0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
От години следя форума. С някои от участниците се познаваме лично, много близки сме и си оказваме взаимопомощ. Всичко свързано със синдрома осиновен ми е до болка познато а се оказа че не е имало осиновяване.
*
Re: Резултат от ДНК тест - Не съм осиновен!
« Отговор #1 -: Юли 03, 2010, 23:02:43 pm »
Eдно и също съобщение в два подобни форума. Моля ако искате да обсъдим нещо -давайте, но ако си запълвате времето измисляйки си проблеми, не го правете тук моля.

Ще следя темата.
В очакване ....
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Резултат от ДНК тест - Не съм осиновен!
« Отговор #2 -: Юли 04, 2010, 12:57:47 pm »
...Всичко свързано със синдрома осиновен ми е до болка познато а се оказа че не е имало осиновяване.

Joe, и как се чувстваш сега, научавайки че не си осиновен? Ще се радвам да разкажеш повече...  :)

Виж, на какво твое мнение попаднах:
Чисто статистически неправилно отношение към децата се случва много по-често в биологичните семейства - най-малкото защото те са повече на брой от семействата с осиновени деца. Никой не може да предвиди, какъв родител ще бъде, докато не стане такъв.

Съгласен съм. Осиновяването не е предпоставка за неправилно отношение към децата. Много осиновители обичат децата си повече от средностатистическите биородители.


Фуси, аз лично не виждам нищо нередно в тази тема. Най-малкото, защото:
1. Едва ли би си "запълвал времето, измисляйки си проблеми" човек, който за две години е написал точно 22 поста;

2. Съфорумецът още преди две години (по друг повод) е писал за съмненията си, дали е осиновен:
[...] Не зная дали сам осиновен. Имам само подозрения. Много деца по този начин си обясняват неправилното отношение към тях. Утешението ми е че би могло да бъде и по-зле, като например да попадна на безлична и зла жена по нищо неотличаваща се от тълпата...
« Последна редакция: Юли 04, 2010, 13:18:17 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Резултат от ДНК тест - Не съм осиновен!
« Отговор #3 -: Юли 04, 2010, 21:29:47 pm »

[/quote]

Joe, и как се чувстваш сега, научавайки че не си осиновен? Ще се радвам да разкажеш повече...  :)
[/quote]


Чувствам се страно като че ли незавършен.

Тази тема е пусната в четири форума за осиновяване точно за да се следи и при желание и възможност  четящите я да се замислят.
Контекста е че много от личностните проблеми неправилно се приписват на осиновяването.
*
Re: Резултат от ДНК тест - Не съм осиновен!
« Отговор #4 -: Юли 04, 2010, 21:45:09 pm »
Ако искаш разговор, може би трябва да си по-подробен...
Дано греша, като си мисля, че просто "дърпаш котката за опашката"

Проблема с личностната идентификация е сложно нещо и картината е различна при всеки човек. Обобщения като "всички осиновени са ..." и "всички осиновени имат проблеми с ..." не са сериозни.

Чувството, че е чужденец в семейството, например може да съществува както  при осиновено, така  и при дете, отглеждано от биологичните си родители.
В очакване ....
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Резултат от ДНК тест - Не съм осиновен!
« Отговор #5 -: Юли 04, 2010, 22:57:39 pm »
Чувствам се страно като че ли незавършен.

[...] Контекста е че много от личностните проблеми неправилно се приписват на осиновяването.

А твоето отношение към родителите ти промени ли се, откакто разбра, че не си осиновен? Казваш, че си "като че ли незавършен" - а преди не се ли чувстваше по подобен начин? Има ли разлика? Какво ти донесе отговора на въпроса: "осиновен ли съм"?
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Резултат от ДНК тест - Не съм осиновен!
« Отговор #6 -: Юли 05, 2010, 21:34:14 pm »
Отношението към родителите ми изобщо  не се промени.

Незавършен като липса на братя и сестри.
И преди беше  така но  имаше надежда че те могат да бъдат намерени.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Резултат от ДНК тест - Не съм осиновен!
« Отговор #7 -: Юли 06, 2010, 12:54:58 pm »
Joe, аз мисля, че непременно трябва да седнете с твоите родители и да обсъдите съществуващите проблеми, защото според мене в случая не става въпрос за осиновяване, а за отношения родители - деца.  

Интересно ми е, защо изобщо си имал съмненията, че си осиновен? Кога се случи това? Извинявай за нетактичния въпрос, но предполагам че е важно да научим, на колко години си?

А за братята и сестрите - дори и да имаше такива, това не означава автоматично, че щеше да се разбираш с тях... ;) Помисли върху това...  Ние често имаме склонността да идеализираме онова, което нямаме в момента, а често реалността е по-различна иии неочаквана...  8)
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Резултат от ДНК тест - Не съм осиновен!
« Отговор #8 -: Юли 09, 2010, 09:05:06 am »
  Да....чужденец в своето семейство.Нека споделя.Това беше една от големите теми в живота ми.Години ми трябваха да се справя с това усещане в себе си,с дълбокото чувство на вина и непреодолима тъга.А няма съмнение,че това са биологичните ми родители.Минавало ми е през ума,че ако бях осиновена,поне щях да имам основателен отговор на въпросите си.Многократно в годините собственият ми живот ме връщаше все по-дълбоко към тази тема.Анализирах и го преодолях,струва ми се.
  В това пътуване научих много важни неща за себе си и моя живот.Да речем това,че върху един проблем може да се мисли,не е задължително да го взимам за себе си и да го вкарвам в живота си.Друго,желанието за сравнение и класификация.Израствах със стремежа да се дистанцирам от тях.Да стана по-голяма от тях.Да съм нещо по-добро,по-светло или поне различно.
  Много по-късно разбрах,че ключът към нашата свобода са именно родителите ни.Разбрах,че колкото повече се съпротивлявам на техните характеристики,толкова повече се блокирам.Те са хора и разбира се,са правили грашки.В тях има страх и в мен има страх.В тях има вина и в мен има вина.В тях има гняв и в мен има гняв,може би и повече.Всички родители правят грешки със своите деца,защото това са научили като начин.Хората могат да бъдат всякакви и може би имат право на това.Излишно е винаги да ги правя част от своя живот.Всички сме гости на този свят и никой няма право да осъжда това,което не е създадено от него.И дошлите преди него!А ако имам лична сила имам право да ги променям.Нужно е състрадание.Поглеждам очите им без осъждане.Ако те видят това,със сигурност ще се променят.Ако осъждам,живея в гняв.Защото прощавам,живея в състрадание.Нека собственият ми живот ме учи да помагам на хората от позицията на моята мъдрост.
  Мили родители,аз съм вашето дете.Аз съм малкото,а вие сте големите.Моля,справете се с вашите си страхове,болка,гняв.А аз ще се занимавам с нещата в моя живот.Мила мамо,мили татко,обичам ви!Благодаря,че ми дадохте шанса да науча толкова много за живота чрез това,че ви посветих години от моя!А сега наученото ще използвам да живея своя живот от тук нататък на тази земя с цялото богатство,красота и изобилие на света!Те са част от моя живот.Искам да вървя по пътеката на своята радост.
  Понякога усещам,че губя своята пътека.Тогава си мисля за това,че толкова много се занимаваме един със друг.Като в един човешки мравуняк.Не забелязваме,че има едно огромно същество,много по-голямо от нас,което с цялата си щедрост ни е дало всичко.Земята.Без нея нямаше да сме тук.Ние идваме тук,за да се запознаем с нея и да черпим от благата й.Въздух,вода,храна,цялата природа,всичко.Моето тяло ми е подарък от нея.Тя ми помага да се уча на действеност,радост и смирение,минавайки през всякакви превратности.

   Joe,не знам това до което съм стигнала,дали е близо до твоите усещания.Но реших да споделя.Мисля си,че поне е утешително,когато човек знае,че не е сам.