Жените обикновено обичат, имат нужда (и аз съм такава) да изговорят нещата. Да ги изяснят, анализират, така ги изкарват от себе си и намират покой. Така имат яснота и сигурност.
Мъжете пък обичайно - залагат на действията, а не на приказките и считат даден жест, или поведение за много по-показателни за отношението им по даден въпрос, от куп думи, или няколкочасов дълбок, аналитичен разговор по даден проблем. Има и изключения от тази схема, ама...колкото да потвърди правилото
Аз ако съм ядосана от нещо - наистина се разтоварвам, ако разкажа подробно и напоително вбесилата ме ситуация, да я споделя с някого, така изкарвам негативното от главата си, поглеждам го отстрани, вече не ми се вижда чак толкова за ядосване, та вземе че ми мине. Когато съм щастлива пък - имам нужда да го кажа и изразя шумно, напоително и многословно. Или когато съм балгодарна...
Мъжът най-често, ако вземе да преразказва ситуация, която го е ядосала - започва да се вбесява наново и от сърце. Т.е. при него е натоварване, а не като при нас разтоварване. Затова като са криви и ядосани - мълчат и не им понася хич: "Ама мило, кажи ми сега какво има?"
Милото като му мине - проговаря само. Или ще каже на 2 на 3, защото вече не го е яд, или ще прескочи излиянията и ще си се държи както винаги. Не защото не ви обича, а защото това за него е хим минало, хем маловажно и не вижда смисъл изобщо да го говорите.
При проблеми в семейството, прживяване на някаква трагедия - мъжът реагира често по подобен начин. Не иска да говори за това, защото на него самия му е тежко. Счита, че с поведението си - достатъчно ясно показва позицията си по даден въпрос и тя е разбрана от партньорката му. Прави секс с теб, не се опитва да предотврати нова бременност - за него "посланието" е ясно. Казаната реплика как не иска - отдавна не му е на дневен ред, за него последващите действия са я заличили и нужда да се обяснява по темата - не вижда. Абсолютно е възможно да я изпуснал в момент на отчаяние, мъка, преумора...и като си знае, че не го е мислил наистина - съвсем пък не му се ще да се обяснява и някой да го "анализира".
Та наистина - просто се успокой и не търси под вола теле, за да не го докараш наистина там от пусто ровене и настояване. Има случаи, в които разговор в двойката е наистина належащ и би подействал оздравително. Но наистина не мисля, че точно този е такъв, честно.