Помните Валерия, нали? Онази със "скаличките" на ДРЗ София. Тя тогава почти не се появи на събитието ни, защото прекара целия ден в клиниката.
От няколко дни искам да пусна тема на Валерия, но ми се губят най-точните думи.
Те и сега не са се появили, но все пак...:
Валерия и нейният съпруг са вече щастливи родители на малкия Ивайло!
Ивайло се появи в дома им не като коледен, а като новогодишен подарък, защото си получиха подаръка на 29-ти декември. А на Ивановден даже бях на имен ден у тях и беше направена първата торта в негова чест!
След десетгодишна битка с диагнозата стерилитет, Валерия най-после е майка! Щастлива майка! Изпълнена. Сияеща.
Тя нито за миг не загуби вярата и надеждата. Не падна. Всъщност, може би е падала, но тя бързо намира сили да стане и да продължи напред. Винаги е усмихната и положителна, въпреки кървящите рани вътре в душата й. Това е Валерия - голямо момиче с голяма усмивка.
Тя е голям човек (и в най-прекия и в преносния смисъл) с голяма душа.
Заслужава да бъде родител.
Вале, пожелавам ти да си все така позитивна и вярваща.
Да сбъднеш и другите си мечти! И онази мечта за сладоледчето и тя да стане реалност! 
А да си добра майка - това не ти го пожелавам. Това просто съм убедена, че е факт!
Безкрайно се радвам за теб и много те обичам, Валерия!
П.П. Валерия обеща, че ще си довърши дневника тук, затова не давам подробности около самото осиновяване или другите трудности, които е извървяла. Тя сама ще го направи.
