Осинових второто си дете от приемно семейство. Разликата за мен е огромна. "Моите" приемни родители са прекрасно семейство, което приема децата като свои и влагат душа и сърце в отглеждането им. Реших да запазя контакта си с тях. Чуваме се, пращам им снимки на детето, а през май им ходихме на гости. Трудно е да се опише радостта им от срещата със сина ми - той им е първото приемно дете. След това приемната майка ми каза, че са се успокоили, като го видели и се чувстват удовлетворени. Същевременно са наранени от раздялата с второто приемно дете, което гледаха до 1,5г. и се тревожат, тъй като нямат обратна връзка за него. Мили бъдещи осиновители, не мислете за приемните родители като за роботи. Те също имат сърца и страдат от раздялата, особено ако са гледали детето от раждането му. Не грабвайте детето от ръцете им и дим да ви няма. Пътувах с обществен транспорт имах времето и добрата воля да изпия едно кафе на раздяла с приемната майка, да й позволя да нахрани сина ми за последен път. А социалните, които я придружаваха, тя е от друга община,проявиха такт и ни оставиха насаме, след което ме закараха до автогарата. Не мина без сълзи. По-важното е, че в албумчето на сина ми няма бяло петно. Вие как мислите?

Здравей, Mama Ru, желая здраве и много радост за цялото ти семейство, бъдете щастливи заедно! 
Радвам се, че поддържате добри взаимоотношения с приемното семейство!

Скоро беше повдигнат същият въпрос в тази тема: приемно семейство, където писах как се случи при нас.

Накратко, имахме добра комуникация по време на срещите, докато разговорите ни бяха свързани с обмен на конкретна информация около децата. Дори заедно със социалните и приемното семейство организирахме там рождения ден на децата - така съвпаднаха датите, че беше ден преди да си вземем решението от Съда и да пътуваме с децата за вкъщи. Много хубав рожден ден, бяха поканени и други деца настанени в приемни семейства - торти, балони, беше хубаво и за нас, и за всички дечица!

И така, обажданията по телефона след това ми се струваха нормални до един момент. Но факт е, че бяха твърде чести, при това месеци наред след идването на децата у дома, с настояване за снимки и клипчета, разговори по Скайп.....  в един момент усетихме със съпруга ми, че се минава мярката и е по-добре да се дистанцираме.

При нас се получи така, че социалните работници, с които комуникирахме по време на срещите, делото, и т.н., са много сърдечни и отзивчиви хора, и тактични в общуването, може би и затова предпочетохме да поддържаме контакт с тях.
Преди около месец отидохме да ги видим, а и те да видят децата (година по-късно), беше много хубава среща! Разбира се, попитахме за приемното семейство, разбрахме че са добре, грижат се за друго детенце в момента, и така.

Имаме приятели, които поддържат добри взаимоотношения с приемното семейство, чуват се по телефона, срещат се понякога, при нас обаче не се получи, явно си зависи от хората.

Всичко добро желая на цялото ти семейството, бъдете здрави!