Здравейте! Едва от няколко дни съм регистрирана като потребител в този форум, но от доста време чета и препрочитам вашите писма. В тях открих моите проблеми, страхове и притеснения. Моята история е подобна на Вашите. Омъжена съм за страхотен човек от близо 10 години. В началото се предпазвахме от забременяване, тъй като бях студентка, а исках да имам време сама да отгледам така желаното дете. От около 5 години започнахме с опитите, като до преди година не сме правили никакви изследвания. Когато посещавах гинеколог, винаги ми казваха, че няма проблеми, и точно когато със съпругът ми решихме и той се подложи на прегледи и изследвания, се случи чудото... Оалко е, че радостта на беше кратка, тъй като в 9г.с. ми съобщиха, че плода няма сърдечна дейност и...последва кюртаж. Приех сравнително силно, макар че ве обвземаше ужас и страх. Успяхме бързо да се съвземем и след четири месеца бях отново бременна. Страх ме беше дори да се зарадвам, но се оказа, че всичко върви добре. Помня как съпругът ми беше безсрайно щастлив, когато видя на УЗД как бие сърчицето му, как рита с крачета...В петият месец, получих съвсем слаби болки, и при прегледа се оказа, че имам "пролабирал мехур". Лекарят ми ми даде надежда и направи всичко необходимо, за да спасим бремеността- направиха ми серклаж и ми вливаха няколко лекарства, за да се предотврати инфекция. След две седмици в болница се прибрах в къщи с надеждата, че всичко ще бъде наред. Лошото е, че въпреки всичко, инфекцията се е развила и в 24 г.с. ми изтекоха водите и загубих бебето. Приех го много тежко и вече близо четири месеца след това, все още не мога да се съвзема. Преди седмица роди моя приятелка, и въпреки, че бях безкрайно щастлива за нея и здравото й бебе, в същото време ме обзе онова гадно чувство- че аз загубих моето момиченце и нямам дете. Аз също трябваше да родя в началото на юни. Сигурно знаете как се чувствам, та нали повечето от Вас са го преживели. Вече изпих три опаковки противозачатъчни и с лекарят ми уточнихме, че вече не трябва да се пазим. Питам се, дали е рано- около четири месеца след кюртажа, макар, че лекарят ми се е консултирал с доцент от София, който препоръчал само три месеца предпазване.
Бих искала да споделя още много неща, защото знам, че Вие ме разбирате, но може би някой друг път. Не знам за Вас, но мен ме боли, когато всички около мен казват "не се притеснявай, има време /та аз съм на 29 год./, не плачи и т.н." А ад понякога искам някой просто да ме изслуша и да изтърпи моите сълзи.
Май много се увлякох, но мъката не може да се идкаже с два реда.
ЧАО и успех на всички. Исками се скоро, всички от този форум да кажат "Чакам, а после- ИМАМ здраво и хубаво бебе.