Руми, моите са с разлика 2.5г. Докато бебето беше бебе, всичко си беше о.к. Баткото си играе с играчките, бебето спи на шум без проблем /и аз не съм му шъткала да пази тишина/, ходим на разходки /баткото хванат за количката/ и така. Бебето спеше при мен, баткото при баща си.
Сега е по-голямата драма, рев и борба за играчки, тя ми разваля  , той ме бие   , искам и аз такова  и всичко друго от този род, за което можеш да се досетиш. Освен това, имаме проблем със спането /още спят при нас и двамата/, което мен лично хич не ми харесва и съжалявам, че като бяха по-малки не ги отделихме, сега вече пазарите са големи 
Общо взето, не е лесно, за мен нещата в този период се свеждаха до добра организация на ежедневието и игнор на дребните неприятности.
За подаръка в болницата - при нас бебето подари на баткото бетонобъркачка  , но като се върнахме в къщи. Там не го водихме да я види, защото беше болен и с температура. С болестите е неприятно - малката пи антибиотик на 1м., зарази се от брат си и й се възпалиха ушите. След този случай почти не съм го пращала на ясла, все бяхме тримата в къщи. 

И аз мисля, че като порасне бебето и започнат игрите, тогава ще започнат и проблемите   
Сега баткото не усеща почти никаква разлика, защото му обръщаме същото внимание, както и преди. Ако аз кърмя Никола, таткото е на разположение на Мишо. Като заспи бебето, аз съм при Мишо и така балансираме постоянно. Но ми е по-лесно, защото Мишо си ходи на градина, а си имам и много стабилен помощник в лицето на моята майка. С нея мога още поне 3 деца да си отгледам 

Нашите деца са с разлика 2,5 мес. Подготовката се изразяваше в това, че обяснявахме че в корема на мама има бебе и Марти идваше да го целува от време на време, не можеше да осъзнае за какво иде реч докато не се роди Габи. 4м. преди да се роди бебето го преместихме в детската да спи сам, но в легло, а не в кошарата. Не сме имали драми, лесно свикна, той пак си идва към 5:30 сутринта при нас де. Но като цяло си спи в детската сам, а Габи при нас. От самото начало се отнася с много внимание и любов към нея, не е имало изблеци на ревност или гняв. Сега вече малката като се движи много обича да си играе с нея и да и грабва играчките от ръцете разбира се. . Но като цяло като не я вижда все пита къде е и Габи като го види в градината е много щастлива. А това с носенето на зарази от по-големите е неизбежно и само заради това не бих го спряла от детска градина. Почти от самото начало се гледаме сами, като си разделяме задачите с тати според възможностите.

И при нас големият взима играчките на малката, но докато допреди време тя се възмущаваше само с писък, сега вече го и налага и щиииипе (бебешкият пубертет я е треснал в допълнение). Иначе има моменти, в които хубаво играят. Понякога всеки си играе в своята стая. Той е по-скоро интровертен. Харева му да си затвори вратата и да си се занимава сам, а тя ходи да му се вре (да се разбира, че е социална). Като характерчета са все едно аз и мъжът ми. 
Някъде четох, че големите смятали по-малките по-скоро за лепки, а малките обожавали големите. Горе-долу и при нас е така. Но при еднополови деца с малка разлика си мисля, че вероятно е различно и много хубаво си играят. Така си мисля поне.

Привет дами,
Ние все още нямаме второ дете, но само исках да споделя от опит, че еднополовите деца не винаги са в хармонични взаимоотношения. Ние със сестра ми направо се избивахме (сега като се замисля - не мога да разбера защо), все деляхме нещо. Като малки деляхме територия и внимание от родителите, после дрехи, козметика и т.н. Не знам защо така се получаваше, но все бяхме в конкуренция. Допускам, че и майка ми има "пръст" в тази работа, тъй като тя си ги казва нещата направо и съответно не ни предпазваше от тази конкуренция с коментари от типа "Едната е умница, другата е хубавица".
При всички случаи според мен е по-добре детето да си има братче или сестриче (ако е въпрос на избор разбира се). Дано и нас ни огрее това щастие! 

Мириам, когато подходът на родителите е погрешен, мисля, че няма значение полът на децата. 

"Едната е умница, другата е хубавица".

Това е много груба грешка!
По лични наблюдения, напреженията между братя и сестри, много често се създава от родителя. За съжаление.

Моята майка ни караше по системата "солидарна отговорност" и така разпределяхме и шоколадите и шамарите 
Ние сме породени. Имаме силна връзка и до днес.
Майка ми има  лош опит с брат си, затова държеше много да ни научи да се обичаме и подкрепяме.

абсолютно подкрепям "солидарната отговорност" 

Така действам и аз, изобщо не обичам като започнат да ми обясняват ама тя Деси започна първа, ама тя Елена ме наби и т.н., карам се и на двете...

като бяхме малки с брат ми, баба ми бог да я прости, така ни делеше. все на мен се караше, все аз бях виновна, не че не бях де, хич не бях цвете за мирисане. Но това далече не помагаше, напротив, още повече дразнех брат ми, а и нея

А пък аз, като бях дете, много често си го отнасях заради брат ми, т.е. наказваха ни и двамата, но обикновено аз не бях виновната. И тогава много се възмущавах. От днешна гледна точка виждам, че човек няма как да знае кой какво защо и как и няма по-справедливо от това и двамата да бъдат наказани.

Мириам, когато подходът на родителите е погрешен, мисля, че няма значение полът на децата. 

Blue_sky, и аз съм на това мнение. Без да имам опит, според мен (както при всичко останало) е доста индивидуално, но решаващ явно е темпераментът на децата и отношението на родителите.

разбира се, че родителите са виновни за всичко, казвам го съвсем отговорно и не само за взаимоотношенията между братя и сестри, а като цяло за развитието на децата...
за съжаление обаче не рядко се случва да не можем сами да видим грешките и пропуските си, но пък и никак не ни е приятно, когато някой страничен наблюдател ни ги посочи, така че златна среда май няма

Така се радвам да те видя

И аз много се зарадвах като научих, че очаквате втора рожба! Стискам палци канадската лейди да се появи на бял свят мирно и тихо, а после...тя си знае )))))))))

Мишле82, виждам втора лентичка Много се радвам Скоро ще ви е необходима информацията, споделена в темата

Момичета, да ви разкажа как минаха при нас четиримата първите два месеца. Радвам се да кажа - с две думи "много добре"

Бебето е много по-кротко и тихо от батко си на същата възраст. Вирее на шум, че батко му много крещи - и от радост и от мъка. Засега сме си тримата през деня - мама, бати и бебе. Водим го с количката навсякъде с нас - по площадки, магазини и т.н. Кърмя го навън.

Баткото се радва страшно много на бебето - целува го, търси го, не го оставя да спи или да лежи, защото иска да е до него и да го целува. Засега не ревнува. Като цяло ежедневието му не се промени. Не се разболява по-често, не му се развали съня. Изненадващо за мен се оказа, че знае какво е бебето, какво може да прави и какво не. Явно предварителната подготовка е свършила работа.

Таткото много се радва и на двамата юнака. Много по-смел е в грижите за бебето, от колкото при първото. Имахме един период, в който много почна да вика на баткото - явно недоспиването му влияе. Но сега се старае да е по-спокоен. Ходи на работа да си почива

Аз съм по-податлива на лоши мисли това майчинство, от колкото първото. Сигурно е от хормоните. Сега кърмя по-усърдно и може и хормоните да бушуват повече. Иначе добре сме си организирали помощта и дори успявам да ходя на народни танци.

Ами да споделя и аз. Моите са с 1,9г. разлика, т.е, баткото си беше почти бебе, когато се роди второто.
Като цяло му говорихме, че в корема на мама има бебе, той ще става батко и пр. - колкото разбра-разбра. Момента с подаръка го изпуснахме. Мислих да му обръщам повече внимание като се роди малкото, ама не би. Баткото беше със зверско разстройство, когато се роди, и беше пълна киселица като се прибрахме с бебето. Около месец стоя при баба му( на долния етаж), за да не го зарази. Но това пък помогна да си "забрави" кошарата, в която вече спеше Георги, а за него имаше друга-сгъваема. Засега всички спим заедно в една стая, но смятам скоро да променя това.
В началото баткото поступваше бебето, а то горкото гледаше безащитно, нооо нещата се обърнаха 
Сега у нас положението сега е точно както при z22 

 При нас малкото тормози голямото и ни е голям проблем това.Никола много обича брат си ,постоянно пита за него ,като го няма .Ако му дам нещо за ядене,пита дали има и за Георги.Обаче заедно ли са ,през повечето време е голяма драма.Никола сам в нас е душица -добричко детенце,играе си, слуша.Дойде ли си Георги -радва му се малко и после започват драмите.Никола иска всичко,с което играе брат му -каквото и да вземе Георги,Никола пищи и го иска .Бие брат си ,сяда му на корема и скача ,а Георги е душица и не смее нито да го удари,нито да го бутне и се разревава и ни вика да му помогнем. :(Имат и общи игри,в които много се забавляват заедно ,но в повечето случаи дребното издевателства над брат си.