Kukumiavka, едва сега се включвам, защото много рядко успявам да седна на комп, но след дълъг размисъл какво бих направила различно, стигам до извода, че е трябвало да настоявам да правим изследванията за микробиология, стерилните урини и влагалищен секрет по-често. При мен всички тези изследвания са правени всеки месец до четвъртия месец на бременността и после и двамата гинеколози, с които съм се съветвала, прецениха, че няма нужда да е всеки месец при нормално развиваща се бременност без никакви индикации за рискове. При рутинно изследване на стерилна урина в 7ми месец хванахме ектерокок (никога не съм имала никакви влагалищни или урологични инфекции през живота си, не съм правила нестандартен секс, умът ми не го побира откъде се взеха тези ентерококи). Последва лечение, на контролата след 2 седмици вече нямаше никакви ентерококи, но явно междувременно са преминали в детето. След раждането, в детето така и не успяха да изолират причинителя на пневмонията и анемията, вероятно защото го бяха сложили на антибиотик от втория час. Така че при нас по-скоро има силно предположение, че проблемът е дошъл от майчино-фетална инфекция, не е безспорно установен факт. Слава Богу, сега синът ми е вече добре, точно благодарение на много компетентната намеса на екипите и при раждането, и в медицинска академия. Много внимателно съм избирала лекарите, болницата, правила съм всички възможни иследвания, само и само да сведем до минимум рисковете за толкова чаканото бебе, така че не мога да се оплача нито от компетентността, нито от условията в болницата, и въпреки това се случи. Сега си мисля, ако бяхме правили изследвания по-често, ако бяхме изловили инфекцията по-рано, може би щеше да е различно... А може би не. Много е важно да сме информирани и трябва да правим всички изследвания, но все пак това е медицина, не е математика, няма как да имаме 100% гаранция, така че остава и да се молим след като ние си помогнем, и Господ да ни помогне.
