Чудесно, аз тъкмо се чудих къде да добавя следното полезно четиво:

Оригиналът се намира тук: http://www.novotialo.net/forum/viewtopic.php?f=35&t=324
 
Пействам го дословно:


Какво е спор, как се води спор между хората, умението да водим спор и изкуство ли е това умение?
Ето нещо от Уикипедията:

Цитат:
Спорът е разговор, в който се сблъскват различни гледни точки на разговарящите. По време на спор се изясняват разногласията между двама или повече спорещи.
Когато участниците в един спор продължат да настояват на гледните си точки и никоя страна не желае да направи отстъпки, възможно е да се получи ожесточен спор. Ожесточаването на спора води до възникване на конфликти.
За да бъде решен даден спор е нужно да има отстъпки от едната или другата страна, желание за изслушване на събеседниците, толерантност, взаимно уважение. Отстъпката, правена по време на спор, се нарича още компромис.
Когато обсъждате даден проблем, запазете самообладание и не използвайте никакви лични нападки. Погледнете въпроса от гледната точка на другия и се опитайте да постигнете компромис. Приемете, че другият действа с добра воля, освен ако нямате безспорни доказателства за обратното.


И десет полезни правила при водене на спор:

Цитат:
1. Уважавай опонента си, изслушвай го и не го обиждай. Така не ставаш по-убедителен, а напротив - то е признак, че си изчерпал аргументите си в своя защита.

2. Добре обмисли темата, подготви се за нея, като прочетеш допълнителна литература и когато коментираш, се стреми да не се отклоняваш от поставения въпрос.

3. Разсъждавай логично и се старай да илюстрираш с примери тезата си, там където това е възможно, за да може доводите ти да бъдат убедителни.

4. Старай се да формулираш точни и ясни изречения с правилен словоред, които да изразяват завършена мисъл, за да бъдеш разбран правилно от останалите участници.

5. Особено важно е умението да се различава аргумент от факт, който нищо не доказва, за да не се изпада в празнодумстване.

6. Внимателно прецени дали си достатъчно компетентен по дискутирания въпрос и ако имаш известни съмнения, по-добре е да се въздържаш от коментари.

7. Задължително спазвай благоприличие и цензура при избора на изразните си средства.

8. Помни, че не е достатъчно само да изразиш несъгласие или съгласие с дадената теза, а и да обясниш причините, заради които заемаш тази позиция.

9. Избягвай да правиш категорични изявления от рода „това е така" или „това не е така", без да се обосновеш по някакъв начин.

10. През цялото време, докато тече дискусията, спазвай задължително добрия тон и помни, че както и да завърши тя, финалът й в никакъв случай не бива да бъде основание за бъдещи конфликти в междуличностен план.


Което ни довежда до извода:

Дали всеки от нас умее да спазва тези правила?
Какво правим, за да допринесем нещо полужително във възникналата дискусия?
С какви доводи разполагаме, за да контрираме противника и дали това са факти или наши разсъждения?
Трябва ли спорейки да забравим, че форумът е обществено място, което налага държане като на обществено място.

Ще се радвам ако има и други, които да се включат в допълнение на темата.
И дано преди да започнем спор с някой съформник погледнем тези правила и обективно решим дали готовият ни за публикуване пост отговаря на тях.

............
Спорът може да помогне да се анализира даден проблем, да се види от различни гледни точки и да изкристализира собственото виждане.

Позицията в един спор може да се аргументира с логически доказателства или емпирично (т.е. чрез опит, сетивно познание). Затова, строго погледнато, може да се спори единствено за неща, които могат да бъдат доказани логически или емпирично, тъй като само в този случаи истината е еднозначна. Когато говорим за философия обаче, там истината може да бъде диалектична (да включва своята противоположност), или пък, в полето на психологията - субективна. В такива случаи място има по-скоро дискусията, отколкото спора - обсъждането, споделянето и изясняването на гледните точки, без директното им противопоставяне. Целта на една дискусия не е толкова да определи кой е прав, а да се избистрят колективните изводи за проблема, да се разшири виждането му, да подсети за причините, следствията, въпросите, които поражда. Но независимо дали става дума за истински спор или за дискусия, стремежът неизменно следва да бъде да се установи истината, а не непременно да се покаже правилността на собствената позиция с всички средства.

Похватите в спора могат да бъдат коректни или некоректни. Коректните похвати са логическите доказателства, привеждането на значими факти и техните правилни следствия.

Некоректните похвати могат да се прилагат съзнателно, с цел да се манипулира спора, но такива може също да се случи да се използват и по незнание или несъзнателно, от увлечение в горещината на спора. Каквато и да е причината, използването на некоректни похвати по принцип се смята за свидетелство за слаба позиция.

Една част от некоректните похвати е свързана с нарушаване на правилата на доказване. Възможностите за такива грешки са много. Една известна в логиката грешка е например Подмяната на Тезата - вместо да се дакаже/отхвърли едно положение, се доказва/отхвърля друго, което е привидно сходно с първото. Или пък тезата на противника се формулира възможно най-общо, като така тя става по-трудна за доказване, а собствената теза се формулира в максимално тесни граници.

Друга част от некоректните похвати е свързана с използване на недопустими аргументи. Такива са аргументите, които се отнасят до човека (т.нар. аргументи ад хоминем). Те могат да касаят личността на опонента, неговите убеждения, особености, вкусове, външност и т.н., които обикновено са представени негативно. Същите обаче могат да бъдат представени и подчертано положително, с цел да се спечели събеседника. Други недопустими похвати са събуждането на съчувствие, заплахата, призоваването към аудиторията, позоваването на авторитет или на масовото мнение. Без значение дали са истинни или лъжовни, всички тези аргументи се смятат за логически и етически некоректни, тъй като те не водят до установяване на истината, а целят да отклонят линията на дискусията и да дадат психологическо предимство. Те са също и класически манипулативни похвати.

С правилата за водене на спор се занимава науката логика. Един хубав, последователен и чист логически спор може би не се среща особено често, но въпреки това е полезно да се имат предвид тези неща, тъй като елементи на логическия спор могат да се намерят в различни моменти на общуването.

Всъщност ето тук са представени част от логически недопустимите похвати в спора.
http://www.argumenti.org/stories.php?story=0701270367877

Логически грешки
Автор: Maggie Escalas, Julie Feia, and Carrie Jean Schroeder, St. Cloud State University, St. Cloud, (27.01.2007 г.) 1139 прочитания


Когате прилагате логиката, за да докажете определено твърдение, възможно е да допуснете грешки при представянето на аргументите, което естествено ще отслаби аргументацията ви. Затова е важно да знаете как да идентифицирате и отстранявате грешките в текстовете си.

Целта на тази статия е да обясни и даде примери за типичните грешки при писането, разделени на пет главни кагеории:


- чувства

- отклонение от аргумента

- неверна информация

- обобщаване

- несъответстващи връзки

Методът на аргументиране, включващ тези 5 подхода, може да се използва и като реторична техника, но в същото време не трябва да се бърка с логическото мислене. Преподавателите трябва да помогнат на учениците си да направят тази разлика.

ЧУВСТВА
Авторите доста често се обръщат към чувствата на публиката, за да привлекат вниманието й, както и да получат нейното съгласие с идеите, които представят. Въпреки че този подход може и да е ефективен, да манипулираш чувствата на аудиторията не е равнозначно на прилагането на средствата на логиката и не прави аргументите по-силни. Логическото мислене не включва чувствата.

АПЕЛИРАНЕ КЪМ СИЛАТА: Авторът плаши аудиторията – явно или скрито, с отрицателните последствия в случай, че защитаваната от него теза се отхвърли като невярна.
Пример: Ако не вярвате в Бога, ще отидете в ада.


АПЕЛИРАНЕ КЪМ СЪЖАЛЕНИЕТО: Авторът умолява слушателите или читателите да повярват на твърдението. Аудиторията може да се съгласи, тъй като изпитва жалост към оратора.
Пример: Не мога да си намеря работа, тъй като системата на общественото образование ме провали. Трябва да крада, за да оцелея. Грешката е на обществото, не е моя.
Вж. също АПЕЛ ЗА СЪЧУВСТВИЕ

АПЕЛИРАНЕ КЪМ МАСАТА: Авторът използва емоционален език, който ще произведе желания ефект у групата или масата от читатели. Чрез обръщане към страховете или интересите на аудиторията, авторът се надява да получи одобрение.
Пример: Бракът между представители на един и същи пол трябва да бъдат забранени, тъй като в противен случай семейството, такова, каквото го познаваме, ще се разпадне.


АПЕЛИРАНЕ КЪМ АВТОРИТЕТ: Авторът цитира авторитети, за да демонстрира верността на твърдението си, но най-често цитираният авторитет или не е експерт в тази област, или възгледите му са цитирани извън контекста, или пък друг експерт от същата сфера възразява на меннието на цитирания авторитет.
Пример: Мисля, че не е необходимо да се налагат ограничения на бизнеса относно количеството вредни вещества, които изхвърля в атмосферата, тъй като Джон Смит твърди, че няма реални доказателства, че глобалното затопляне се дължи на индустрията.


СТАРОТО Е ПО-ДОБРО: Авторът разчита на традиционната мъдрост, за да подкрепи доводите си. Това е логическа грешка, тъй като не се отчита фактът, че се появяват нови идеи, които може да са по-приложими към разглеждания случай.
Пример: Хората вярват, че рибата „е храна за мозъка” и поради това не мога да се доверя на лекарската асоциация, която твърди, че яденето на риба не увеличава интелекта.


НОВОТО Е ПО-ДОБРО: Авторът твърди, че новото откритие дава по-добри резултати и е по-подходящо за дадената ситуация, просто защото е ново. Но само фактът, че нещо е ново, не го прави по-добро.


ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ТЕЗАТА: Този тип логическа грешка се случва често когато авторите нямат силни доводи в подкрепа на тезата си. Някои преднамерено използват този похват когато доказателството на противната страна е силно и логично. Този тип грешка е налице и в случаите, когато се атакува контекста, вместо самото доказателство.



АТАКА СРЕЩУ ЛИЧНОСТТА: Дискредитиране на опонента, като се атакуват неговите лични характеристики – критиката е не към това, което той казва, а към това, което представлява като личност. Но трябва да знаем, че валидността на логическото разсъждение не зависи от морала на говорещия.
Прмер: Съветите на Опра Уинфри за диетата са безполезни. Тя има проблеми с теглото цял живот, като ту отслабва, ту напълнява.
Вж. също ARGUMENTUM AD HOMINEM (АРГУМЕНТ СРЕЩУ ЛИЧНОСТТА)

НЕПОДХОДЯЩИ ДОВОДИ: Авторът въвежда нямащи връзка с тезата доводи, за да отклони аудиторията от обсъждания предмет. След това извежда заключението като се позовава на тези, нямащи отношение към тезата доводи.
Пример: Образованието е важно за бъдещето на американския народ и на нашата страна. И така, вие трябва да изберете да учите при нас – общинския университет Свети Стефан.



ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТЕЖЕСТТА ПО ДОКАЗАТЕЛСТВОТО: Авторът предизвиква противниците си, да докажат тяхната теза. Това го поставя в удобната позиция да може да отрича техните твърдения.
Пример: Авторът пише, че животните не трябва да се убиват защото може да ги боли, но не доказва, че те могат да чувстват болка. За да ме убеди, той трябва да представи надеждни емпирически доказателства за способността на животните да изпитват болка.



СЛАМЕНО ЧУЧЕЛО: Авторът не дискутира представеното от опонента доказателство. Вместо това атакува само един от приведените доводи, като пренебрегва останалите. Тук се включват и случаите на изопачаване на казаното от противника или силно преувеличаване на думите му, което позволява в последствие да бъдат подложени на осмиване.
Пример: Поддръжката, която Ал Гор дава на дискутирането на проблемите, свързани със сексуалната ориентация, е опасно. Той допуска децата да гледат и чуват подобни дискусии, посветени на секса, което е недопустимо.



ДЕЗИНФОРМАЦИЯ
Понякога авторите представят съмнителни или неясни причини, за да ни убедят, че има защо да защитават определена идея. Но логиката изисква доказателството да е ясно и убедително, за да е ефективно. При това всяка съмнителна предпоставка подтиква аудиторията да се съмнява в правомерността на заключението.


ГРЕШКА ПОРАДИ НЕВЕЖЕСТВО: Доводите на автора са, че противоположната теза още не е доказана. Но фактът, че обратната на защитаваната от автора теза не е доказана, не прави по никакъв начин неговото твърдение вярно.
Пример: Вярвам в съществуването на Бог, тъй като никой не може да докаже, че Бог не съществува.



НЕВЕРНА ПРИЧИНА: Авторът посочва като причина за дадено събитие нещо, което не е действителната причина. Друг е случаят, когато авторът не разполага с достатъчно доказателства, за да обоснове причинна връзка. Ако споменатата причина не е истинската, нищо не може да докаже, че дискутираната теза е вярна.
Пример: Буш беше „решен да свали Садам Хюсеин” заради възможността да направи атомна бомба.
Забележка: Хюсеин нямаше никакви атомни оръжия.



СЪМНИТЕЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ: За автора причините да се придържа към определено мнение са очевидни, но за аудиторията – не. Грешката е, че авторът не подкрепя твърдението си с достатъчно доводи. Подобна грешка допуска оратор, който въвежда неподкрепено с нищо ценностно съждение.
Пример: Всички съдии са честни. Следователно съдия Джон също е честен в решенията си.



НЕЯСНИ ТЕРМИНИ//ДВУСМИСЛИЕ: В доказателството говорещият използва две различни значения на една и съща дума, и тази двусмислица му позволява да направи погрешно умозаключение.
Пример: Не е морално да се убива невинно човешко същество. Ембрионите са невинни човешки същества. Следователно, не е морално да се убиват ембриони.

Бележка: В първото изречение лекторът използва термина „човешко същество” в смисъла на имащо отношение към морала същество. Във второто изречение лекторът би могъл да използва термина „човешко същество”, за да формулира по-малко противоречивото твърдение, че ембрионът генетически е човешко същество.



ОПРОСТЯВАНЕ: Налице е в случаите когато едната от страните преформулира твърдението на другата, като игнорира информация, имаща отношение към заключението, до което тя е достигнала.
Пример: Фройд доказва, че жените ревнуват, че нямат пенис, тъй като искат да бъдат мъже.



ПРЕЗУМПЦИЯ: Изказващият се има предвид специфична информация, която поддържа тезата му, но не я споменава.
Пример: Всички студенти, които учат тук , искат да имат повече компютри на разположение, поради което таксите за ползване на компютър трябва да се увеличат с 50%, за да се покрият разходите по оборудването.



УКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ/ПОЛУИСТИНИ: Авторът съзнателно или несъзнателно формулира заключение без да посочва всички факти, имащи отношение към ситуацията.
Пример: Форд мини е превъзходна кола тъй като харчи един галон на 43 мили.

Бележка:
Авторът не споменава, че тези резултати са постигнати в тестове, при които колата е карана с 30 мили в час при попътен вятър.


ОБОБЩЕНИЯ

Някои оратори стереотипизират и обобщват идеите си, за да направят внушително изказване. Но за да се построи стройно логическо доказателство, обобщенията трябва да се избягват. Достатъчно е вашият опонент да открие едно единствено изключение от формулираното от вас обобщение, доводът, който подкрепяте чрез това обобщение е дискредитиран.


ПОПУЛЯРНОСТ: Подкрепата за даден аргумент се основава на убеждението, че щом дадена идея се приема от много хора, значи тя е вярна. Милиони хора са марксисти, следователно марксистката икономическа и политическа теория са верни.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Тази грешка е налице когато ораторът прилага общо правило към ситуация или явление, спрямо които това правило е неприложимо.
Пример: Една година има 365 дни, следователно аз празнувам моя рожден ден на всеки 365 дни.

СПЕЦИФИЧЕН ОПИТ: Авторът прави обобщение от един единствен случай като формулира правило. Задачата на опонента в такъв случай не е трудна – достатъчно е да открие едно изключение от това правило и то рухва. Ще е нужен друг довод, за да се подкрепи тезата.

Пример: Всички гръцки храни причиняват болести. Като бях в Гърция, получих хранително отравяне.

ЦЯЛОТО Е РАЗЛИЧНО ОТ ЧАСТИТЕ: Когато някой твърди нещо, като се опира на представата, че цялото винаги притежава характеристиките на частите, от които е съставено, той може и да греши. В някои случаи е така, но това не е универсално правило и трябва да го прилагаме след внимателен анализ на конкретната ситуация.

Пример: Тъй като повечето от студентите в колежа Св. Патрик имат отлични оценки, това трябва да е един много добър колеж.

СВОЙСТВАТА НА ЧАСТИТЕ: Обикновено този, който допуска горната грешка, допуска и тази. Тя се състои в допускането, че свойствата, присъщи на цялото са присъщи и на отделните му части.

Пример: IBM е достойна за уважение организация, следователно всички нейни служители също са достойни за уважение.

ГРЕШНА АЛТЕРНАТИВА: При този тип грешка, докладчикът ни представя само няколко от атернативните пътища за решаване на проблема, независимо че съществуват и други възможности. Най-често авторът смята, че списъкът, който е съставил, е изчерпателен.

Пример: В САЩ избирателят може да гласува или за демократите или за републиканците.

НЕВЕРНИ ВРЪЗКИ

Понякога не успяваме да докажем това, което искаме, не поради неверна информация, а поради типа отношения, които изграждаме, между отделните части на доказателството. Ако логическата структура на е валидна, доказателството ще се разпадне, дори и всички предпоставки да са верни и коректни.

ГРЕШКА НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА: Грешка, изразваща се в заблудата, че ако две явления са последователни, връзката между тях е причинна – едното е причина на дръгото.
Например: Аз вярвам в свръхестественото, тъй като всеки път когато карам край гробището, където е погребана баба ми, се появява светлина на бронята на колата. Сигурен съм, че нейният дух прави това, тъй като този ефект се появява само тогава.

НАКЛОНЕНА ПЛОСКОСТ: Авторът твърди нещо като предпоставя, че щом определено събитие се случило, то и други нежелани събития ще се появят. Но в действителност не са налице никакви основания да се предполага, че ще се появят последващи подобни събития. Тази грешка обикновено се прави от страх.

Пример: Ако поставим ограничения върху правото да се носи оръжие, не след дълго ще изгубим всичките си права, гарантирани от Конституцията.

ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ДРУГИЯ: Авторът защитава постъпката си на основание, че и друг е постъпил по същия начин.

Пример: Жителите на този квартал не трябва да събират разделно боклуците си, както това не се изисква от жителите на съседния квартал.

ГРЕШНА АНАЛОГИЯ: Авторът разсъждава по аналогия като използва подобна позната ситуация като основание за довода. Но при отдалечените аналогии често пряката връзка с темата на обсъждането се изгубва, което води до погрешни заключения.

Пример: Поставянето на рейтингов апарат за отчитане на телевизионните канали и предавания, които човек гледа е като да бъдеш в затвора. И двете са нарушение на правата на човека.

КРЪГОВО РАЗСЪЖДЕНИЕ: Авторът доказва твърдението, като използва заключението, произтичащо от него като свидетелство за истинността на самото твърдение.

Бог съществува тъй като в Библията пише така. Библията е надежден източник, тъй като тя е словото Божие.

ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ИЗВОДА: Спорещият използва в разсъждението си конструкцията „ако ... то ...”. По-нататък потвърждава наличието на частта „то...” и от нея извежда частта „ако...” при което допуска сериозна логическа грешка.

Пример: Ако човек е на 16 години и повече, то той има право да кара кола в този щат. Видях Соня да кара кола вчера, следователно тя е най-малко на 16 години.

ОТРИЦАНИЕ НА ПРЕДПОСТАВКАТА: Отново авторът използва конструкцията „ако ... то”, но в този случай отрича наличието на частта „ако...”, за да може да отрече налчичието на частта „то”. Но само защото частта „ако” не се е случила, не означава, че не може да се случи частта „то” – тя може да е налице поради други причини.

Пример:
Ако озоновият слой е разрушен, много хора ще заболеят от рак на кожата или от други болести. Но озоновия слой е под защита. Следователно, много хора ще си спестят заболявания като рак и други болести.

Източник: © 1998 The Write Place
This page was created by Maggie Escalas, Julie Feia, and Carrie Jean Schroeder, St. Cloud State University, St. Cloud,
/leo.stcloudstate.edu

ПРЕВОД: Марта Попова

Sharky43,

добре е, освен да пейстнете горния цитат, и да го прочетете.
във вашите действия по темата могат да се открият много от манипулативните прийоми и дефекти на дебатирането, които са посочени в статията.

Цитатите по-горе са ми в синьо, тък като не намирам бутон, който да отделя цитат, а само бутон за цитат към нечий пост само в настоящата тема.

Sharky43,

добре е, освен да пейстнете горния цитат, и да го прочетете.
във вашите действия по темата могат да се открият много от манипулативните прийоми и дефекти на дебатирането, които са посочени в статията.

От моя страна аз виждам 1 - намесването на дарителството (по начина, по който вашата организация реагира, аз си направих извода, че оттук нататък дарителството трябва да  бъде само директно, на жена или двойка, които имат нужда, и плащането да е директно на клиниката, а не опосредствано... следователно, дори и от този дебат е имало полза, както за мен, така и за другите, потенциални, дарители).

А понеже говорите в множествено число, очаквам изброени останалите - нали ще си говорим с факти, а не с обобщаване  .

Благодаря, веднага ще пробвам.

аха, сработи

На мен този бутон ми приличаше на bubble-че.

Здравейте,
по темата беше писано повече от достатъчно.
Заключвам я.

Потребителя "Sharky43" получава постоянен бан за обида към сдружението.

Поздрави