Да споделя и аз моят опит. След около година ходене по мъките и набедени "специалисти" открих моя лекар: Д-р Владимиров. Да си призная честно си избирах лекар според мненията по форума и след като доста бях чела за един или друг избрах д-р Владимиров поради простата причина, че по-скоро успях да взема час при него /за д-р Стаменов имаше чак за година след това/. И така мога с ръка на сърцето да кажа, че не съжалявам за избора си! Да, вярно е, че неведнъж съм излизала разплаквана от кабинета му, тъй като не ми е спестявал истината, за което съм му безкрайно благодарна, но също така след като забременях отидох пак при него за потвърждаване на бременността и бях най-щастливия човек на света! Такааааа: първо посещение при д-р Владимиров - вижда се отдясно голямо образувание, което наподобява киста, док. не е сигурен /съмнение за ЛУФ синдром/ изписва ми противозачатъчни до другия месец. Следващо посещение - м. април - "кистата" си стои, но док. не е сигурен че е в яйчника, тъй като се вижда зад самия яйчник, нещо като тъмно петно на УЗ. Още един месец марвелон и се разбираме да се видим следващия месец на 3-ти ден от МЦ. Изпадам в нерви и рев - още един месец НИЩО!!! Но док. беше категоричен, че първо трябва да се види какво е това отдясно и докато го има няма да предприемаме никакви други действия! Трето посещение - м. май 2008 година /само да вметна, че сме изследвали хормони - в норма, само малко завишен пролактин, за което съм приемала Прлодел/ и съвсем не идеална спермограма - понижена подвижност и морфология - 8% по Крюгер/. Та м. май - положението същото, това отдясно не изчезва, но тъй като е зад сами яйчник док. се съмнява за хидросалпингс и ми предлага ЦС или лапароскопия /аз вече предварително съм решила за лапаро, за да може да се види всичко подробно и да се изключи евентуална ендиметриоза/. След много четене във форума избирам да правя лапароскопия при д-р Попов - Шейново. 1.07.2008 година - лапароскопия, резултати - плачевни! Не ми било хидросалпингс, най ми било огромна дермоидна киста - 6/6 см., която са премахнали заедно с десния яйчник, тъй като го е била "изяла" и по думите на док. нищо не ставало от него,двустранно непроходими тръби. Това вече ме закла. Няма да ви казвам как исках да го удуша Попов тогава - как така ще ми маха яйчника, без да ме пита, бях бясна! А той ми обяснява: "Ти разбираш ли колко е опасно да стои това чудо в тебе!!!", както и да е слд като се консултирах и с д-р Владимиров и той ми потвърди същото мирясах донякъде. След разговор с него стигнахме до решението и то беше - ИКСИ м. септември, като се върне от отпуск. Дотук добре, следва преглед при д-р Попов и въпроси от моя страна може ли да се направи нещо според него - той ми обяснява, че евентуално имало шанс след премахване на такива кисти тръбите да пропуснат контраст, че на външен вид били "идеални" дори самия той се учудил, че са запушени, да направим ЦС, и ако и тогава не пропуснат хистероскопия - да види дали не са запушени откъм матката, нови надежди за мене - живота не е толкова черен
Майтап, истина, но още на този преглед съм била бременна - с един яйчник и две запушени тръби, та може и, както казва Виа, да са направили спазъм по време на лапарото, може и кой знае какво да се е случило, но явно трбите ми не са били запушени! За това, разбира се, не обвинявам д-р Попов, защото знам, че е много добър лекар и си разбира от работата, не обвинявам и д-р Владимиров, че не е видял на УЗ какво точно е това образувание, както той самият каза - УЗ не е Господ! Факт е, че винаги съм отивала при него с подготвени въпроси и с риск да стана досадна съм се интересувала защо, какво и как се прави!!! Докторите не са безгрешни, те също са хора, освен това не могат да помнят всичко, при условие, че знаете колко хора минават през тях, напомняйте им, ако сметнете,е нещо пропускат или забравят да ви назначат като изследване, винаги ще се намери някой който да не е доволен от един или друг лекар, но важен е крайният резултат, успех!