Айви,опитваме сериозно от януари тази година.А той казва, 4е го иска толкова много, зашото времто си минава и ве4е е на 32.Аз съм на 27 и дале4 не мисля така,но...

Ами, аз мисля, че е рано да се притеснявате чак толкова много. Вие опитвате само от 6 месеца Така, че споко А за това, че е на 32 - много мои приятели се ожениха и станаха бащи след 32 - при мъжете не е такъв проблем.Ти си на 27 ехееее, имаш още много време пред себе си Не се отчайвай, ще стане

Айви,миличка,благодаря ти за топлите думи! Занеш ли какъв е парадоксът? Да ре4ем, до края на май ходих на УЗИ, хормони и т.н., всичко в норам, лекарката каза "спри вече, ще стане". И аз се успокоих, каза си, когато тогава. После изведнъж това с мъжа ми миналата седмица, което пак ме засили в някаква девета глуха. И сега не само не съм спокойна, ами и при мисълта, 4е имам срок, ...съвсем зациклям. Искам да се радвам на лятото, да излизаме с приятели, да се любим не защото днес е Денят (направо го намразвам този момент), а зашото се желаем и майната му на бебето...

Миличка, кажи му на твоето момче, че с тези срокове само те стресира, а това може да пречи на забременяване. Да си те глези и люби с мерак, а щом няма сериозен проблем - ми то може и доста преди декември да стане работата - пожелавам ти го от сърце  
А иначе, то не е лошо да правите изследвания. И на мен ми действа успокояващо като правя "нещо", а не просто да чакам и да се надявам  
Успех!

Айви,миличка,благодаря ти за топлите думи! Занеш ли какъв е парадоксът? Да ре4ем, до края на май ходих на УЗИ, хормони и т.н., всичко в норам, лекарката каза "спри вече, ще стане". И аз се успокоих, каза си, когато тогава. После изведнъж това с мъжа ми миналата седмица, което пак ме засили в някаква девета глуха. И сега не само не съм спокойна, ами и при мисълта, 4е имам срок, ...съвсем зациклям. Искам да се радвам на лятото, да излизаме с приятели, да се любим не защото днес е Денят (направо го намразвам този момент), а зашото се желаем и майната му на бебето...

Разбирам те, мила!И мисля, че трябва да си поговориш с него, че това което се опитвате да направите заедно, няма да стане "на сила".Не трябва да позволявате тези "проблеми" (защото при вас е рано да се говори за проблем) да ви развалят отношенията, защото това може да се превърне в проблем.Гледайте си кефа и се обичайте. Не се вманиачавайте в бебеправенето Определено няма да помогне, по-скоро пречи Стискам ти палци и се надявам да се похвалиш скоро

Вени,така се разчувствах,като про4етох постинга ти!.....Не знам какво пове4е да кажа,ти си ми про4ела мислите...Знаеш ли, преди 3 години, когато ми направиха операцията от кситата и не се знаеше шще оживея ли или не, още тогава си мислех,4е един ден,ако изобщо срещна човека, ще бъда щастлива,4е сме се срещнали и само това ще има значение, със или без бебе. Сега мисля по същия начин и за мен бебето не е критерий дали връзката между двама ни има смисъл. Казах това н амъжа ми,но той не мсили така...може би оттам идва разминаването,коеот толкова ме обърква и наранява. Дано,дано да имаме сили всички тук да се справим с всички подобни моменти и да запазим човека до себе си!
Много топли прегръдки от мен:Плами

Ами щом и по доктори ходите, не виждам какво друго може да се направи. Обясняваш му на мъжа ти, че стреса подтиска не знам кой хормон дето спомага овулацията (ако греша, моля да ме поправят)   и трябва да е много внимателен към теб, ако иска въобще да стане. Такива неща като срокове, хич ама хич не ти помагат. Тук говоря от опит, защото аз като безкрайно организирана също си бях направила план график, който се провали с гръм и трясък. Изпаднах в криза - после осъзнах, че този проблем сама си го правя, очаквам нещата винаги да се развиват по план и изпадам в паника, когато планът се провали. Сега съм решила - имам най-прекрасния мъж на света и той осмисля живота ми, ако Бог реши да ни дари с детенце ще е прекрасно, но ако - не, ще намерим начин да се справим. Това не подлежи на моята воля, нито на волята на мъжа ти. (Явно половинката е силен характер! Това е голям плюс по принцип да знаеш!)
Пожелавам Ви скоро да се радвате на бебче и да не ги мислите тези работи, защото много добре разбирам колко Ви е тежко и на двамата!

Айви, Бебе, благодаря ви за топлината и разбирането, с които ми пишете! И толкова бързо се отзовахте на проблема ми!.....Определено сега ми е по-леко на душата. Ще се справим,всички ние тук, и скоро ще си разказваме как ни порастват корем4етата, ане кога ни е била овулацията:) Много ви прегръщам и ви пожелавам от все сърце щъркелът да дойде скоро!

   

Лан, да, позна - половинката е много, ама много силен характер, и все планира нещата. Аз не 4е не планирам, но специално за бебето съм го оставила на самосебе си.

seasmilebg - миличка, и моето домашно чудо е с мнооого силен характер, и той все иска всичко да планира...

Ама така не става... дадох му да чете форума, да види за какво иде реч... И да видиш как клекна, и каза

"Всички изследвания и когато стане - тогава"....

А пък ние сме далееееч далеееч по-големи от вас - аз съм на 36, милото на 42...

Така че мила моя, не се отчайвай, не се депресирай... Накарай го да се поразрови, да прочете, и да разбере (и най-вече САМ да осъзнае), че с това си поведение само вреди на двама ви...

Горе главата мила, и успех ....  

Rally, половниката не е много по форумите и четенето в Интернет. Чат- пат му казвам какво 4ета тук и реално какви проблеми има, но дотам. По-скоро мисли, че подобни интермет споделяния са загуба на време. Но все пак благодаря за съвета! Целувки

Чат- пат му казвам какво 4ета тук и реално какви проблеми има, но дотам. По-скоро мисли, че подобни интермет споделяния са загуба на време.

  Ето това си е типично мъжко мислене! Ами така е, мъжките като не споделят и си мислят, че и ние нямаме нужда! Всичко ще се нареди, мила, ще видиш! Не му се коси много...най-важното е, че се обичате. Пък да знаеш и той е изнервен и за това го е изтърсил това за смисъла и за плана, сигурна съм! Просто и аз ги ръсех (и си ги мислех) такива. Добре, че моят мъж е самото търпение. У нас сме със сменени роли така да се каже. Скоро и той ще "порастне" като мен.
Ади много късмет Ви желая, да преизпълните "плана" пък и нас да заразите!

Lan, ами освен да почваме с преизпълнението:) Като чета ти как си се чувствала, добивам представа какво му е на мъжа ми, така че много ти благодаря, че споделяш. Аз по принцип съм търпелива, но като ме засиялт така за смисъла на живота....се спичам яко, ни назад, ни напред. То сигурно е от зодията ми де, една такава рачешка. Хубавото в цялата работа е, че сме заедно тук и се подкрепяме.