Минаха вече няколко седмици след смъртта на Майкъл. Нямаше ден, в който да не се сетя за него. Може малко странно да звучи това да изпитваш скръб за човек, който никога не си виждал, но при мен случаят е точно такъв...Толкова пъти премислях цялата информация, която четях за него, че имаше дни, когато настроението ми се повлияваше изцяло от прочетеното.
После дойде един момент, в който започнах да си припомням от кога точно съм започнала да харесвам творчеството на Майкъл. Струваше ми се, че съм била поне 7 или 8 клас, но връщайки се назад във времето си давам сметка, че съм била доста по-малка - някъде 5 клас.
Припомнях си отново дните прекарани в четене на книгите, които си бях накупила и се питах колко време ще ми е необходимо за да мога отново да започна да слушам песните му без да се разплача... Е, този ден още не е дошъл! Все още ми е много болно, когато случайно по радиото чуя песен на Майкъл, може би още не мога да приема станалото с него!
Изгледах отново /след толкова години!/ интервюто на Опра с Майкъл. Сега си давам сметка, че е страдал толкова много от това, което всички са му причинявали...
Попаднах на един невероятен клип във Vbox 7, с невероятна хореография - очите ми се напълниха със сълзи! Изгледах поклонението на 07.07. - просто нямам думи. Все още всичко свързано с този невероятен човек ме натъжава.
Малко дълго стана момичета, но просто нямаше с кого да споделя. А знам, че тук има и други такива като мен - фенове на Майкъл....Завинаги!
