Имам един въпрос към жените, които живеят далеко от родния си град от родителите си.

Знаете колко са силни отношенията ни на нас българките с майките ни и въпреки, че са далеко от нас пак ги чувстваме близки. Разбираемо е, че когато внук/чка се появи на хоризонта, майка ви ще иска да е до вас и да ви помогне в началото с грижата за бебето.

Какво мислят вашите съпрузи  по този въпрос? Майка ви преди раждането ли идва и за колко време остава? Съпругът ви как се чувства?

Ще се радвам да споделите мненията си и опита си по темата.

Благодаря!

Ние толкова дълго чакахме Сиска,че нямаше сила на света която да спре майка ми да дойде след като малката се роди
Когато майка ми заяви,че след раждането ще поседи при нас,аз бях тази която беше скептично настроена,а мъжа ми напротив-каза,че много добре е решила,защото той повече от седмица не може да си позволи да стои вкъщи и поне няма да се притеснява,че съм самичка.
Дойде още с нас като се прибирахме и остана две седмици,след това си отиде за две седмици и пак се върна за още две и така още веднъж.Вкъщи вършеше домакинската работа,а аз се занимавах само с малката.
Сега съм и много благодарна,че реши да дойде.

Майка ми дойде в деня на изписването и остана месец и половина.
Със съпруга ми винаги много са се разбирали но и майка ми си знае мястото. Не се меси и се съобразява с нас дори и да не и каресва (предполагам има и такива моменти). Предполагам много зависи от чувствата зет-тъща и от готовноста за компромиси в името на бебето. Моят съпруг отсъства по доста време но дори и когато си беше тук, по спокойна се чувствах да разчитам на майка си отколкото на петото ни дете-ТОЙ:)
За неоценимата помощ през този месец няма думи с които да и благодаря, но не спирам да и повтарям колко я обичам:)
Мнението ми е, че ако има нетърпимост между зет-тъща, снаха-свекърва, по - добре е да "стоят далеч" от семейството и помоща им да се свежда до посещения да се радват на внучетата си. Моята свекърва успява да ми разклати всеки нерв дори с тези си 15 минутни посещения, да не говорим, че не смея да я оставя сама с децата в стаята засега. Немога да си причиня подобна страхотия с постоянно присъствие. Синът и също мисли така.  Давам пример със свекърва си но според мен същото важи и за тъщите. Ако мъжът ми не се понасяше с майка ми, нямаше да я извикаме докато той е тук.

Аз също мисля, че ако съпругът ти и майка ти се разбират, няма да е проблем! Моите се разбират, но когато родих бях категорична, че баби не искам вкъщи и толкоз! Абсолютно сама се справям от първия ден Вярно, трудно е, но не е невъзможно, а и все пак съм с едно бебе Тук има момичета и с близнаци и тризнаци, които се оправят сами Майка ми уважи решението ми, свекървата няколко пъти промрънка, че иска да помага, подметна дори да отидем у тях да живеем, щели да ни освободят една стая при положение, че сега живеем сами! Ами не се съгласих, не защото съм заядлива, а защото и аз като Лиско й нямам доверие Не би могла да ми помага в домакинството, защото когато го е правила все се е налагало след нея да я да доизчиствам, я съдове да доизмивам и реших да си го спестя Всичката й работа е горе-долу Като започна да идва през почивните дни да вижда малкия все акъли даваше, вкъщи да бъдел с шапка, бил леко облечен и тн
Та съветът ми е ако мъжът ти няма против нека майка ти ти помага Ти сама ще прецениш кога си вече готова да бъдеш сама, защото стреса в началото е наистина голям!

И двамата със съпруга ми искахме първо ние да си опознаем детето, после всички роднини. Той си беше в отпуск в първите няколко дни след изписването, после през деня бях сама, вечер много ми помагаше. Родителските семейства си видяха внука около месец след изписването, но просто дойдоха на гости за няколко часа. Чак когато Дани беше на 2 месеца и аз физически леко сдавах багажа, майка ми дойде за седмица, помогна ми с домашната работа, понагушка бебето, починах си малко и си замина. С второто дете имах повече нужда от помощ да вляза в ритъм, но пък сестра ми роди ден преди мен и аз помолих мама да помогне първо на сестра ми, аз си знаех урока вече. Дойде и при нас след 2 седмици и остана десетина дни. Много съм й благодарна, не само че ми помогна точно когато имах нужда, но и че уважи нашите желания кога да дойде. Не е имало сръдни, че не си видя внучетата по-рано, макар че много й се е искало. С мъжа ми се разбират чудесно и мисля, че неживеенето дълго под един покрив е начина това да си остане така  

И двамата със съпруга ми искахме първо ние да си опознаем детето, после всички роднини. Той си беше в отпуск в първите няколко дни след изписването, после през деня бях сама, вечер много ми помагаше. Родителските семейства си видяха внука около месец след изписването, но просто дойдоха на гости за няколко часа. Чак когато Дани беше на 2 месеца и аз физически леко сдавах багажа, майка ми дойде за седмица, помогна ми с домашната работа, понагушка бебето, починах си малко и си замина. С второто дете имах повече нужда от помощ да вляза в ритъм, но пък сестра ми роди ден преди мен и аз помолих мама да помогне първо на сестра ми, аз си знаех урока вече. Дойде и при нас след 2 седмици и остана десетина дни. Много съм й благодарна, не само че ми помогна точно когато имах нужда, но и че уважи нашите желания кога да дойде. Не е имало сръдни, че не си видя внучетата по-рано, макар че много й се е искало. С мъжа ми се разбират чудесно и мисля, че неживеенето дълго под един покрив е начина това да си остане така  

Здравей,

Благодаря ти за отоговора. Накара ме да се почувствам по- добре и да спра с терзанията си да угодя на всички. Значи няма да е егоизточно от наша старана ако заявим, че в началото искаме да си останем само двамата с мъжът ми и бебчо?! Без това мъжът ми ще е 2 седмици в отпска след раждането.

ххх

Детето си е ваше. Важното е вие да се чувствате добре. 
Моята майка стоя три седмици, а после и мъжът ми беше 4 седмици в отпуск. В началото поне аз имах нужда от помощ и я оценявам.

Успех и мисли първото за вас! Ти и детето сте най-важните. Дори и да се разсърди някоя баба, ще й мине.

Ъъъъ Мойта стоя 3 месеца
И да ви кажа,от цялата работа най-много мъжо изкилипери - че му се готвеше все що пожелае,то питки ли не се месиха,кюфтета ли не се въргаляха - а бе пълна угодия...
Аз- миии,майка ми е детска учителка...то повече май не е нужно да обяснявам...В началото имаше малко донагаждане,ама се загладиха нещата.След третата забележка и спря да "знае" и "бабешките" работи ги забраних със закон още по телефона,преди да е дошла
Иначе реших да дойде след раждането,понеже раждах във вода,а и тя си е паника - та не ми беше нужно допълнително напрежение.Човек със силно самообладание съм и такъв тип хора ме изкарват от равновесие

С една дума - зависи от личността ти,на майка ти,на мъжът ти

С мойта майка сме си имали проблеми и сега колкото и да се обичаме, Аз предпочитам да сме надалеч, че да сме си мили, така да се каже. Бях казала още преди да родя, че искам малко време аз да си видя детето, да преценя силите си, пък ако нещо се закучи работата ще викам за помощ. Иначе свеки даваше зор в началото, всеки ден ми звъняха да ми напомнят, че ако имам нужда от помощ са на линия
Но честно казано така ми се струва по-добре. Иначе нямаш време и възможност да си отпочинеш от родилното и цялата лудница там, в един момент вместо да си видш семейството на спокойствие къщата ти се пълни с камара народ. Но това е личното ми мнение де.
Имах си забележка от кумицата, която беше събрала двете баби на камара вкъщи след раждането - то не бабини девитини, то не бе чудо, пък накрая се изпокараха със свекървата, та и излишни нерви. Аз съм си малко сербез и нямаше да изтърпя някой да ми се мота из краката, пък и свеки не се чуства комфортно у дома - винаги стои като на гости, незнае кое къде е, представи си ако бяха останали, само щеше да ми разнася детето.
Общо взето наистина преценката е лична, според това как се разбираш с близките си и до каква степен те са готови да се съобразят с теб.

Аз нямах грам помощ първите 50 дни, тъй като свекито ходеше на лекции (записа магистратура) и ако се наложеше, брата на мъжа ми и жена му ме закарваха до някъде и после ме връщаха. В този период успях и да защитя дипломна работа и да поддържам дома чист, че и на мъжа да му готвя. Само дето ми се ревеше от умора. Затова май е по-добре да има някой с вас, поне за няколко часа дневно.
После свекито се дърпаше да гледа малкия, страх я било Та организирахме сухи тренировки - тя го гледа, аз гледам нея. Научи се да сменя памперс и да преоблича, да храни с шише. И все пак предпочитам да се гледаме двамата с Ники, който вече има режим, в ритъм сме. Ако се наложи го оставяме за няколко часа, нахранен и преобут, та рядко се буди, ако нас ни няма.
Хубавото е, че и двете баби са инструктирани, че ако не ме слушат няма да им оставям детето на тях, а на някоя приятелка и затова слушат

на мен ми се струваше редно да дойдат бабите, за да си видят внучето. признавам си, че не съм мислила много по въпроса преди това, докато бях в болницата майка ми се обади, че няма да дойде, вече не помня конкретната причина, а свекърва ми дойде. малко ми беше криво-но това не е вашия случай:))
в интерес на истината свекърва ми много ми помогна-стоя 3 седмици, предполагам е била не по-малко притеснена от мен, но пое цялата домакинска работа и ми помагаше за детето. кърмехме се на два часа денонощно и в един момент имах чуството, че целият ми ден само сменям памерс, кърмя, той повръща (понякога) пак го преобличам, спи 30 минути, за да отида се измия и аз и хайде пак всичко отначало.бях зверски уморена само от този режим, при условие, че вкъщи нито готвех, нито чистех за това време.
направете нещата така, както ги чустваш, но не подценявай факта, че може би все пак е добре да имаш нужда от помощ. вярно, мъжът ти ще е отпуск, но в конкретния случай не бих могла да разчитам на моя мъжа, че ще домакинства вкъщи, поддържа къщата и поема бебето, както го правеше майка му.
от друга страна-и сами да сте, пак ще оцелеете:))
Успех)