Здравейте!Казвам се Цветелина на 34 г.
Много от отдавна се опитвам да забременея от 2005 г.
Тези опити са от вторят ми брак, а от първият имам дете на 15 г.
През 2005 г. забременях, беше неуспешно т.нар."кухо яйце",после дълго време не се получаваше,а аз търпеливо си чаках, но мечтаните 2 чертички се появиха през май 2008 г.,но на 2 юни прокървях и пак нищо.Постоянно вярвах, че ще се получи отново,даже наистина не разбрах как се получи,защото след изкървяването не ми беше идвала менструация и когато си дадох сметка за това направих тест за бременност и той беше силно положителен - с две дебели чертички. Бях наистина много щастлива. Тъй като работя като анестезиологична мед.сестра на смени, изчаквах почивния си ден да отида на лекар,но...се получи друго ноща преди да отида на преглед се пробудих от ужастни болки в корема, "Бърза помощ" ме откара в болницата и там се установи, че ми се е спукала маточната тръба и ме оперираха по спешност - извънматочна бременност.
Въпреки шоковото състояние, всичко мина благополучно.Сега съм с една тръба и лекарите казват, че мога да опитвам отново.Оперираха ме през август 2008 г.до момента не се получава нищо, казват ми, че няма причина.Очакването ми обаче се превърна за мен във фикс идея, а забременяването в болна тема,живея между цикли и овулация, редовно попълвам овулационния календар на сайта постоянно следя всяка промяна в организма си и всеки път умирам, когато настъпи новият цикъл.Нещата много ескалираха когато преди дни разбрах как сестрата на мъжа ми е бременна в 12 седмица. Тя е по-голяма от мен на 36 г. и има дете също от първия брак, сега се омъжи повторно преди 6 месеца и ето вече чака бебе. Това ме изпълни с ужастна завист и злоба самата аз не разбирам защо така реагирам. Плаках с часове от яд, признавам си и това чувство ме разкъсва и сега, даже повече, нямам сили да говоря с нея, добре че не е в България.
Незнам какво да правя, с това непрятно чувство, като че ли съм на ръба още малко и ще полудея.Мислех, че няма да допусна да се отчаям на тази тема, но неиздаржах и наистина се намирам отчаяна и депресирана. Нищо не може да премахне подтиснатото ми настроение, чувствам несправедливост спрямо себе си, сраха, че няма да се получи вече или по-скоро да се получи успешно - е постоянен - като по учебник цялата патология е при мене и като знам какви по-страшни са описани в учебниците направо кръвта ми се смръзява.Медицинско лице съм, участвам в поне 5 Цезарови сечения в седмицата и някък си се владеех,не съм изпитвала лоши чувства към майките, а напротив радвах им се, на тях и на бебетата, но в момента в който разбрах, че зълва ми е бременна се сринах и насочих цялата си злоба срещу нея,не лично разбира се, само и казах че й завиждам. Да ме прощава Господ, но изпитвам желание да й се случи като на мен и не мога да се освободя от това. Осъзнавам, че е лошо,даже греховно. Аз винаги съм била положителен човек и мисля, че не съм лоша, трудно ми е да давам оценка за себе си. За това сега съм уплашена, че реагирам така.Отчитам също, че тази злоба се насочва единствено срещу самата мен,но не мога да се справя за сега . За това ви моля помогнете ми!Защо толкова нейната бременност ме разтрои и озлоби и точно на нея не мога да й се зарадвам, а точно обратното???
И ме боли, много ме боли!!!!
