elle, много хубав и искрен разказ, благодаря. Защо е невъзможно да се играе навън при вас? Мислех, че поне там има още по-тихи улици, с къщи.
Мислех, че само тук е така - не бих могла и да си помисля да ги пусна сами да пресекат улицата или да отидат сами някъде, в парка умирам от ужас, ако не ги виждам. А аз на 6 си ходех при лели и баби през 2-3 улици, но това на село през 70-те.
Децата се справят прекрасно с няколко езика даже. Кумата ми е българка, омъжена за поляк, живеят в Германия. У дома всеки говори с децата на родния си език, само навън на немски, ако са сред немци. Всяко лято децата прекарват 1 месец тук и един месец в Полша, по Коледа също 2 седмици във Варшава. Децата проговориха по-късно, на около 2.5 - 3 години, но говорят и трите езика и преминават между тях съвсем естествено. Получи им се, вероятно в голяма степен заради езиковата среда, в която ги потапят всяка година, но и при тях основният мотив беше да общуват свободно с баби и дядовци. И не на последно място, да се чувстват у дома си в страните, които ще си останат роден дом за родителите им.