Mousyt, за първия РД на Дани, бях решила да поръчам торта, едни снимки в студио да направим и почерпката да е у дома после само с най-близките (майка ми, баба ми, свекърите, на мъжа ми брат му с жена си, децата им). Първо, че Дани е роден през февруари и няма опция за градински партита и пр. - все трябва да е на закрито, второ - още са малки и много не вдяват за какво е суматохата. Моят беше много спокойно и контактно бебе - така, че и да бях направила мини-сватба, за да празнуваме - нямаше да е проблем за него. Но наистина не виждах смисъл баш за 1-я РД. Също като теб - държах все пак да се празнува (и още държа), именно защото другото фемили - няма подобни традиции, а аз не искам детето ми да свиква така. Е, точно този 1-и РД, не си го спомням с топли чувства аз, защото на другия ден поисках развод, вече ми преля отвсякъде...
Но огромна торта и студийни снимки - имаме, смятам на детето някой ден да покажа тях, не да се обяснявам, как точно баща му провали тържеството.
Ако се беше състояло въпросното - щеше да се получи много приятно. Съдя по събирането (на същия "отбор"), което проведох у дома на бъдни вечер 2 месеца по-рано. Хапване, наздравици, подаръци, добро настроение... Ако по някаква причина - не можеха да присъстват най-близките ни роднини - бих поканила няколко от най-близките ни приятели, ей така да се отбележи събитието.
От втория му РД насам - винаги ги правя в заведение, с много хора, става страхотен купон, ама тогава вече е друго - ходят, разбират, играят си в съответния парти-център, можеш да наемеш аниматори (ако си нямат щатни) и пр. Когато са още бебета - и това не ти е улеснение - все си с детето в ръцете, та няма нужда (за мен) от чак такива галимации все още.
Кръщене "правя" и аз от 3 години насам, накрая ще си го направи сам...в гимназията като гледам
Рафаила, на 8-9 месеца мисля, Дани за сефте падна от спалнята ми (70 см. висока), ей така пред очите ми. Като мекица се изплющя, никакъв рефлекс да постави ръце пред себе си и от сорта...Имаше буквално леека вдлъбнатина на челото (от това падне) допреди година, прехапа си бузата и направи едни "кървави балончета", аз докато се усетя от какво кърви - за 10 сек. бях "взела-дала". Все пак - нито го водих на лекар тогава, нито нещо му стана (освен син рог на челото де), наблюдавах за това, което са ти казали момичетата: координацията как е, повръща ли, лигавицата на долния клепач дали е ярко червена.. Беше си ОК. После, колкото и да прозвучи грубо - и аз посвикнах с неизбежни падания, спъвания, преобръщания и удряне при залитане (като проходи)...еми - неможе да се размине всичко, колкото и да пазим. А и аз пазех повече докато проходи де, после го оставях да пада и става и много бързо се научи да внимава. Както се научи и да не пада като талпа - или по дупе, или , ако залитне напред - да подложи ръце поне. Когато ходеше стабилно и естествено - спъвал се е, падал е - просто не реагирах (нищо, че все в него ми бяха очите). Без подскачане, оххх, аххх, маме, дай да видя...чаках го спокойно да си стане, от което той заключи, че това не е нещо особено да се пада и досега няма навика да реве и да истерясва по такива поводи. Говоря за леки някакви падания и охлузвания разбира се, не да си разцепи главата и да не реагирам. Но за леките, ако се поослуша казвах: "Ставай, ставай, нищо няма, ще мине". Когато проговори - даже и това не казвах, защото взе да си "бае" сам. Просне се, стане, отпува се и си мърмори: "Нищо няма, ще мине".
Е, ако основното ви място за разходка с детето са паркове и площадки и правите като мен - бъдете подготвени за укорително-възмутените погледи на другите майки, ама мен такива неща не ме бъркат. В дългосрочен план - файдата е, че нямате дете, което за всяка драскотина писва и иска половин час утехи и специално внимание и този навик им се създава още в началото, или не се.