0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    mira_mimi

  • *****
  • 1375
  • И третото столче се запълни! Ще довавяме и 4-то!
Re: Съвети за отбиване
« Отговор #20 -: Декември 30, 2013, 10:20:14 am »
Имах намерение да я отбия плавно. Започнах от далеко. Като стана на 1.9 разреждах дневните кърмения - бяха безброй, повече от на новородено. В началото беше ад, все ревеше, дълпаше ме, молеше ме. Обяснявах, че циците са горчиви (мажех се с лимон) сега и като станат пак сладки тогава - ГОЛЯМА ГРЕШКА. Научи се, че циците пак ще са си сладки и като ги докопа няма оставяне.

Някак си свикна, че ще суче 4-5 пъти на ден.

Като направи 2 започна баща и да я приспива нощем. Имаше рев в началото, но за 1 седмица свикна. После аз я приспивах като само гушкаше циците и ги опитваше дали са горчиви. През деня и давах 1-2 пъти да суче. После баща ми се разболя и я оставих за 5 дни на баща и и така приключихме с кърменето.

Re: Съвети за отбиване
« Отговор #21 -: Януари 29, 2014, 17:04:18 pm »
Помисли за отбиване ми минаваха още към 6-тия месец, когато имахме 2 долни зъба, после поникнаха и 4 горни и това кърмене се превърна в истинско неудоволствие и за мен и за малкия. Наред със зъбите, и кърмата ми значително намаля, което благоприятстваше безброй среднощни будения и кърмения. И така реших( към 9тия месец) да кърмя само сутрин, а вечер  АМ поне да знам ,че като се събуди не е от глад. Моето дете също отказваше биберони и шишета, ама като му огладня дупето много бързо се адаптира към ситуацията. Да вметна само ,че през деня си яде твърда храна... и така на 9 месеца и малко, около Ивановден реших да пия едно мартини вечерта- той пък си проспа сутрешното кърмене и на следващата вечер дадох пак АМ и така реших ,че спирам. Нито беше събота, нито беше пролет и да ви кажа даже гърдите ми не напрегнаха, което ме наведе на мисълта, че явно отдавна не съм имала мляко в тях. Сега ,3 седмици по-късно, гърдите ми даже не будят интерес у него, най много да посегне да ме ощипе, но не и да ме захапе.  Също да кажа,че когато спрях да кърмя абсолютно винаги съм била облечена, с покрити гърди , изобщо не му се показвах,за да не поиска да суче и да не започне да плаче. Проблеми не сме имали никакви, но все пак и Коки не е толкова голям, че да придава инати
Re: Съвети за отбиване
« Отговор #22 -: Април 22, 2014, 16:57:39 pm »
Привет. Да споделя краят на историята, както се казва. Нашето кърмене приключи успешно, без драми, напълно спокойно и за бебето и за мен. Както вече писах, започнах постепенно да го отбивам, когато беше на 10 месеца, защото ми предстоеше връщане на работа. Първо премахнах дневните кърмения, като преди следобедното приспиване предлагах ок. 60-90 мл. АМ. Сутрешното приспиване ставаше навън без каквито и да е проблеми. започнах да приспивам и вкъщи в количката и така постепенно свикна. даже спря да пие и тези 60 мл. АМ. Така, когато се върнах на работа бяха останали кърменията вечер и нощем. Постепенно заместих нощните кърмения с АМ. Ако се събуди след 12-1 вечерта вече давах АМ. в инцидентни случаи слагах на гърда, когато беше супер неспокоен. От месец насам имахме само вечерно кърмене преди лягане. Забелязах обаче, че вече не заспива на гърдата, а и вечеряше доста добре, т.е. не сучеше от глад, ами просто по навик, бих казала. После пак приспивах в количката. Така преди Великден реших, че вече е дошъл моментът да приключваме и спрях да му предлагам преди лягане. Детето го прие съвсем спокойно, не е плакал, не е показал, че страда по някакъв начин. Само когато го гушкам преди лягане, протяга ръка да усети гърдите ми. Много съм щастлива, че нещата се развиха така добре. Имах огромно желание да кърмя и го направих, мисля съвсем успешно 1 година и 2 месеца. Имах притеснения как ще се отбиваме, тъй като сучеше по 7-8 пъти преди да започнем отбиването, но всичко стана плавно и безболезнено, от което съм изключително доволна.  Гордея се с малкото ми момченце, което премина успешно този момент.
<br />[link=http:
*
Re: Съвети за отбиване
« Отговор #23 -: Април 22, 2014, 21:29:13 pm »
Браво, meshko106 :) Страхотни сте и двамата :)



   La vita è bella