я влече.Ади обича шаренкото и е над нещата, но държи да е с рокля или пола и да има плитки. Аз съм толкова скарана с прическите и за това ми се паднаха три момичета.
Каката е добре, расте, влиза в разни състояния и на моменти едва я търпя.Ще оцелеем де.


Прекрасно лято ви пожелавам!