Здравей, може би по-подходящ за детето ще е детски психотерапевт. Ориентирайте се към Варна или ресурсния център в града, в който се намирате. Не винаги липсата на комуникация е признак за някакво заболяване. Може да се дължи на някаква травма или трудна адаптация в детска градина. Със сигурност е добре да се направи консултация.
Детето само вербално ли отказва да общува или по принцип страни от хора, дори най-близките?
П.П. Ето сайта на Фамилиен Център Варна. Предполагам, че за вашия случай ще е най-добре да разговаряте с Адрияна Аспарухова http://www.familencentar.com/ekip.php

Много благодаря, Синеочка!
Проблемът може да е и че са сравнително изолирани през голяма част от времето.
Не мога да кажа какъв е точно проблемът, защото рядко виждам детето, но според мен родителите имат вина. Дано проблемът да може да се разреши с терапия и консултации.

не съм чувала за такова нещо, като детски психотерапевт. при проблеми с късно проговаряне е необходима оценка от логопед и детски психиатър, който специализира по тази част.

изолацията не е причина за липса на комуникация.

Има и такова "животно". Обикновено това са детски психолози, специализирали психотерапия. Водят се и двете детски психолог и психотерапевт ( Гергана Кехайова от Пловдив , Наталия Тодорова - София, Адрияна Аспарухова - Варна и др.)
Доколкото разбрах тук не става въпрос за късно проговаряне, а за липса на желае за общуване. Така или иначе е добре, че родителите имат желание да изяснят проблема.
Желая ви успех , alia_alia и се надявам да не е нещо сериозно.

alia_alia, защо родителите ще търсят помощ в България, ако живеят постоянно в Англия? Една-две срещи с какъвто и да било специалист няма да има никаква полза.

Ако има проблем, интервенцията е комплексна, с хора от различни сфери, и организирана на много нива в административно отношение. Снежа от форума може да потвърди как е в България, аз категорично го твърдя за САЩ.

Ако детето има нужда от помощ, да я търсят там, където живеят. В Англия е по-вероятно да получат аедкватна грижа.

В Англия имат някакви срещи със специалисти, но търсят може би още едно мнение.

Детето е 1 месец по-голямо от моята дъщеря и сравнявам поведението на двете. Като бяха бебета- племенницата ми имаше по-рано и по-голям интерес към предмети, към играчки. Занимаваше се повече и си мислех, че дъщеря ми е назад. По-късно детето започна да се опитва да казва"мама", когато майка й забременя и повече почиваше и я оставяше да гледа филмчета, хранеше я с песнички, говореше й доста малко, и т.н.Аз мисля, че това е грешка.Тогава детето спря да се опитва да говори. Миналото лято като си идваха,  аз разговарях спокойно с дъщеря ми на различни теми, а тя не дори казваше като е гладна или иска вода.
На 3-годишния й рожден ден, не успях да й задържа вниманието за да й подаря подаръка. Сега ходи на детска градина и се опитва да казва думи, но явно проблемът се задълбочава, щом родителите са решили да се консултират и с други специалисти. Мисля, че не поддържа често и контакт с очи, което мисля, че е неприятен симптом.

Момченцето на моя приятелка е точно на възрастта на Марко и има проблем от спектъра на аутизма. Малко преди да навърши годинка започна да проявява странности (да не докосва много храни и предмети, да не понася никакво общуване с непознати), забави развитие по отношение на грубата и фината моторика. И аз така сравнявах моето и другото дете, но е погрешно да се търси причината за проблема само в нещо направено или несвършено от родителите.

Детето на приятелката ми го подложиха на обстойни изследвания, които на тази възраст са срещи и игра с цел излагане на детето на определен вид ситуации, за да се проследят реакциите му и да се оцени развитието му във всяка област. Специалистите бяха поне трима - психолог, логопед и диетолог, доколкото си спомням - и работиха в екип при поставянето на диагнозата и после при работата с детето в продължение на 2 години. Щатът Пенсилвания има много добра програма, която финансира тези изследвания и терапията за всички деца с подобни проблеми, без оглед на дохода на семейството или наличната медицинска застраховка. След тригодишна възраст децата преминават в друга програма, защото вече са нужни друг тип занимания, логистика и специалисти.

Много сериозна работа свършиха с момченцето и подобрението му е невероятно. Приятелката ми е споделяла, че ползата е най-голяма, ако интервенцията е комплексна и отрано.

Надявам се родителите да подходят разумно и да намерят добра грижа за момиченцето!

Аз имам личен опит с тази програма, защото главата на Стела се оказа сплескана заради схванат мускул на вратлето и на два месеца педиатърът препоръча преглед. Физиотерапията щеше да е най-добра, ако се назначи през тази програма, но за целта дойде у дома делегация от трима души. Направиха обстоен преглед на тримесечното бебе, който беше по-прост, защото е малко детето. Обясниха, че ако е схванат мускулът, детето гледа само в една посока, а оттам може да настъпят смущения в зрението, слуха, мускулния тонус... И действително детето все правеше дъга с цялото тяло само надясно. Деликатно, но обстойно оцениха условията у дома и семейната среда, за да отхвърлят насилие над бебето като рисков фактор. Написаха ми доклад от 10 страници с резултатите. Стела получи обща оценка от над 90% за покриване на критериите за развитие за възрастта си; нужна беше оценка от 70%, за да й назначат терапия.

Цигу, ще разкажеш ли, моля те, за главичката на Стела в темата за най-малките? Теди има подобен проблем и ми е интересно как се подхожда в САЩ...