Аз много пъти съм се замисляла какво ще стане един ден като имаме детенце с нашия Пухтър(за уточнение това е нашия котарак),с мъжа ми сме си говорили и сме на едно мнение,че ако всичко е наред няма причина котето и детето да не живеят под един покрив,ще се изизква само по-голяма хигиена и по-обострено внимание от наша страна.
Аз просто не мога да си представя да се прибера в къщи и Пухчо да не ме чака на вратата,та той е с нас от 5 години,беше една шепа когато кумовете ни го донесоха-той ни е подарък от тях!
Според мен ако си обичаш домашния любимец и не си го взел само за временно запълване на нещо то въпроса детето или любимеца въобще не стои!

Ееее, viviqn_ka
Имам много познати, които като видят котешката тоалетна в къщи в коридора и започват да мърморят срещу домашните ми любимци, но това не ми пречи да обичам по-малко приятелите си Искам да кажа, че изобщо не съм искала да те засегна.
Дори, за да те развеселя мога да цитирам приятелка, която каза: "не пускай котарака в къщи, както ходи по котки, ще ти донесе някой котешки спин"
Наистина най-важно е с човека, който ще гледате детето да сте на едно мнение по въпроса за домашните любимци, ние в къщи сме.
И съвсем смело си изказвай мнението, и аз направих така.
Темата е хубава и е съвсем нормално да има поне две гледни точки.

Vivqn_ka,
аз, например, нямах предвид твят пост, когато изках остро мнение за изхвърлянето на живи същества. Коментарът ми беше към написаното от vulpekula_m. Ако предполагах, че се тормозиш толкова от оценки на хора,сигулно щях да се изкажа по-меко. Само, дето и през ум не ми хрумна, че човек, който се отървава от 5 котета понеже е чул нещо за миризмата на урината им, може да бъде истински чувствителен.

А иначе за това кой какво е преживял - предполагам, че всички тук знаем каква е ценността и цената на живота. Тъкмо за това недоумявам с колко лека ръка много хора са готови да пожертват живот, с който са се ангажирали първоначално.

Rally_pat, благодаря ти за разбирането!   

Аз също не удобрявам факта че това животно си го гледал,обичал,грижил и че трябва да го разкараш после.Дори не съм мислила какво ще стане с моята Изабела ако се появи така желаното бебе.Но въпрос на гледни точки!

Знаете ли,аз се радвах много когато научих за този форум-помогнаха ми много от момичетата за  въпроси,на които и лекарите не можаха да ми отговорят.Безкрайно съм благодарна на всички,които ми помагаха със съвети и мнения.
Относно темата повече аз лично няма да я коментирам и се извинявам,че съм сбъркала или не съм била сигурна в думите си.Наистина съм много чувствителна-за това се получи така.
На всички вас пожелавам здраве,късмет и дай боже на всяка една от вас поне едно бебче.Успех,момичета...

И аз имам ку4енце и просто не мога да си прееставя да го пратя някъде,да не е до мен.Бременна съм в 24 седмица и вси4ки околко мен все ме питат какво мисля да правя с него и ве4е ме дразнят!Знам 4е е за добро,но ми писна.Той си е обезпаразитен,редовно сме на ветеринар....!