Dess права си и аз това си казвам и се опитвам да се утеша с мисълта можеше да е и по зле, но не се получава. Думата никога ме депресира. А около мен само за бебета се говори и някой ей така случайно станали и тогава си казвам е можеше и при нас нещата да са по-добре и така кръга се затваря.
За момента и аз не мисля как ще изглежда но мисля за далечното бъдеще и емоциите които ще преживеем, просто съм такъв човек че ако нещо не зависи от мен и не мога да го променя се тормозя психически, може би съм твърде слаба
Един познат /мъж/разказваше за раждането на сина си и вика: не можеш да си представиш чувството като го чуеш да изплаче и знаеш че ти си го създал и това е твоето дете, само като имаш можеш да разбереш за какво говоря. Е да ама тук се появавя пак едно никога.  не знам в този момен дали ще има значение чии гени носи това дете.
Гледате ли стъклен дом? Там пресъздадоха всичките ми страхове, в следващия епизод се заформя да пресъздадат и най-големия ми?

Извинете ме малко объркано стана, но като се опитвам да си изразя чувствата винаги губя дар слово

Мила моя, стъклен дом е просто един филм, всичко е пресъздадено художествено, има в голяма степен хиперболизация, изобщо там се търси друг ефект, ефекта на скандала, на атрактивното.
И ваше генетично дете да е, пак може да наследи някои гени на някой прачичо или леля или прабаба, които да са меко казано ужасни.
Няма гаранции и не се втелясвай толкова в тези гени, когато възпитаваш детето си с любов, отговорно и загрижено, смятам, че положителните резултати ще бъдат налице
В крайна сметка ние правим това, което можем, а така или иначе ще се случи това, което трябва!
Успех на всички и нека не гадаем какво ще се случи, нека просто видим какво ще се случи - все пак нямаме друг избор!

Мечтателка,
и аз съм чувала подобно нещо, от мъжа ми. Не си спомням точно, но беше нещо , че това е смисъла на живота на човек ( негови си виждания ), да остави нещо на света...своето дете, своята кръв и гени. Предполагам говори по-силното мъжко Его.
На мен подобно нещо никога не ми е хрумвало. Мисля че тази разлика идва, от различния начин на мислене мъже/жени. Аз съм си представяла как общувам с децата си, как ги възпитавам, как им показвам моето светоусещане и т.н. Никога не съм си представяла как ще изглеждат, на кого ще приличат и подобни. За мен по-важно е след мен да остане Човек, а не гените ми...Изобщо не ги смятам за толкова специални 
Не знам, може би трябва някой мъж да изкаже мнение...Понеже мисля, че жените усещат и приемат нещата по друг начин.

Dess права си и аз това си казвам и се опитвам да се утеша с мисълта можеше да е и по зле, но не се получава. Думата никога ме депресира. :

Не се е получило до сега, но предстои да се получи. Всички тук сме задруга от желаещи Майчинството, но с препятствия по пътя.
След първата среща с "никога" следва душевна буря със сила и особености според индивидуалната метереология на всяка жена. Всяка тук познава своята болка от близо. Аз от моята позиция искам да ти кажа: не се плаши от Болката. Тя е само етап. Слава Богу психиката ни има свойството да се самолекува. Инстинкта ти за самосъхранение ще те измъкне от там. Лека по лека бурията се оттича и ти можеш отново да потърсиш радостта в живота. Това че нещата не се случват по желания начин не значи че няма да си щастлива, когато се случат по друг. Няма готови рецепти как да се справиш, но всички тук ти казват че можеш. Хората сме по силни от колкото сами очакваме от себе си. За съжаление го научаваме минавайки през болка. Но, обърни внимание, само минаваме от там.
Ако съм досадно-теоритична - моля извинете ме.

Не си досадна,а според мен си го написала прекрасно. И смятам, че е вярно. Дано само тези, които още не са постигнали твоето равновесие, да успеят да "вземат" това, което им е нужно от редовете ти. И за да бъда по убедителна, ще споделя - осиновихем дете, което вече е на 4 години и е прекрасно да бъдем заедно и да се обичаме. Вече иска да става батко и ние подновихме опитите с помощта на медицината. Не обръщам внимание на тези които ме питат, ако родя "свое" дете как ще се справям с емоциите си /дали ще ги обичам еднакво и тям подобни глупости/. Мъжът ми понякога на шега се "безпокои" ще може ли да обича и следващо дете толково силно, колкото нашия хубостник, за който всеки от нас "би умрял". Животът е прекрасен и пълен с изненади... Само е нужно да опитваме да се освобождаваме от страховете и предразъдъците си. А поняга става дума дори просто за капризи. Надявам се да ме разберете правилно.

Не си досадна,а според мен си го написала прекрасно. И смятам, че е вярно. Дано само тези, които още не са постигнали твоето равновесие, да успеят да "вземат" това, което им е нужно от редовете ти. И за да бъда по убедителна, ще споделя - осиновихем дете, което вече е на 4 години и е прекрасно да бъдем заедно и да се обичаме. Вече иска да става батко и ние подновихме опитите с помощта на медицината. Не обръщам внимание на тези които ме питат, ако родя "свое" дете как ще се справям с емоциите си /дали ще ги обичам еднакво и тям подобни глупости/. Мъжът ми понякога на шега се "безпокои" ще може ли да обича и следващо дете толково силно, колкото нашия хубостник, за който всеки от нас "би умрял". Животът е прекрасен и пълен с изненади... Само е нужно да опитваме да се освобождаваме от страховете и предразъдъците си. А поняга става дума дори просто за капризи. Надявам се да ме разберете правилно.

Мечтателка,

чета темата още от пускането й. Иска ми се да те окуража, иска ми се да те успокоя, но не зная как, с какво. Стояла съм на този път и мога да си представя въпросите ти.
За сега мога само виртуално да те прегърна.
Съвети и насоки не мога да ти дам, нямам това право.
 

Благодаря Vera

Мечтателка. Аз съм една от късметлийките, която вече има дете. Много пъти съм била в твоето положение и съм мислила, че няма да имам дете. Ту лоши яйцеклетки, лоша спермограма, за капак и двурога матка. Не се отказвай, не се отчайвай, бори се, защото какво ни остава освен надеждата. Защото, когато искаш да имаш дете, ще успееш. Дали ще го родиш или осиновиш, то ще си бъде твоето бебе.
Не знам откъде си, но в много градове има психотерапевтична програма с психолог, обучен да общува с хора с репродуктивни проблеми. Може би ще ти помогнат да си вдъхнеш кураж. Ако искаш ми пиши на лични и по подробно ще ти  разясня програмата.

Мечтателка, всеки в живота е имал и има поводи да погледне на нещата философски и да приме, че дадена загуба може да бъде, да се превърне в плюс или в повод да научим нещо ново – за нас, за околните, за живота.

Предполагам голямата част от нас не са с физика на топ модели.  Предполагам голяма част не са професори или супер първенци в областите, в които работят. Предполагам една част от нас нямат идеални семейства – без разводи, скандали и прочее.
Сблъсквали сме се или се сблъскваме в момента с болести, загуби, огромни разочарования във всякакъв план. И сме успели да ги приемем, да разберем, че не може всичко да е идеално, че трябва да изживеем траур по отношение на някои неща, които няма никога да имаме или които сме изгубили трайно, а понякога и завинаги. Това май е част от израстването ни като възрастни хора.

Смятам, че не може винаги и всичко да е както го мечтаем. Което не пречи да вървим по нашия пътя и търсим нашето си щастие, различно от това на съседа.

Доколкото разбирам проблемът е, че може би няма да имаш дете, което да прилича на съпруга ти. А какво мисли той по въпроса? И той ли е така объркан от перспективата? Все пак той ще живее с дете от „чужди гени”, ако се стигне до там, въпреки че проблемът действително седи пред двойката.

Както казаха вече многократно момичетата, никой не е застрахован, че детето му ще прилича точно на баща си! Примери стотици. И аз имам съседи – като се ожениха бяха супер двойка – и двамата красавци. Двете им деца са симпатични и приятни, но далеча от красотата на родителите. Е какво? Това, че не са вземи точно хубавите им гени, омаловажава ли с нещо това, че са техни деца, добре възпитани, добри хора?

Доколкото знам, мечтаното дете е винаги различно от реалното и един от тънките моменти в родителството е да се приеме точно това.

Мислиш ли, че би обичала по-малко детето си, ако не прилича на съпруга ти или се притесняваш само от хорските погледи и приказки?

Ако детето показва различен характер или черти от вашите със съпруга ти, мислиш ли, че това ще е от чуждите гени?

Какво мислиш по въпроса за това дали то трябва да знае за начина на зачеването си? Мислиш ли, че ще е ужасно ако узнае, че не е от гените на баща си?

Може би подобни въпроси биха допринесли да си изясниш позицията си. Не ги задавам, за да им даваш отговори по форуми. Те са много лични и според мен един-единствен отговор няма. Но ми се струва, че отговорите ще ти помогнат да видиш по-ясно от какво точно се страхуваш.

Хубаво е, че си задаваш въпроси. Всички или почти всички си ги задаваме. И поне моето мнение е, че е по-добре да ги зададем и да сме наясно със себе си, отколкото да даваме „през просото” на сляпо, пък после да се оправдаваме с това или онова.

Желая ти много успех в постигане на мечтата ти да бъдеш родител!

И още нещичко то мен: Вземай и от хората, които ти предлагат съчувствие и от тези, които ти предлагат сила и знания.

Мечтателка, още първия отговор по темата е твоят отговор. Прочети отново поста на Сигнус, а след това намери някъде и прочети цялата й история. През трите години борба, докато забременея изчетох много лични истории, някои по няколко пъти и до 2007г. прочетох не помня колко, точно като твоята, но завършени. Завършени, защото в тях НИКОГА се беше превърнало във ВЕЧНОСТ от щастие и любов. Това са истории за чудото, защото всичките до една завършваха с раждането на биологично дете. Моя приятелка след две седмици ще празнува 2-ия рожден ден на детето си, което носи гените на своя татко, но преди 5г. лекарите не вярваха че това е възможно. Но се случи. Когато им предложиха да използват донорски материал мъжът й отначало предпочете да спрат опитите, но после промени мнението си и тогава показателите се подобриха, смениха лекаря и след няколко неуспешни опита инвитро се случи и тяхното чудо. Месеци преди да забременея, едно от нашите момичета след лечение на еднометриоза и няколко неуспешни инсеминации и инвитро опити забременя спонтанно на втория месец след последното неуспешно инвитро. Струваше ми се невероятно и някак неповторимо като чудо, но след като е минала повторно през всичките перипетии на проблемното забременяване вече е мама на двама. Същото се случи и при мен. Забременях на втория месец след неуспешното ми инвитро, когато 5 лекари /специалисти от клиники за репродуктивни проблеми/твърдяха че с нашите физиологични данни е напълно невъзможно да забременея спонтанно. А вече съм била бременна, когато ме убеждаваха в това. Тези чудеса се случват спонтанно, случват се с помощта на АРТ, случват се и когато погледнеш в очите на дете, родено от друга жена, а видиш че това са очичките на твоето дете, това което си чакала цял живот. Не мисли че никога няма да се случи на теб. Защото ще се случи. Надявам се да е скоро.Успех!