Здравейте,
освен, че имам проблем със забременяването понеже не овулирам редовно, когато забременея не мога да износя плода. Сега съм на 34 години и ето я моята история.
- на 17 и 18 години - 2 аборта по желание, вторият в 12та седмица, не е имало данни за проблеми.
- на 25 г - бременност с мисед в 10та седмица
- няколко години пазене и след това започнаха и проблемите със забременяването
- след 2г. опити забременях без лечение, но загубих плода в 7ма седмица. От началото се знаеше, че нещо не е наред, защото плодният сак беше много малък. Тогава в първата седмица бях взимала лекарство, за което се предполага, че причинява загуба на плода, но не знаех, че съм бременна.
- обърнах се към специалист. Направени са ми следните генетични и имунологични изледвания: Лупус панел, кариотип ( на мен и на мъжа ми), Антикардиолипин антитела (IgG, IgM), Хомосистин, Factor V Leiden мутация, Factor II ДНК анализ - всички са в норма. Имам единична MTHFR мутация А1298С, но понеже хомосистина е в норма, тя не би трябвало да има значение.
- правени са ми също проходимст на тръбите, спемограма на мъжа ми и т.н. - тези не са проблем. Хормоните на щитовидната жлеза бяха в норма миналата година - тази не съм ги проверявала.
- установи се, че не овулирам редовно и вероятно това е причината за проблемното забременяване. Водят ме на границата за поликистози яйчници - не са много, но не са и съвсем в нормата ( по думите на лекаря ми)
- предприехме 3 инсеминации. При първата ( с Gonal F) забременях и загубих плодa в 8ма седмица, правихме хромозомен анализ на плода и се оказа, че е бил с Даун синдром и смятат, че за това съм го загубила.
-втората беше неуспешна(с клостилбегит)
- преди няколко дена имах положителе ЧХГ за 3-4 дена ( след 3тата инсеминация - с Gonal F) и пак го загубих, очевидно съвсем в началото.
НК клетки не са ми изследвани, защото тук се смята, че те не са проблем, а и до колкото разбирам тяхното определене не е съвсем тривиално.
Според лекаря ми, нямала съм имунологичен проблем.Имам миоми ( 3 малки), които обаче с вътре в стената на матката и док твърди, че няма нужда да се оперират, защото където са не пречат.
Аз така като си мисля, или проблема е в мен ( имунологичен) или винаги има проблем с ембриона. Мислите ли, че е възможно просто всеки път да става ембрион, който да има генетични дефекти, при положение, че ние с мъжа ми нямаме такива? До колкото разбирам можем да направим ин витро с преимпалнтационна диагностика, но на мен ми се иска да е сигурно, че проблема не е в моята имунна система преди да тръгна да го правя това.
Просто не знам вече какво да правя. Мислила съм за осиновяване, но мъжът ми уж казва, че иска, но си личи, че не му е "от вътре", а не мога да предприема такава стъпка без да съм сигурна, че няма да си развалим семейството. Единствената ми надежда е да успея да имам мое дете. Ако някой може да ми даде някакъв съвет какво още може да направя, ще съм страшно благодарна, защото вече губя и последна надежда, че някога ще изпитам и аз това чувство да стана майка.
Благодаря предварително на всички, които се включат.
Боби