Гледах го!Толкова се развълнувах,че след това през цялата вечер очите ми се пълнеха със сълзи и избухвах в плач.Добре,че бяхме сами със съпруга ми,защото сигурно щяха да ме помислят за луда.Пожелах си дано догодина по това време не сме сами и пак да плача,но от радост.Дано да ми стигнат силите,за да не се откажа!Късмет и много щастливи мигове ви пожелавам мили,борбени момичета!