Рени, постъпи така, както е най-добре за теб. Направи това, от което ще се почувстваш добре. Аз отдавна престанах да се съобразявам с всеки около мен. Адски е уморително и често безполезно, повече си вредя. Отсяла съм приятелите си много внимателно и много избирам с кого да общувам. Достатъчно ми се насъбра и достатъчно болка съм изживяла, че да си докарвам допълнителни мъки.
Аз по принцип съм голям алтруист, все гледам другите да са добре, себе си не поглеждам. Еми, промених се. Стига толкова. Човек трябва да бъде умерен егоист!
Много съм съгласна и с Розовелка. За жалост, има и такива хора, като нейната приятелка. Трябва сама да прецениш за себе си доколко ценен ти е даден човек. Може и да звучи малко грубичко, но това е истината. Много добре разбрах кои са ми истинските приятели, които ме подкрепят и кои са лицемерите....Веднага си лъсват хората. Достатъчно ми е труден живота, че да търпя подобни индивиди да ми тровят ежедневието.

Рени,преди време брата на съпруга ми постъпи по същия начин с нас.Женихме се горе-долу по едно и също време,първото им дете се роди веднага,но когато етърва ми забременя с второто скриха.И най-гадно ми беше,че им бяхме на гости и нищо не ни казаха,а два-три дни след това свекърва ми идва вкъщи и ми го съобщи по отвратителен начин.Още помня колко плаках след като си тръгна.Радвах се много за тях,но не мога да разбера защо постъпиха по този начин-така ме нараниха много повече.Още повече,че не се обадиха за изписването(а когато аз родих и те питали мъжа ми кога ще ме изписват,че да си пуснат ден от работа,без да се съобразяват с нашето желание),а малкия видяхме като направи 40 дни Може би от суеверие не знам...Със сигурност вече не гледам на тях по начина който гледах преди-това че съм имала проблеми със забременяването не ме прави звяр!

Моя многооо добра приятелка(да не кажа най-добрата) 8 години опитват за бебенце.Когато разбрах,че съм бременна тя беше първия човек на когото се обадих защото знаех,че тя искренно ще се радва за мен.Така и стана.
Е в последствие усещам ревност в мъжа и от която пък се страхувам да не ни раздели

Рени,здравей!
Рядко пиша тук защото често нямаме интернет,но и аз съм една от жените борили се със стерилитета и съм преживяла немалко в тази борба.Когато забременях минаха 3 месеца преди да споделя с момичетата във форума.Тогава пишех повече в БГ мама,просто там се регистрирах първо и се сприятелих с много момичета.Момента все не беше подходящ.Винаги имаше момичета страдащи от поредното неуспешно инсе или инвитро.Една от приятелките ми - сега щастлива мама на момченце на 1г. тъкмо беше пред трансфер.Бях убедена че този път ще успее и исках да изчакам нейния положителен тест и тогава да споделя за моя.Но тогава инвитрото й беше неуспешно.Как можех да й кажа че съм бременна.Нали тя имаше по-голяма нужда от мен за да може да сподели болката си и да се опитам някак да й помогна да повярва че ще успее.нека не си кривим душата.Всички сме плакали след новината за поредната бременна приятелка,колежка,позната.Не защото сме лоши или завиждаме,а защото точно тогава ни залива най-голямата вълна на отчаяние че при нас няма да се случи това чудо.Затова изчаквах,не от суеверие.Постепенно успях да кажа първо на приятелките си от форума,а после една съфорумка ме насърчи и споделих и с останалите момичета във форума.Имах своя звезден миг и няколко странички с искренни и много мили честитки и пожелания.Според мен приятелката ти наистина не знае как да сподели с теб и ако нямаш други поводи да се съмняваш в искренността в отношението й към теб най-добре говори с нея

Трябва сама да прецениш за себе си доколко ценен ти е даден човек. Може и да звучи малко грубичко, но това е истината.

Добре казано.

Аз живея в чужбина и човек като се мести постоянно, трудно създава трайни приятелства, но малкото, които съществуват, трябва да се крепят като рохки яйца.

Та с една приятелка започнахме опитите за забременяване горе-долу по едно време, и често се виждахме и чувахме, за да говорим по въпроса. За нашите проблеми със стерилитета не съм разказвала. Стана така, че след поредната доза мои откровения тя не само не сподели, когато забременя, ами след третия месец накара мъжа си да се обади и съобщи новината на всички приятели. Не я виня, но оттогава не я търся и не се интересувам от нея.

Приятелските отношения са двупосочни. Не понасям аз да си разкривам душата, а отсреща да си мерят приказките на кантар.

Джи-джо, много точно казано. Точно така стоят нещата. Макар че все още не съм стигала до бременност, съм сигурна, че когато това стане, ще ми е много трудно да споделя с всички, имайки предвид аз как съм се чувствала. Нито да знаеш, нито да не знаеш....сложна работа. 
Цигуларче, много си права за приятелството. То наистина трябва да е двупосочно.
Изобщо, човешките отношения са много, много сложни. Особено пък при такива ситуации....
Сигурна съм, че дори когато всяка една от нас успее, няма да забрави онова чувство на болка, тъга, мъка, страх....Знам и че вече всички гледаме на света с различни очи, включително и на приятелите си, а дори и на близките си. Нормално е. Въпроса е да съхраним себе си максимално, защото децата ни ще имат нужда от нас! за тях ще живеем, не за фалшивите приятелки...

Цитат на: цигуларче
Не понасям аз да си разкривам душата, а отсреща да си мерят приказките на кантар.

И въпреки това Рени, не тръгвай от най-лошото.
Ако наистина ти е приятелка вярвам, че го е направила да те предпази. Ние сме раними души и някой по-нагоре беше казал "няма угодия" и е така! Една ще се обиди че са й казали, друга че не са. А бременната да се чуди - "дали да й кажа, дали да не й кажа" и то с цел да не те нарани. Норално е докато не мине и третия месец да не казват - суеверия, но - има ги!

Прости й и мисли позитивно.

Моя колежка миналата година забременя. Толкова много се зарадвах като разбрах. После се прибрах у дома, останах насаме и се разплаках от страх и отчаяние (а пробвахме само от няма и година).

"Приятелството е двупосочно"
И аз мразя да разкривам душата си, а другите около мен да си мерят приказките на кантар.
Като гледам Рени е дала втори шанс ве, сега май трябва да даде трети, за да се закрепи това приятелство, а дали има смисъл?
Да раними души сме, ние трудно забременяващите, да приемаме нещата по-емоционално, но сме и достатъчно големи и разумни хора, че да преценим ситуацията и да реагираме възможно най-адекватно на нея.
Имам, по-точно имах едни приятели, знаем се от 10 години, деляли сме добро и лошо заедно още от студентските си години, но откакто се оженихме със съпруга ми те се промениха, по-точно момичето. Ама толкова много и толкова грозно се промени, че сега немога да кажа, че сме приятели. Тя знае, че сме имали проблеми, и че нащо бебе е станало трудно, но това не й попречи на последната ни съвместна почивка да вдигне скандал, че ние с децата видите ли сме тръгнали на почивка, че да ползваме специални привилегии.  Те нямат деца, но не поради някакви причини, а просто защото ТЯ не иска. Може би неможе да пребори егоизма си.
Та по отношение на вторите и третите шансове, много хубаво трябва да си положиш нещата на кантар. Ние давахме втори, трети, четвърти, но няма угодия, така че от сега нататък, ако те не променят отношението си към нас, то може би наистина няма повече да се наричаме приятели, за съжаление. Аз държа на приятелите си и в последните години съм възобновила дори и загубени приятества, но да се бориш за благоволението на някой, който не желае да е приятел с теб не виждам голям смисъл.

Julia, права си за това, което сподели, но намирам разлика в случая с Рени. Какво да ти кажа за тази твоя "приятелка" - тя не само е проявила повръхностност и егоцентризъм, но и бездушие. Темата е много обширна. Аз бих постъпила като теб! 
Но в случая с Рени (ако помня добре цялата история, че я четох снощи) - тя не знае какви са мотивите на приятелката й. Наистина може да са положителни, но поднесени по неправилния начин. Понякога в незнанието си съдим, а това не е винаги най-доброто. Човек трудно намира приятели в тези озлобени времена и ако наистина има такъв - трябва да се опита да разбере какво е станало; трябва да даде втори шанс. Аз поне бих.

Аз също бих дала втори шанс, но до колкото разбрах тя вече го е сторила веднъж.

И аз да ви напиша за моите "приютелки".Преди 3 години ми беше сватбата,горе долу по същото време в рамките на една година всичките ни приятелски семейсва се изпожениха.Сватбата беше в провинцията,с мъжа ми живеем в София.Около 6 семейсва сме,приятели на мъжа ми от детството.И какво да ви кажа едното момиче беше бременно още на сватбата 6 месец,тя ни каза 3 месец беше от бременността.Много и се радвах. :DЗащо една от тези мои приятелки не се обади по тел,ние принципно рядко ходим там в провинцията където живеят тези приятели,чуваме се от време на време по тел.  :DРазбирах,че са бременни от мъжа ми ,чувал се с мъжете им.Аз коя съм на мен някой да ми се обади :oops:Получи се много неудобно,бяхме във въпросния град и едно от приятелските сем ни поканиха на гости,приятелката ми седеше на дивана в хола,с ръце пред корема си,искаше ли да го скрие ,не знам, и се чудя и до ден днешен защо е този театър Но от друга страна всеки си знае,всеки решава за себи си!

Делфинче, хич не обръщай внимание! Каквито и да са били доводите им, да не те интересува. Ти си имаш свой живот и свои проблеми.
Твоите приятели са тези, с които ти си създала приятелство, а не жените на приятелите на мъжа ти от детството. Не, че няма такива приятелства. Но обикновено  тези хора общуват по задължение. Зная го от личен опит. Разбирам се много добре с жените на приятелите - моите и на мъжо. Но, честно казано, не смятам, че те са ми истински близки. Моите приятели са други хора, които познават от години, от други места, и тук от този форум.

И аз така си мисля да не им се връзвам,но като знам ,че съм общувала с тях без никакви задни мисли и ме хваща яд,каква съм наивница. :(Това си е недостатък-ужас как са ме възпитавали мама и тате да съм добра. :?Хубавото е ,че който трябва го е оценил и сме заедно вече 3 години Благодаря ти !

И аз така си мисля да не им се връзвам,но като знам ,че съм общувала с тях без никакви задни мисли и ме хваща яд,каква съм наивница. :(Това си е недостатък-ужас как са ме възпитавали мама и тате да съм добра. :?Хубавото е ,че който трябва го е оценил и сме заедно вече 3 години Благодаря ти !

Е ми да разбира се Няма за какво! Аз просто ти споделям моя опит.Напоследък се уча, че има приятели и просто любезни познати. Доскоро си мислех, че на всички много им пука за мен, но не е така Тези, които си заслужават, са малко и са най-важните