Не знам дали тук е мястото и дали е подходящо заглавието- нека модераторите да преценят, но много ми се иска, повече жени с проблеми в забременяването да прочетат това, особено тези които са на ръба да се отчаят, за да разберат, че има надежда и не трябва да се отказват, защото моята история е точно такава. Тя е изпълнена с отчаяние и с надежда, с много емоции, които се люшкаха от едната крайност до другата, но пък с щастлив край. Та ето я моята малко дълга история, опитах се да я съкратя максимално:
Започнахме инвитро като бях на 32г., сега съм на 42г. и съм вече горда МАМА на една прекрасна дъщеря, която имаме със съпруга ми благодарение на всеотдайността на д-р Стаменов, нашето постоянство и това, че не се отказахме. Термина ми беше точно на 31 декември, но тя се роди в навечерието на Коледа 2014г. и е най-прекрасния подарък за нас, пожелавам ви го и на вас от все сърце!
Отначало започнахме с опитите за бебе по традиционния начин като бях на 29-30г. и нищо не ставаше. Ходих при някакви гинеколози, едните ми викаха „Успокой се, иди на почивка, не го мисли и ще стане…“, други ми изкарваха несъществуващи проблеми и така един млад тогава д-р Цветин каза, че е редно да направим цветна снимка, на снимката се видя, че тръбите ми са запушени, после той препоръча лапароскопия. След лапароскопията стана ясно, че имам много сраствания, които са деформирали тръбите и фимбриалния апарат. Препоръчаха ми инвитро.
Първите 3 опита: Направихме 3 поредни опита инвитро при д-р Табакова тогава и при 3-ти опит забременях, но в 6-та седмица започнаха болки, оказа се извънматочна бременност. Явно ембрионът се е бил захванал в края на тръбата от към матката и след седмица болките спряха и изхвърлих ембриона, а бременността приключи. Тогава започнаха проблемите ми с високия пролактин, който се покачваше все повече и повече, добре че след година на хапчета Парлодел ги смених с Достинекс - доста скъпи, обаче много бързо ми помогнаха да го регулирам. След този трети опит чухме за някакъв нов обещаващ доктор, който правел разни нови изследвания и прилагал нови методи, това беше д-р Стаменов. Тогава работеше в клиника Малинов. Отидохме при него, но много се чакаше и започнахме да се колебаем дали да останем и наистина ли е по-добър от другите. Докато мислехме аз междувременно направих в Шейново при д-р Попов една лапароскопия за тръбите, едната тръба той успя да я отпуши, а другата малко я „ремонтира“ като и направи пластика.
Непрекъснато четях за всичко свързано с инвитрото и моите проблеми в интернет и по форумите. Прочетох за някаква клиника за инвитро в Солун и как правели някаква „активна имунизация“ за антитела към съпруга чрез извличане на кръвен серум, това го нямаше в Бг и отидохме до там. Направихме тази имунизация, а на прегледа там доктора ми каза, че имам полип. Пак отидох при д-р Попов в Шейново, за да не чакам и той ми направи хистероскопия и го махна.
4-ти опит плюс една спонтанна бременност: Дочакахме при д-р Стаменов и направихме още един опит 4-ти поред, при който имаше химическа бременност. Бета ЧХГ-то се покачи и спадна в рамките на няколко дни. Тогава имах много работа и ангажименти към фирмата в която работех, беше ми страшно трудно да продължа да посещавам д-р Стаменов, понеже много се чакаше и аз започнах обиколки по другите известни тогава клиники – при д-р Владимиров, Свети Лазар. Докато се колебаех между трите клиники, разбрах че не ми идва цикъла и много се притесних, реших че е някакъв хормонален проблем, само това ми липсваше.
Разбрах че, докато си чакам цикъла съм бременна и то най-невероятно без инвитро, без нищо, а по естествен начин. Направо не беше за вярване, казах си: „Ето че чудото стана и при мен, а преди само четях за подобни случай. Значи тези тръби дори и след ремонта можело да сработят, както и неработещия фимбриален апарат. Да ама не, явно времето не ми беше дошло и радостта не трая дълго… Този път си беше най-зловеща извънматочна, заради която по спешност ме взе пак д-р Попов в Шейново една събота вечер, помня че беше точно преди Цветница. Махна ми дясната тръба и останах само с ремонтираната лява тръба. Много мъчно ми беше, но събрах сили, опитах се да не се поддавам на емоциите и да мисля за по-нататък, както казваха тогава докторите – още бях млада на 35г. имах време, така или иначе беше ясно че продължаваме с инвитрото.
5-ти опит: Не ми се чакаше и нямаше кой да ме пуска от работа да чакам по клиниките, затова отидох в Свети Лазар. Тогава болницата се водеше за много добра, нямаше навалица, а и беше близо до нас. Това ми подейства много отпускащо. Притеснена бях само, че д-р Лачев неглежираше много от проблемите, като откритите ми преди това високи НК-клетки, като хидросалпингс на тръбата, който се видя по време на стимулацията и гъбичната инфекция която направих също тогава. Но вече се бях хванала на хорото, докторът ме успокои успешно, че всичко е ок и продължихме. Опитът беше 5-ти и се оказах отново бременна и то с два ембриона. Те се развиваха добре, но в един момент пулсът не беше отчетлив, по-късно изчезна и двата сака се оказаха празни, само растяха, но вътре нямаше нищо. Направиха ми кюретаж и всичко пак приключи.
6-ти опит: След този опит нещата тръгнаха на зле. Нещо стана в организма ми и започнаха неприятните изненади, нищо че бях все още сравнително млада на около 36г. Възстановявайки се от тази бременност получих някакво задържане на течности и половин година се справях с него, тогава забелязах че има промяна и в цикъла ми. Започна да ми трае само по няколко дни, вместо по 1 седмица и вече не беше обилен. Забелязах, че лигавицата на матката ми винаги ставаше след овулация 10-11мм, а сега не повече от 8-9мм. Тогава приятели ни препоръчаха клиника Афродита, уж нова и много модерна и ние решихме следващия опит да бъде там, но това беше ГОЛЯМА грешка. Тази клиника не я препоръчвам на никой – там карат на конвейр и нямат индивидуален подход, много лошо проведена стимулация, некомпетентност, кофти упойки, несъобразяване с индивидуалните проблеми. Там пък изобщо отрекоха да виждат хидросалпингса на тръбата, аз се успокоих, но този 6-ти опит беше пълен провал.
7-ми опит: Последва сериозен размисъл от наша страна и решихме да се върнем при доктор Стаменов отново след две години разходки по другите клиники. Само че нещата вече не бяха същите, започнах да не реагирам на стимулациите, правех едва по 3-4 яйцеклетки. Лигавицата продължаваше да си стои тънка около 7-8 мм. Промените в цикъла ми станаха постоянно явление, започна да се скъсява периода в който ми идваше цикъла. Хидросалпингса вече се виждаше ясно, направих лапароскопия и го блокираха. Последва нов 7-ми опит инвитро при д-р Стаменов, само три яйцеклетки, но хубави ембриони се получиха, но резултата беше отрицателен.
Започнахме да събираме на спонтанен цикъл яйцеклетки, докато решим пак да правим нов опит. Тогава в рамките на няколко месеца започнаха едни перманентни болки в корема ми, оказа се че хидросалпингса се е възпалил и е образувал гноен абсцес и това точно преди коледните празници. Състоянието ми изведнъж се влоши и според изследванията тогава в Шейново се оказах предперитонит. Натъпкаха ме с антибиотици и последва лапароскопия пак при д-р Попов. Той премахна и другата тръба заедно с левия ми яйчник. Той знаеше за моите опити да имам дете, но каза че е нямало как да спаси яйчника ми.
8-ми опит: Това беше голям шок и срив за мен и съпругът ми. Направо бяхме разбити заради факта, че вече съм само с един яйчник. Имахме само 2 замразени ембриона. Започнахме да мислим как да съберем повече ембриони и затова продължихме да събираме на спонтанен цикъл. Доктор Стаменов реши да пробваме с лека стимулация и да направим нов 8-ми опит. Уви, пак с отрицателен резултат.
След този опит цикъла ми не дойде, отидох при доктора на преглед и той установи, че имаме проблем. Още помня думите му : „Мммдаа, тук катастрофирахме челно…“ Оказа се, че останалия ми единствен яйчник, вече издиша. Пуснах антимюлеров хормон и фсх и каринката се изясни, изследванията бяха доста зле и предположенията за изчерпан яйчников ресурс се оказаха верни. Бях на 38г, вече не чак толкова млада. Просто ситуацията се влошаваше все повече. Вече си мислех дали не съм влязла в менопауза преждевременно. Добре, че доктора ни поуспокои малко като обясни, че от тук насетне яйчника ту ще работи, ту ще затихва докато се „пенсионира“, но кога никой не знае. Трябваше да събираме, колкото можем повече яйцеклетки, спешно и докато можем, това беше изводът и задачата ни!
Събиране на яйцеклетки и замразяване на ембриони: Това със събирането и замразяване на ембриони или яйцеклетки се оказа най-добрата идея която ни хрумна, препоръчвам го на всички, които могат да го направят, защото винаги като имаш замразени, после можеш да лекуваш проблеми или да правиш ембриотрансфер, той може да се прави и в по-напреднала възраст или когато си решиш, че ти е подходящо. Запознатите вече знаят, че яйцеклетките са толкова стари, колкото стара е жената и това се влошава качеството им, при мъжете е малко по-различно, съвет от мен - замразявайте докато имате и можете. Докторът ми изписа да пия Фемостон и това възстанови цикъла ми, извадихме още 2 хубави яйцеклетки на спонтанен цикъл, което беше добре, но пък след 3 месеца направих киста, която успяхме да махнем с пункция. След това последваха поредица от пункции на спонтанен цикъл, при които или вадеха празен фуликул или лоша яйцеклетка, която не ставаше за оплождане. Вече и тази тактика не работеше за нас.
Много бяхме притеснени, чудех се какво вече да пия, да ям, разни добавки да взимам, само и само да се подобрят нещата. Четях по наши и чужди сайтове всичко което имаше отношение по въпроса. Разбира се всичко консултирах с д-р Стаменов и хубавото беше, че той също беше отворен за тези неща и предложи, за да активираме яйчника, да слагам едни лепенки с тестостерон на корема. Ходих да си ги купя от Германия, че тук ги нямаше тогава. А за подобряване на качеството да пия разни добавки. Помня също, че започнах да пия една камара хапчета – Q10, омега форте, мелатонин, метфогама, витамини Фертилеид, инофолик, витамин Е, л-аргинин, DHEA. Спрях всякакъв алкохол и кофеин. Спазвах диета с повече проетеини, пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци, ядки, рибни продукти и добри мазнини. Разбрах, че умерен спорт помага, но не и прекален, нито пък танци с много друсане и подскоци бяха добра идея, затова ходех на водна аеробика. Правех всичко от което се надявах да има полза. До толкова бяхме „бръмнали“, че даже и суеверни взехме да ставаме – едни дрехи ако с тях сме били и не сме имали добър ден в клиниката, вече не смеехме да облечем, аз ходех само с определен сутиен и бикини в клиниката, защото си бях решила, че те са ми късметлийските, мъжа ми пък не искаше да си носи някои обувки и панталони, абе изобщо бяхме се побъркали…
Драмата продължаваше. Започнах абсолютно всеки месец да ходя на проследяване и пункции, като треперехме всеки път дали ще има читава яйцеклетка, после дали ще се оплоди, дали ще се развие хубав ембрион, годен за замразяване и това направо ни побъркваше. Започнахме да умуваме дали някъде в другите държави нямат по-добри технологии и повече успехи в инвитрото, дали могат да ни помогнет, докато все още работи моя яйчник и дали да не отидем там. Просто бяхме като удавници които се хващат за сламка, отчаяно търсехме някаква надежда.
Клиника в Америка: Надявахме се, че може да имат по-нови и иновативни методи и технологии извън Бг, също и лекарства. Започнах да правя проучване за различните държави. Стана ясно че в Европа най-добри са Белгия и скандинавските държави в областта на инвитрото, в близкия изток беше Израел и в световен мащаб САЩ. Насочихме се направо към САЩ. Отидохме в една от най-скъпите им клиники, с много добри резултати през последните 5-6 години в Денвър. Съчетахме пътуването с визити при приятели българи, които ни съдействаха активно. При консултацията с лекаря там стана ясно, че всичко което беше ни казал д-р Стаменов го каза и американския му колега. Все едно се бяха наговорили да приказват едно и също. Разбрахме, че прилагат някакви по-специфични протоколи за стимулации при намален яйчников резерв, но не можеха да направят чудо. Дадоха ни прогнози за доста нисък процент на успех за нашия случай, което определено ни намали ентусиазма. Направихме всички изследвания наново там при тях от – до за всичко което можеше да се направи за нас двамата и изследванията ни се оказаха наред, не изскочи никакъв съществен проблем, освен възрастта ми 40г. и изчерпания яйчников ресурс.
Обратно в Бг в клиника „Надежда“: При поредния разговор и консултации там стигнахме до извода със съпруга ми че няма смисъл да правим опити инвитро там, защото просто нямаше с какво повече да ни помогнат или да направят много по-различни неща от това, което правеше д-р Стаменов тук и решихме да се връщаме в Бг. Когато се върнахме точно тогава беше и откриването на новата болница „Надежда“. Много радостно за нас беше това събитие, защото от Америка с напредналите технологи, се оказахме в една супер нова и модерна болница, пълна с най-нова техника от последно поколение, с най-добри специалисти и вече нямаше за какво да търсим услугите на болници в чужбина. Направо продължихме там. Занесохме всички изследвания и документи от Америка на доктора и обсъдихме положението. Решихме да минем към стимулации, защото само така можеше да извадим някоя читава яйцеклетка.
9-ти опит: Въпреки, че аз не отговарях вече на стимулации, казахме че по-добре е една, но хубава яйцеклетка, отколкото нито една и доктора прие аргумента ни и започнахме. Направихме всъщност три поредни леки стимулации, което за наша радост даде доста добър резултат. Започнахме събирането и замразяването на ембриони докато направим по-солидно количество. Като събрахме 7 броя и направихме пореден трансфер, опит 9-ти, всичко беше перфектно, но резултата пак отрицателен.
10-ти опит – успешен!: Равносметката беше ясна, нещо при мен беше вече дало дефект и забременяване не се получаваше. Изход от ситуацията не виждахме, започнахме да мислим за сурогатна майка, въпреки че в Бг това е незаконно или по-скоро няма никакъв регламент и закон по този въпрос. Чудехме се дали да не ходим в Украйна или пак в Америка, където това е законно. Пак започнах да проучвам, имаше кандидатки тук, но въпросът се оказа много несигурен и сложен. Споделихме идеята си с доктора и той ми каза: „Не виждам причина да се вкарвате в такъв филм, аз съм сигурен, че мога да се справя с твоята матка!“. Хубаво че той все още вярваше дори вместо нас и ни даваше надежда, ние съвсем я бяхме изгубили някъде между търсенето на изход и действителността. Тогава от притесненията по всичко това на мъжа ми започнаха да се влошават показателите на спермограмите, не можеше да спи, пуснаха му изследвания и се оказа някакъв хормонален дисбаланс, стигна се до там, че при него до сега всичко беше наред, а сега и той мина на хапчета и добавки. Добре че за два месеца си възстанови показателите. А при мен след стимулациите явно се получи някакъв „рестарт“ в организма ми и започнахме всеки следващ месец да вадим добри яйцеклетки и да замразяваме хубави ембриони. Така събрахме малко над 10 и в един момент доктора ни подкани да вземем да направим вече нов опит. Той ми направи и хистероскопия, защото искахме всичко да е наред, да няма някой нов полип или друго, оказа се че е имало малко срастване и докторът го е оправил.
Малко с неохота се навихме, вече не вярвахме в добро развитие на нещата, бяхме свикнали все на несполуки. Сякакш някакъв карък ни следваше. Аз бях решила за себе си вече от известно време, че е възможно все пак да стана един ден майка дори и с донорски яйцеклетки, както само преди година една моя приятелка се сдоби със син и беше много щастлива, ако се окажеше, че нашите ембриони свършат или не са достатъчно качествени. Важното беше поне при мъжа ми нещата да са наред и поне той да има генетичен наследник, защото моите яйцеклетки е твърде възможно да са старички вече. Така си се успокоявах и не разчитах особено на този пореден 10-ти опит. Бях загубила вяра. А точно той се оказа най-сполучливия.
Започнахме подготовка за лигавицата с хапчета Естрадиол, но тя не се поддаде на това. Беше само 7мм, помолих доктора да не рискуваме, имах достатъчно опити зад гърба си и да изчакаме следващия месец и да продължим с подготовката на лигавицата. Така продължихме следващия месец и тогава пак същата работа, лигавицата се беше закучила нещо. Слагах си вагинално правени в аптеката таблетки от виагра, пиех естрофема и не помръдваше повече от 7-8мм, въпреки че доктора я прецени за много добра и не смяташе, че трябва да се отказваме. Започнах пак с четенето по въпроса. Стигнах до извода от изчетеното, че повечето нехормонални лекарства които се дават за лигавица дефакто, за да въздействат на кръвообръщението в малкия таз и това на лигавицата.
Прочетох какво мога да направя по въпроса да си подобря кръвообръщението и започнах дълги разходки всеки ден по 2-3 часа, клякания, вечер контрстни или само горещи душове в областта на ханша/ това всичко само преди трансфера/, пиех чай от джинджифил, ядях повечко лук в салатите и разни други храни които подобряваха кръвообръщението. След два дни на прегледа направо бях супер изненадана – лигавица 9мм. Продължих в същия дух, след още два дни лигавицата ми беше вече 10мм и бях много щастлива от факта. Вече не се притеснявах за трансфера, а на него пък ми съобщиха, че двата ембриона са се развили до бластоцисти и са много, много хубави. Тогава си спомням, че бях с още едно момиче на трансфера, което ме разпитваше как е, защото и било за 1-ви път и не и били хубави ембрионите. Тогава забременяхме и двете, и двете родихме, явно е бил няшият голям ден! Колко хубаво е сега като си спомням всички трепети, а тогава как само треперихме двамата с мъжа ми и се потяхме от напрежение при всеки преглед.
Послеслов: Така все още не мога да повярвам, че си имам прекрасна дъщеря и че съм станала МАМА! Още ми е трудно да го осъзная… Това са 1/3 от осъзнатия ми живот в непрекъсната борба за това да имаме дете. Толкова ми беше писнало от всичко, но продължавах, защото така бяхме решили - докато имаме шансове да опитваме. А сега даже чувствам някаква носталгия по всичко това, много е странно. А може би изобщо не е странно, дори е нормално да се чувствам така, защото това са все пак това са цели 10-12г. от живота ми посветени на тази кауза, особено последните 3г, в които ние всеки две седмици месечно изкарвахме в клиниката. Много се радвам, че в крайна сметка останах при д-р Стаменов и неговия екип, за мен те са най-добрите в Бг и добре, че не се повлиях от разни мимолетни идеи за други клиники. Акушерките му и целия екип също са страхотни - много грижи и внимание полагаха за нас. Докторът беше взел присърце случая ни и въпреки трудностите и не се отказа да търси начини нещата да станат и те станаха. Да, докторе, наистина това е ГОЛЯМА ПОБЕДА за всички нас! Благодаря Ви страшно много!
Мили момичета, БЪДЕЩИ мами, не се предавайте, а продължавайте и нещата ще станат. Написах това, не за да се хваля, а да помогна ако мога на такива които са като мен с информация и с кураж. Не се поддавайте на отчаянието, има надежда както виждате дори и в случай като моя, толкова утежнен, направо безнадежден и всъщност се оказа че съвсем не е така. Винаги има частица НАДЕЖДА и ние трябва да я намерим и да се държим за нея! Затова дерзайте и не унивайте! А по въпроса с майчинството, тази нова за мен и непривична роля, мога да напиша разни интересни неща, но може би по-нататък и в друга тема. Успех на всички! Чакам и ви пожелавам да пишета в темите за бременност и майчинството скоро!
