Привет на всички!

От скоро пиша във форума, т.к. и ние като всички тук искаме да си имаме детенце. Това обаче съвсем не е основният и единственият ни проблем, меко казано последните две години животът на семейството ни е някакъв ад. Постоянно се случва нещо и за минутка не мога дори да остана спокойна и да повярвам, че нещата ще се оправят и че е само някакъв период. Имаше един момент, когато тъкмо бях започнала да изплувам от тази емоционална дупка и да вярвам, че каквото и да се случи ние ще се справим, но тогава отново ме приземиха на земята и това още повече ме депресира. От близо половин година, ако не и повече вече, аз не съм човекът който искам да бъда... Не вярвам в нищо, не правя нищо, всичко го правя с една крайна апатия и задължение и определено деградирам. Плача постоянно и започнахме да се караме със съпруга ми и тотално се отчуждихме. Ние адски много се обичаме, и съм сигурна, защото нямаше да успеем по друг начин дотук. Просто и на него му е адски трудно в момента, но мъжете са различни от нас и съответно той се затваря в себе си, не говори, работи много и отсъства от вкъщи, а мен това ме депресира още повече, защото аз пък имам нужда от рамо на което да поплача и да ме утеши....
Не искам това да продължава и да се задълбочава. Искам да се стегна и да се измъкна от тази ситуация, да започна да работя с желание, да постигна нещо и да добия емоционална сила да се боря за мечтите ни. Сигурна съм че най-добре ще ме разберете колко много такава сила и вяра и надежда се изискват именно за проблема с безплодието, който беше последната капка в кофата....
Затова реших. че е време да потърся помощ, да поговоря с някого, но не знам с кого. По различни причини не мога и не искам да разговарям с никой от близките си и от приятелите си, затова ви моля ако някой има идея да ми препоръча лекар, към когото мога да се обърна.

Здравей, Mousyt!

Проблемът с безплодието дори сам по себе си води до сериозно емоционално натоварване, а съчетан с купищата други проблеми, които всеки от нас си има, може наистина да ни докара срив и апатия. Добре си се насочила да потърсиш помощ. Можеш да разговаряш с психолог (който не е лекар), а ако се прецени, че имаш нужда и от друг вид терапия, свържи се с психиатър (който е лекар). Не се стряскай от споменаването на психиатър. В крайна сметка в нас протичат химически процеси, които при сериозен стрес променят нивата на някои хормони, свързани с психическия ни баланс. Депресията, например, не е безобидно състояние. Консултацията с добър специалист би помогнала много.

При психолога можеш да отидеш и със съпруга си. На някакъв етап, разбира се . Подозирам каква би била неговата реакция на такова предложение .

Привет beata!

Благодаря ти за отговора и подкрепата. Мен съвсем не ме плаши нито психолога, нито психиатъра. Смятам, че няма нищо лошо човек да търси помощ, ако му трябва, вместо да полудее съвсем и да побърка околните. Като тинейджър ме блъсна кола и в следствие на сътресението което получих, доста време ме тъпкаха с такива хапчета и дори ходих известно време на психиатър, т.ч. изобщо не ме спира нищо да го направя пак
Колкото до съпруга ми - той с готовност би дошъл с мен и би участвал, разговаряли сме вече, просто аз трябва да го уредя. Не мога обаче да намеря препоръчан лекар, още повече че цените са им доста високи, за да си позволя да пробвам. Търсих в нета, но хората наистина имат някаква емоционална бариера да говорят за такива проблеми и никъде не намерих коментари за добър специалист към когото да се обърна. Затова се надявах някой тук да види въпроса ми и да ми препоръча изпробван психолог/психиатър.

Здравей Mousyt, тук http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=44784.0 има тема за консултации с психолог (заключена), но би могла да потърсиш инфо за г-жа Савова и да се свържеш с нея по друг начин.

Dodich,

Благодаря. Видях темата и че е заключена, ама не се сетих да потърся лекарката отделно 

Dodich,

Благодаря. Видях темата и че е заключена, ама не се сетих да потърся лекарката отделно 

Ваня Савова не е лекар, а психолог. В момента работи в клиника "Надежда" и можеш да се свържеш с нея там.

Mousyt, аз бих ти препоръчала да се срещнеш първо с психолог и да изключиш за момента хапчетата като вариант, особенно ако планувате да имате дете. Медикаментите за мен са крайно и временно решение. Спираш ги и ако не си си променил моделите на мислене, проблема се връща с още по-голяма сила. Ако по някаква причина не се чустваш добре, то най-доброто решение е да промениш нагласите си към това, та дори и себе си. Мога да ти препоръчам Орлин Баев! Това е един изключителен Човек, за мен той е като подарък от съдбата! Също препоръчвам Ваня Савова, всеодайна и готова да помогне Направи всичко възможно медикаментите да са последното, което можеш да направиш за себе си.

темата е стара, маусит си има вече прекрасно момченце