Мишанта, от позицията на обикновен, необръгнал човек и майка - твоите очаквания са напълно разбираеми.
За съжаление, моите скромни наблюдения от учителския състав в родината показват, че той е по-различен. Хората там са силно обръгнали емоционално и морално. За тях, детето не е цветето на живота, а поредната досадна овча бройка. Не съм видяла досега никъде истинска елементарна загриженост за живота, здравето или душата на дете, проявена от работещ в сферата на образованието - ни учител, ни предучилищен педагог, ни обслужващ персонал, ни ръководни кадри.
И то не говоря за отношение към подрастващи, а за малки деца.
Онзи ден на родителската среща, една майка се оплака. На детето й му прилошало в занималнята. Обадили й се да идва да си го вземе и учителят изкарал детето навън, на двора (уж то така поискало). И го зарязал там само, да чака майка си. Дете на 8 години. Седяло е повече от 1 час само на двора, в лошо здравословно състояние. Никой не се е поинтересувал как е, там ли е още, дошъл ли е някой да го вземе... Напълно в нарушение на закона, дорде не речете. Да не говорим за нарушението на човещината.