ЗА БЯЛОТО ТЕЧЕНИЕ (fluor genitalis)
Бялото течение, заедно с болката и кръвотечението, е един от най- честите симптоми в гинекологията. Приблизително всяка трета пациентка търси лекарска помощ по повод бяло течение. Няма жена, която поне веднъж в живота си да не е била обезпокоявана от този симптом.
Влажността на женските полови органи до известни граници се приема за нормална. Нормалното влагалищно съдържимо не изтича през вулвата. То е бяло на цвят и с пастовидна консистенция. Усиленото изтичане на секрет се означава като флуор. Течението може да бъде рядко, гъсто, пенесто, белезникаво, жълтеникаво, кръвенисто и др. Понякога то се придружава с чувство на дразнене, сърбеж или тежест в таза. Гениталният флуор може да се дължи на различни основни заболявания. Причинителите могат да бъдат протозои, микози, бактерий, вируси
Равновесието на влагалищната екосистема е много деликатно, лабилно и лесно може да бъде нарушено от външни и вътрешни фактори. Най- чест източник на генитален флуор е влагалището. Нормалното влагалищно съдържимо е 1-2 гр., то е полутечно, пастовидно. При възпалителни изменения се нарушава баланса между трансудацията и резорбцията на течната съставка на влагалищното съдържимо,то се увеличава и започва да изтича навън , мокри вулвата и зацапва бельото. Влагалището има един гениално сътворен от природата биологичен защитен механизъм, който пречи на проникването на инфекция в горните отдели на женския генитален тракт. Физиологично този механизъм отслабва по време на менструация. Могат да го отслабят и други фактори: недостатъчно затваряне на вулвата /родови травми, десцензус/, лоша хигиена, чужди тела, чести и неадекватни влагалищни промивки, хормонални смущения, антибиотична терапия, тежкия хормонален дефицит /менопауза, оперативно отстраняване на яйчниците/ и др. фактори.
Методи за изследване на влагалищната среда:
1. Бактериоскопско изследване на влагалищната чистота- изследване с микроскоп на влагалищна натривка.
2. Културално изследване: посевки на специални хранителни среди, които дават възможност за точно идентифициране на микроорганизма - причинител .
Повишаването на бялото течение може да се дължи и на причинии от друго естество.
При съставяне на план за лечение трябва да се съобразим с топографията на флуора и причината за засилената секреция, да изолираме ако е възможно микробиологичния причинител . Едва тогава лечението ще бъде ефективно.
-------------------------------------------------------------------------------------
И още по въпроса:
През годините на зрелостта между клетките от стените на вагината се 'процежда' течност, която я предпазва и я поддържа влажна и гъвкава. Когато жената е сексуално възбудена, количеството на тази течност се увеличава и я овлажнява обилно. Течността, отделяща се от стенните клетки, и млечната киселина образуват бял секрет, чиято миризма прилича на рибешка. Поради стресово напрежение или други фактори количеството на секрета (левкореа) може да се увеличи или в него да се получат нехомогенни образувания, да се появи сърбеж или друго неприятно усещане. Ако жената усети сърбеж, или забележи, че вагиналното течение е по-силно или е придобило неприятна миризма, тя трябва да отиде на гинеколог, тъй като е възможно това да е признак на инфекция. Инфекциозните вагинални течения са три вида ; гъбички, трихомоназа, анаеробна влагалищна инфекция. Най-сигурния начин за да се определи вида на инфекцията е чрез вземане на проба от вагината.
• Гъбичката Кандида живее във влагалището. От 5 от 25 процента от жените на възраст между 15 и 50 години я имат. При повечето от тях не създава никакви проблеми, тъй като другите бактерии във вагината и пречат да се размножава. Но ако настъпи промямна във влагалищната среда - причината за това може да бъде стресово състояние, приемането на антибиотици или сношение с мъж, чийто пенис е бил заразен с гъбички. Процесът е придружен с неприятно вагинално течение. Течението е бяло на цвят и заедно с него се появява и сърбеж във вагината и вулвата. Лечението и е съвсем просто. Еднократно или в продължение на три дни жената поставя глобула от лекарството против гъбичките във вагината си. Това средство е ефикасно при на 85 процента от жените. Понякога гъбичката Кандида живее в червата на жената и се пренася от ануса във вагината, затова избърсването след дефеканция трябва да става отпред назад.
• Трихомоназата се причинява от едноклетъчния организъм Трихомонус. Той причинява инфекция на жените на възраст между 15 и 50 години. При повечето случаи трихомоназата се пренася по полов път. При мъжа тя обикновено не предизвиква никакви смущения, но при жената промяната на влагалищната среда може да доведе до течение и сърбеж. Трихомоназата се лекува с една доза до 4 таблетки или таблетка Flagyl по 3 пъти на ден в продължение на една седмица.
• Анаеробната влагалищна инфекция се нарича още вагинит. Симптомите и са сивкаво течение с много по-силна миризма. Появяването и е свързано с взаимодействието на две бактерии, които обикновено живеят във вагината. Инфекцията се открива, като се вземе проба от влагалището. Лечението на анаеробната инфекция е същото като при трихомоназата.
Не забравяйте, че най-сигурният начин да се определи вида на инфекцията е да отидете на гинеколог!
