Лелеее, голям майтап!
Това в женски форум за репродуктивно здраве да се говори за марки коли, за скоростни кутии и за шофирането въобще?!
А къде останаха акитата?
А сополите? Кърменето? Кашичката и пюрето?
Мише, честито! И сега е моментът да се научиш да си непукист! Подкрепям Мими, че е добре да караш стара кола (не е задължително да е малка).
Аз карам Ситроен Ксантия комби - голямо нещо! Обаче си я обичам, защото в багажника постоянно стои колата на Косьо (от онези, които се карат с крачета), 2бр. тротинетки, една количка за кукли, някоя и друга топка и какво ли не още.
Мъжът ми кара едно Клио служебно. Бяхме тия дни на почивка и той предлагаше да сме тръгнели с Клиото. Ами, извинявай, ама в това багажниче не можем да си съберем нещата! Та предвид по-големите габарити на колата, случвало ми се е да охлузя леко броня или да счупя дясното огледало, но важно е мъжът ти да не те трови за тия неща. Щото моят мъж много ми бучи.
Ще ви споделя за едни мои премеждия наскоро.
Преди две седмици бяхме на почивка с децата в Рибарица. Аз пътувах сама с децата от Русе, а мъжът ми дойде от София, но в повечето време не беше с нас.
Та, решаваме, че последния ден ще водим Михаела в Токуда на преглед. Отказах да ходим с двете коли в София; там не съм шофирала и откровено казано, там трафикът ме плаши. Добре, ще ходим само с Клиото, но първо тръгваме заедно двете коли, за да оставим моята в Правец. Имаме да изминем около 70км до Правец. Мъжът ми прехвърли децата при него. Добре че си карах сама, защото на едно от онези планински мостчета, където минава само по една кола едно пишлеме щеше да ме убие. Честно ви казвам. Бях с предимство, но нещо ме накара да намаля преди мостчето. Виждам го, че лети насреща ми. Ако не бях скочила на спирачките, щеше да ме удари челно.
Толкова много се уплаших, че се разревах. и така в следващите 15-ина минути си карах и си ревях и го ругаех оня изрод на глас. Добре, че децата не бяха при мен!
Но това не е всичко!
Спираме да заредя на ОМВ. Гледам, Дребния спи в колата, а Михаела слезе да играе на площадката. Тъкмо се качвам отново в колата да паля и момчето от бензиностанцията ми чука на стъклото: "Гумата ви е спукана!"
Викам си: "Оф, сега пък това ли!!" А навън печееее, 40 градуса жега!
Мъжът ми и момчето успяха да сменят гумата сравнително бързо (ще вметна, че на френските коли резервната гума е на много трудно място). Тъкмо изпиках децата.
Та, накрая тръгнахме, на Правец оставихме моята кола и се прехвърлих в другата и продължих с полу-плачещ глас да обяснявам: "Оле, оня изрод наистина щеше да ме размаже там! ти видя ли го как летеше?!!"
... Та големи перипетии.
Благополучно се прибрахме в Русе по живо по здраво вечерта с двете коли.