Фериде, сигурно и тези ти притеснения в никакъв случай не помагат на спонтанното желание и на това да се чувстваш добре и спокойна в брака си. Малко имам чувството, че те заляхме със съвети, препоръки и въпроси и се питам дали ти е ок това, предполагам, ако не е ще си кажеш.
А колкото до психотерапията - става бавно и постепенно и основната й идея е да научим повече за себе си и откъде идват тези на пръв поглед нелогични неща, които вършим, или ни се случват в живота.
Не писах вчера защото ми беше доста зле след пункцията - оказа се доста по-болезнено отколкото си го представях и май съм тръгнала да излиза от упойка малко преди да приключат с "тампонадата". след това много ми падна кръвното и колабирах, та се въртяха около мен средно около 3-5 сестри и лекар- два. но това е положението - мама казваше, че все искам да съм в центъра на вниманието, та този път успях. днес съм по-добре, има още малко болка и тежест, но отидох до офиса, до една приятелка и сега съм седнала да пиша тук.
в деня на пункцията ми казаха, че имам 7 годни яйцеклетки, днес ембриолозите ми казаха, че са инжектирали 5 и 4 са тръгнали да се делят, сега ще видим дали и петата ще тръгне или се е отказала. трансфер в събота. аз много се надявах на бластоцитен трансфер, но щом ембриолозите казват... Питах ги дали това значи, че не вървят добре ембрионите казаха, че въобще нямало такова нещо. стискайте палци в събота.
бях си решила че ще се пробваме да правим секс, но мисля, че на този фон дето ми е трудно качването по стълби няма да го бъде. на любимия пак му се размина - само го убодоха и си е съвсем наред, но то на мъжете май като цяло им се разминава по-леко.
фериде - дано по един или друг начин скоро да ти стане по-леко на душата и знаеш къде да ни намериш, ако не сме ти дошли байгън.
на другите - благодаря ви за пожеланията сега остана събота да ми е на късмет. късмет и на вас
