Дълго мислих дали да пиша тук, но може пък и да ми олекне, като споделя.
Моля, извинете ме, нека остана анонимна.
Предстои ми инвитро-буквално съм на прага му, до няколко дни трябва да ми сложат първия гонал.
И снощи се скарахме с милия. Защото котктата счупи вазата, която той ми подари преди известно време. Вазата била скъпа. Увика ме ужасно, защото ми бил казал да я прибера, а аз не я прибрах. В отговор и аз викнах. И изведнъж си спомних как напоследък съм го освободила от абсолютно всички домашни задължения-да си върши работата и да не се занимава с къщата. Не ми тежи, че аз го правя. Но много, много ми натежа тази крива дума. Ми да беше той я прибрал. Почувствах се зле, плаках много. Не искам да го докосвам, изобщо не мога да си представя, че ще правим секс точно сега. А трябва, защото при дълга липса на секс спермограмата ни е много лоша. И да започвам ли стимулацията или да изчакам? Но какво всъщност да чакам? Всичко по инвитрото вече ми е уговорено, в това число и отсъствията от работа. Като че ли най-много ми се иска да отида някъде за няколко дни, но това пък означава, че ще изпусна сроковете за инвитрото /преди време ми сложиха диферелина/. А не го ли направя сега, с този мъж няма да го направя никога. Не го ли направя никога-не виждам смисъл от връзката ни. Това е мъжът, когото обичам с цялото си сърце, отношенията ни са прекрасни, но не мога да преглътна случката. Казах му колко много ме е обидил, изобщо излях си всички чувства и през очите, и през говора, а едиствения отговор беше да не го взимам толкова навътре. Е, да, ама вече съм го взела. И никак не зная какво да правя сега...