Привет и от мен
newcom Адаптацията е двустранен процес и до голяма степен зависи от родителите и с каква история идва детето в семейството: колко време е отглеждано в институция, как са се грижили за него, как е попаднало там, характер. Ние тръгнахме от „добра изходна позиция”, което ни помогна да преминем първоначалния период на напасване без сериозни сътресения. Синът ни е отглеждан в среда много близка до семейната от едни прекрасни дами, на които съм безкрайно благодарна за любовта и грижите към дечицата. Имахме възможност да го посещаваме почти всеки ден, което много ни помогна да свикнем един с друг и да опознаем навиците и предпочитанията му. Първите дни и за двете страни си бяха стресиращи. Това е голяма промяна, за която колкото и да се готви човек никога не може да предвиди какво му предстои всъщност. Наложи се много бързо да реорганизирам дневния си режим и да го съобразя изцяло с детето и докато свикна ми трябваше почти месец. Най-много ми тежеше недоспиването, но и с това се свиква. Малчо преживя промяната по своему – спеше лошо, стряскаше се от резки шумове, усмихваше се рядко. Едва в края на четвъртия месец започна да спи по-спокойно като до тогава се будеше на всеки кръгъл час като „кукувичка” както се шегуваме, макар тогава изобщо да не ми беше смешно. До този момент са минали почти 8 месеца и промяната от ден 1 е огромна. Както е споделила Чандра някак и тримата станахме различни, станахме семейство и това усещане се засили в последните седмици.
Най-трогателно и емоционално преживяване беше гостуването ни в дома, от който взехме Митко. Имахме притеснения как той ще реагира и дали няма да предизвикаме обратен ефект, но момичетата ни подкрепиха и увериха, че поддържат контакт с повечето осиновители и техните дечица и не се е случвала драматична ситуация. Малчо много се радваше на бебетата – гушкаше ги и ги люлееше, което до този момент не се беше случвало при контактите му с други деца. Не помнеше никой от персонала и му трябваше малко време, докато ги допусне в неговото пространство
… но вероятно си спомни креватчето. От трите креватчета в стаята той отиде точно пред неговото, поиска да го качим в него и си легна.