Аз съм кандидат осиновител и страховете и притесненият ми са страшно много, това е съвсем нормално. Но за да се реши човек да осинови трябва добре да премисли дали е готов на това, защото не е за всеки. Не е редно да се осиновява дете само за да кажеш, че си родител без предварително да обмислиш какви трудности ти предстоят и как бихте се справили с тях и то в чисто емоционално отношение. Осиновеното дете ще си е ваше и би трябвало да го приемате като биологично свое, а не да гледате като на чуждо, просто физически няма да сте го създали вие. Имам възрастни познати, които нямат деца и не са искали да си осиновят - ценя тяхното решение и ги уважавам заради това. Аз обаче не мога да си представя живота без деца, за това и след последното неуспешно инвитро си подадохме документите за осиновяване. Въпреки, че взехме това решение в деня на теста, смея да твърдя, че не е импулсно решение, защото след това със съпруга ми и всички около нас обсъждахме темата, както и по време на проучването ни си отговорих на много въпроси и вярвам, че това е правилното решение за нас и бъдещото ни дете/деца. В същото време не сме се отказали от процедурите и продължаваме да се борим. Знае ли човек може всичко на куп да ни дойде и ще е супер.