Моите са много близко породени и сме имали известни грижи с ревността, но малки наистина. Позитивното възнаграждение също върши добра работа. Например, говори им как са сестрички, как мама много ги обича и двечките, а когато Вики погали Елица, ръкопляскай й бурно и я целуни. Така получава награда за желано поведение, а не наказание за нежелано. Също, те скоро ще навлязат във възрастта, когато ще можете да играете заедно и удоволствието от общата игра ще отстъпва на ревността. Ние у дома играем на влакче (единият се хваща за полата ми, другият за първия) и обикаляме апартамента с пуф-паф туууу. Друга много любима игра е "балонът се надува, надувайте дечица, да стане на парчета" - държим се за ръце в кръг и пеем това, като разтягаме кръга; и като се "пукне", всички се търкаляме на пода. Също, може да им даваш ябълка или банан в ръчичката и да се хранят взаимно; или пък им нареждаш куклите, даваш им по една лъжица и те си ги хранят, а ти ги хвалиш как добре си играят... А пък като съвсем не се разбират, например се удрят, просто ги разделям "да си починат" в различни стаи, но при вас е малко рано за това. Успех и търпение!