0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: А децата ни имат нужда от роднини
« Отговор #20 -: Юни 07, 2016, 20:35:09 pm »
Колкото до биологичните роднини на осиновеното дете - никога не съм разбирала тази драма, но сигурно има някаква идея в това да търсиш кой те е изоставил и защо. Известна доза мазохизъм има в това действие.

тук съм напълно съгласна с теб и никога не съм ги разбирала тия нови моди. нали с акта на осиновяването ти му ставаш майка, край с досегашното, все едно ти си го родила - какви биологични, какви пет лева. извинете за грубия израз, но аз лично не одобрявам нито търсенето, нито контактите с биологичните предци в случая на осиновяване на изоставени деца.
виж, ако става дума за осиновено сираче, тогава е съвсем друго...

Може и да не одобряваш, но не си на мястото на осиновеното дете. На него му е ясно какво означават за него осиновителите му. Но и иска да знае причината защо е било изоставено. Иначе това може да се превърне в травма, която да го тормози цял живот. Мисля, че в повечето случаи биологичната майка бива открита от детето, но това не води до някаква продължителна връзка. Освен че детето се успокоява, може би и майката евентуално. И осиновителите - също.

*
Re: А децата ни имат нужда от роднини
« Отговор #21 -: Юни 07, 2016, 22:24:33 pm »
Всеки пречупва въпроса през собствената си призма, затова не може да се открои еднозначен отговор. Със сигурност, обаче, никой няма нужда от отровни хора около себе си - роднини или не.

blue_skyе права - въпросът "защо" не може да се избегне.

*
Re: А децата ни имат нужда от роднини
« Отговор #22 -: Юни 08, 2016, 11:28:16 am »
Да, няма обяснение защо трябва да търпиш някого само защото ти е кръвна рода. Ако има обаче и друго, заради което да искаш да общуваш с роднините, ще го направиш. Всички харесваме читавите си роднини, с другите просто не общуваме. Ако пък хич няма накъде, свеждаме срещите до минимум. Така схванах и терзанията на cofee lungo - дали не липсват на детето й грижовни и любящи роднини извън тесния семеен кръг? Ние, дори и без да искаме, предаваме на децата си собственото си отношение към някого. А е добре да им дадем възможност те сами да усетят кой е искрен и ги харесва. В това отношение децата имат безпогрешен нюх.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: А децата ни имат нужда от роднини
« Отговор #23 -: Юни 08, 2016, 11:45:22 am »
ох, не знам защо забихте веднага и категорично към варианта непоносими роднини. това, все пак, е по-редкият случай. по-често срещаният е вариантът, в който близкото роднинско обкръжение - баби, дядовци, лели, чичовци - е читаво и следва зова на кръвната връзка, образно казано. тоест - обича си внуците и племенниците. не очаквам от трети братовчеди и учинайки да ми се умиляват на децата, но да ви кажа - ако нямаш дори и една баба за цер е много зле и децата наистина страдат. особено, когато се сравняват с останалите.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Re: А децата ни имат нужда от роднини
« Отговор #24 -: Юни 08, 2016, 11:48:43 am »
Ами терзанията ми са от гледна точка на това:
Марто има майка и баща, нищо повече. Има кръстници, които са близки с нас, имат внуци и общо взето се държат с детето бабинско-дядовски, ама не баш... не са и длъжни разбира се. Имаме разбира се приятелски кръг.
Въпроса е че някъде има един милион роднини, които в някакъв момент /може би/ ще бъдат натоварени с фантазии.

Да Джам имаме си ние кофти роднини, а Марто има някъде си някакви си роднини. Които може да са кофти, може и да не са? За него, де. Има си брат, сестра... Добри или лоши

Ей, затова забих аз в темата. Иначе си живеех в моя си свят с роднините, които си имаме, свикнала съм им и вече не ме интересуват. Ама детето...
« Последна редакция: Юни 08, 2016, 11:54:34 am от cofee lungo »
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: А децата ни имат нужда от роднини
« Отговор #25 -: Юни 08, 2016, 12:51:45 pm »
Кафенце, с малко или много роднини в семейството, осиновените деца търсят. И това е напълно разбираемо и нормално, лично според мен. Те не търсят семейство, защото вече си имат такова. Търсят истина, от къде и защо. Все едно на някой да му се случи нещо наистина важно, което му е определило живота занапред и да не знае причината каква е и защо му се е случило. Аз ще поискам да я науча от първоизточника, не от съдебното решение, в което обичайно нищо конкретно не пише. И да, повечето случаи са на драстично разминаване между представи и реалност. Тук не говоря за неуспешните осиновявания, когато децата тръгват на реваш срещу осиновители, биологични роднини и т.н.
*
Re: А децата ни имат нужда от роднини
« Отговор #26 -: Юни 09, 2016, 00:31:47 am »
Кафенце, имахме преди време един разговор за ползотворния контрол (мисля в емоционалния беше), ама нямам време сега да го търся. Технически беше по друга тема, но по същество засяга и тази.
Всички искаме най, ама най-най-доброто за децата си във всички аспекти и това е нормално. За мен важната добавка е в частта "най-доброто възможно". Та с наличния "материал" - аз осигурявам на сина си най-доброто възможно, което е по силите ми. Идеално - няма как да му направя, а не е и нужно си мисля. Нито в идеален свят живее, нито ще му е безпроблемен живота, та няма нужда да отглеждам някакво саксийно цвете все пак. Нито има нужда ти да го правиш, нито която и да било от нас. Не е в наша полза, в полза на децата ни пък - съвсем.

Погледни същата ситуация, която те терзае сега за момент от позицията на хората, чиито деца са биологично техни (като мен и доста други от писалите). Имаш дете, разполагаш (или не) с еди колко си и еди какви си роднини и точка. И ти и детето живеете в тази ситуация и тя е безалтернативна по отношение на набавяне/добавяне на роднини. Е, на никой не му е драго повечето, или всичките му близки да са покойници, или да са кофти хора, с които не желае да общува, понеже контактът е неползотворен. Но в общи линии - приемаме тези факти каквито са и мисля, че не ни е централна тема на размисъл това. Т.е. контролираме само онова, което зависи от нашата воля и действия, старание, усилия, а другото "не го мислим".

Детето ти, (както и децата на всички осиновители) си е ТВОЕ. Не е на някой друг (щото го родил/направил просто), роднините му са вашите (колкото и каквито), а не някакви незнайни за вас хора. Като жена, която е износила и родила детето си, ти казвам чистосърдечно, че МАЙКА в пълния смисъл на понятието - му станах доста време, след като го извадиха от корема ми, а не в онзи миг точно. Майка се става с грижата за детето, безсънието и терзанията по него, с радостите, празниците, ударените колене, "Панадол"-а и пр. Не с акта на бременност и раждане. И ти го знаеш идеално! В този смисъл - опитай да приемеш "семейната ситуация" по начина, по който всички ние неосиновилите деца приемаме своите. Твърде често - не са по-розови от вашата да ти кажа. Просто липсата на "алтернативно семейство/рода" на децата ни - ни спестяват твоите сегашни терзания. Спести си ги и ти. Отговори си на въпроса, ако ти лично го беше родила щеше ли да ги мислиш тези неща? Чак толкова пък... Всички дето не сме с пълни/идеални семейства и роднини - понякога си казваме "жалко, че е така, ама...това е положението" и си живеем живота нормално. Затова спрегнах "ползотворния контрол" в разни ситуации. Нямаш хипотетичната "опция" да подменяш/довнасяш роднини - не го мислиш. За да не го мислиш - трябва да я зачеркнеш тази опция, ти лично.
И да си гледаш нормално живота и родителството. Пък, ако детенце някой ден реши/има нужда да се занимава с нея - негова си работа и право, но недей за "нероден Петко" да береш грижи. Я има нужда, я няма, аз залагам на втората версия, особено с майка като теб.

Тотален лаик съм на тема "осиновяване" (като личен опит, знаеш), но преди доста време съм си мислила и за този вариант. И въпреки, че сегашната тенденция е, да не се пази от детето в тайна неговото осиновяване, аз за себе си бях решила, че предприемем ли тази стъпка - предпочитам да запазя това в тайна от детето. Заради ей тия мисли и терзания точно, които имаш ти сега, които може да има той някой ден...излишни ми идват на мен лично, заради прословутата "честност до кръв" между дете и родител. Може да ми е сбъркана ценностната система, но просто не се натискам зорлен да отварям проблем там където го няма, или може да се избегне. Не бих си притраяла от "неудобство", както беше едно време, дебело подчертавам. Просто тази точно истина - бих предпочела да не я споделя в полза на бъдещото спокойствие на семейството и детето ми, поемайки риска някой "доброжелател" да си отвори голямата уста. Огромен риск, хеле в нашето клюкарско общественце, но аз поне - по-лесно бих се справила в такава ситуация, отколкото в избраната от теб. Лични някакви специфики.

Уморена съм и изчанчена от четене на едни страшни тъпотии, извинявай, ако звуча несвързано в писанията си... Просто "отпусни примката около своя врат" ми е мисълта, приеми спокойно, че някакви неща не зависят от теб и колкото и да ги мислиш и да се терзаеш - няма да започнат да зависят повече. Само ще се тровиш за няма нищо. Аз съм приела, че не зависят от мен разни неща и живея нормално и относително спокойно и така, а разликата между нас като майки е нулева все пак. Колкото моето е мое, толкова твоето е твое, рода "на резервната скамейка" - няма и при мен и при теб, справяме се с каквото е налично, колкото можем добре и това е. Драма - няма и няма защо да си я създаваш.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: А децата ни имат нужда от роднини
« Отговор #27 -: Юли 27, 2016, 17:48:03 pm »
Темата е започната отдавна, но ми се искаше и аз да споделя нещо. :) Според мене въпросите тук всъщност са два напълно отделни: 1) нуждата от роднини,с които да израстват децата ни и 2) нуждата от познаване на биологичните роднини. Нашата мома (в момента почти на 6г.) , например, е запленена от леля си и вуйчо си и от братовчедите, обича много баба си (макар аз да нямам префекти взаимоотношения с нея ;)) и макар да се виждаме 2-3 пъти в годината, Аниша често говори за роднините си - разпитва, какво сме правили като малки с леля й, все иска да й разказвам случки с баба й, интересува се живо и от починалите роднини (свекър и свекърва - знае как се казват, пита какво са правили с тате, иска си разкази и случки с тях...) Изобщо, имам чувството, че за нея тази тема е важна и че познаването на роднините (макар  да нямаме общо ежедневие, а някои  вече да са починали) освен, че я забавлява, й дава сигурност...
Желанието за познаването на биологичните роднини е от съвсем друго естество. В една от лекциите си Верие  (психоложка, работеща в сферата на осиновяването) обясни тази нужда от познаване на роднините по много разбираем начин. Тя обръща внимание на това, че биологичните деца, поглеждайки към мама и тате,  виждат как ще остарят (могат да погледнат в перспектива),.. сравнявайки се с братя и сестри могат да се догадят за слабите си черти и т.н. и че всичко това дава една сигурност и яснота, която за нас е по подразбиране, но осиновените деца нямат и това понякога е проблем за тях. Както често се дава сравнение - едно малко парче от пъзела да липсва, колкото и малко да е то, пъзелът не е цял...
Мисля, че е важно да знаем поне грубо, от какво имат нужда децата ни, за да можем да реагираме (компенсираме) в зависимост от нашата си ситуация... :)
Кафенце,  как се развиват нещата при приятелката ти?
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."