Мила Лан, виждам аз един изход от патовата ситуация - съвсем скоро да се появи едно бебче и искрено ти го желая

Аз желая на всички точно по този начин да запушим устите на мами, свекърви и всякакъв род други "доброжелатели"!

После като започнах да постигам разни цели сама, как да кажа - отдръпна се. Първо не вярваше, че ще завърша висше, аз се справих. После не вярваше, че някой ще ме вземе на работа, е взеха ме. Накрая не вярваше, че ще се омъжа (защото съм дебела), а аз се омъжих при това щастливо. Никога обаче не ми е натяквала или злобеела, просто казваше, че не вярва да стане. Сега е направо щастлива, защото нямаме деца, за първи път нещо не ми е наред. В нещо не съм успяла.

Lan, аз обикновено съм по-остра и ще бъда такава в съвета си и този път, за разлика от останалите момичета.
това, което описваш, ми говори за един човек с дългогодишен личностен проблем, който отразява в теб. нещата няма да се променят на стари години. напротив, както си установила вече, те ще стават по-зле.
според мен е време да спреш да инвестираш в отплата за майчините грижи на младини и да поемеш по своя път и в буквалния смисъл.
отдръпни се и не се опитвай да превъзпитаваш или променяш майка.
нещата явно са много дълбоки и сериозни, няма да успееш с промяната. според мен, най-много като забременееш, тя съвсем да се озлоби и да пренесе тая си злоба върху внучето!
тежко е, тъжно е, съзнавам го, но има такива хора. спасявай собствената си психика, ти вече си отделен човек, със свое семейство и приоритети - пази си него!

Все още не съм намерила за необходимо да информирам роднини и близки за намерението да създадем поколоение. Рано е, и на това ще му дойде времето. От малко градче съм, където според хорското мислене трябва да имаш сключен брак, за да започнеш да мислиш за деца, а на нас това тепърва предстои (много скоро ) Та за сега ни е спокойно и никой не задва въпроси.
Преди няколко дни бяхме у родителите ми на гости. Те са мног тактични хора и никога не биха задали директен въпрос по случая. Нещо празнувахме, стана въпрос и за детенцето на сестра ми (вече е на 1 месец, на леля най-сладката ) и как до нова година вече ще можем да си „играем” с нея. Татко нещо се разчувства и думите му бяха „Не се знае до нова година дали няма да имаме вече и друга внучка” и усмивка грейна на лицето му. Стана ми тъжно Родителите ми, мен са чакали 2 години, представям си как ще приемат новината за нас
Що се отнася до свекърва ми и идея си нямам какво ще стане след сватбата, но тя също е тактичен човек и не вярвам да ми „забие” директно въпроса.
Има там един бъдещ чичо обчае (на половинката братчето му, което много уважавам) който непрекъснато задава въпроса „докога ще се мотаме”. В зависимост от периода на месечния ми цикъл приемам различно думите му - понякога ми става кофти, друг път ми става смешно и му опонирам. Ще взема някой ден да му призная истината, да да му видя реакцията.

И на мен ми стана малко тъжно като гостувахме предния път при родителите на половинката, как майка му ми каза два пъти "ти май нещо си напълняла" и очите й греят. Аз й викам, "от лакомия ". Сякаш като стане работата баш от тях ще крием  Те иначе не подхващат въпроса, нито нашите. Мен пък ми е малко неловко с този "вакуум" ама като чета тук, може би е по-добре.

според мен е време да спреш да инвестираш в отплата за майчините грижи на младини и да поемеш по своя път и в буквалния смисъл.
отдръпни се и не се опитвай да превъзпитаваш или променяш майка.
нещата явно са много дълбоки и сериозни, няма да успееш с промяната. според мен, най-много като забременееш, тя съвсем да се озлоби и да пренесе тая си злоба върху внучето!
тежко е, тъжно е, съзнавам го, но има такива хора. спасявай собствената си психика, ти вече си отделен човек, със свое семейство и приоритети - пази си него!

Благодря за съвета , jam,
Колкото и да е тъжно има вероятност точно така да стане.

Lan не знам на каква възраст е майка ти, но замисляла ли си се че може да кара критическа - това което описваш като промяна съм го виждала в много от познатите си преминали през тази фаза - не 100% но е факт че при тях е налице сблъсъка с бъдещата старост, живота отминава, правят оценки и самооценки и понякога озлобяват и оглупяват, при някои от тях този период преминава бързо при други се проточва а някои го удължават медикаментозно с цел уж да е по-леко - при всички случаи няма гаранции какво ще имаш насреща си когато критическата отмине. Много е жалко но аз до сега не знам рецепта как да реагираш в такава ситуация - с такива хора и аз включвам на игнор ама не винаги работи и това че външно не ми пука не означава че вътрешно не го преживявам.
Лично аз точно с майка ми не съм коментирала въпроса - знам, че много ще я заболи и се опитвам да отлагам максимално сблъсъка. Но в опитите си да зачекне темата от някъде /белким се похвалиме с нещо/ постоянно ми съобщава с кой се чула кой ще ражда кой внуци гледа и на моменти ми идва и аз да кажа нещо злобно за да миряса и да не дърпа дявола за опашката ... за сега все още се въздържама, но не знам до кога - и както Таня беше написала според това как ме уцели в рамките на месечния цикъл съм или по-търпелива или по-цапната в устата. Иначе ми е най-близкия човек, приятелка и майка в едно, но въпреки това колкото по-късно разбере толкова по-добре.

klia
Може и така да е. Чисто физически критическата я караше още докато беше на 33 - оперираха я и мога да кажа, че не се комплексира и депресира, напротив! Беше щастлива, че няма цикъл и може да прави секс както си иска . Емоционално обаче може би сега е моментът на преоценка на живота и затова да е станала още по-лабилна и дано да и мине скоро.

Ние сме споделили с много малко близки хора за опитити си за бебе - майка ми и родители на мъжа ми (наложи се да им кажем защото вече изнемогвахме с парите около изследвания, доктори, лекарства, манипулации) и още едно приятелско семейство. С майка ми много радко говорим за това - не искам да я натоварвам с подробностти, защото знам че колкото и да го крие от мен, много се тревожи и я боли. За това се правя че всичко върви добре - лекуваме се и чакаме скоро да стане. И .... моля се всеки ден наистина да забременея много скоро  
Свекърва ми и свекъра са супер - пу пу да не им е уроки. Подкрепят ни и казват, че ни обичат и да не се тревожим. Е не че сме спрели да се тревожим де  
Но не мога да се оттърва от приятелки и приятели, които постянно ни питат какво се моткаме още Всеки път когато забременее някоя приятелка се почва - ами айде и вие правете бебето, че да излизаме заедно с количките. Сърцето ми се къса, а се усмихвам и казвам - ами скоро може би, като му дойде времето. Иде ми да им се развикам че нищо не знаят и че ми е писнало вече от такива въпроси. Ама какво са ми виновни те че са успели да забременеят лесно - не искам да ги карам да се чувстват виновни и да ги товаря с моите проблеми. Просто искам вече да свърши този кошмар   Когато съм сигурна че съм бременна мисля че ще кажа на всички колко време, пари, сълзи и болка ни е струвало това безценно бебче.
Господи, дано само е по-скоро!
Писано от bebe_2006 Поради проблеми с влизането в Зачатие

На всички ни е писнало от "доброжелатели"-предполагам.
Ние със мойто съкровище,не сме споделили за нашият проблем.По точно,не сме казали на неговите родители,защото са толкова старомодни,че ми писна от тях.Добре че живеем на хиляди км.,но като се чуем по телефона свекъра ми не престава да пита"кво стана бе,бебе няма ли вече-писнами да чакам да стана дядо".Идвами направо да го мацна с нещо.Или пък "ПРИЯТЕЛИ" с които се събираме често-"вие какво чакате за бебе,да станете на 100 години ли,стига сте гледали тези животни(имаме куче и заек),бебе ви трябва,не спете ами работете по въпроса".
Как да обясниш на такива хора,че толкова нерви си пропилял,и толкова мъка има в сърцето ти,че се бориш ден и нощ без да спираш,и не спиш ами бебеправиш постоянно.
А пък скоро едни познати,съвсем случайно не се пазили и хоп,жената бременна , идват на гости в нас да ни съобщят новината и момчето вика на мъжа ми"вземаи пример от мен,аз ей таи от въздуха ги правя децата,ако искаш да ви помогна с нещо".Идиоти на всякъде има,та затова от доста време сме се затворили с мажа ми и не се виждаме почти с никoй,а само с хора,които в истинският смисъл на думата са хора.
КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА

Ние правим опити от почти 2г.,но няколко месеца по-рано аз вече много исках да забременявам и все врънках любимия.Съответно на всички женски срещи с близките ми приятелки 1 от задължителните теми беше''готов ли е най-сетне той?''Та когато започнахме,аз не се забавих да раздухам добрата новина.Въобще не предполагах колко време ще отнеме и на какви погледи и въпроси ще се подложа.В началото някои при всяка среща ме питаха:''бременна ли си вече''twisted:Но постепено ги осветлявам по въпросите със зачеването.Сега вече оценявам,че като те са наясно за какво става въпрос мога да споделям.А тези,на които им предстои вече знаят доста неща и няма след 3 мес. неуспех да се чудят'ах,защо точно на мен,край,не мога да имам деца'и т.н.Странно е,че 1 от приятелките ми,която е имала ''проблеми с кисти''и спешно трябваше да забременее/вече е с 2 деца/,та тя онзи ден ми обясняваше,че сексът по график бил пълна лудост,аз да се успокоя,пък то и 1 ден от МЦ можело да стане...Тя знае,че съм като часовник,а и аз определено съм по-спокойна от всякога.Хора разни,но се радвам,че най близките знаят,а и знаят какво да питат и какво-не.

И аз да кажа:). Винаги съм била открит човек и всички мои близки и приятели знаят, че при нас бебето все още не става, споделям с тях, всеки дава свои съвети, като, предполагам се сещате, най-често срещаният е "успокой се и ще стане, съседката на бабата на моята съученичка от началното у-ще, например, или еди кой си, толкова години нямаше, а като се успокоил - и - хоп 2-3 броя поне", но мен това - по-скоро ме забавлява, отколкото да ме дразни. Но, определено, е факт, това, което Мели пише, че хората, които не са се сблъсквали с такъв проблем, просто не знаят, че действително има такъв. Например, една приятелка, неотдавна ми намекна, че може би, мъжът ми не се стараел достатъчно. Но аз вече отбивам такива некомпетентни мнения, като кажа, не, нищо подобно, просто имаме стерилитет, с неустановени, засега, причини, но имаме още не малко изследвания да проведем. Забелязала съм, че това, не рядко, стряска хората, кара ги да замълчат и дори да не повдигат повече темата, опитайте. Аз например нямам задръжки да кажа това и на не толкова близки хора,чиито коментари ме дразнят. А що се отнася до близки приятели - например, бременни оплакващи се приятелки, правя остра забележка, че не ми е приятно да слушам мрънкания, имайки предвид, че давам всичко да съм на тяхно място, обикновено се усещат. Има случаи, например, една много близка и любима моя дружка ми каза, така говориш, ама ще видиш като стане, няма да ти се ще, но като и обясних своята гледна точка, се съгласи с мен, че най-вероятно съм права и повече не се е оплакала, поне пред мен. Т.е. хората, които ни обичат и ги е грижа за нас ни разбират, останалите - опитвам се да не обръщам внимание на глупостите им, защото, ако не ме дразнят по този въпрос, ще е - за нещо друго, т.е. винаги ще има недоволни от това, което вършиш/не вършиш, важното е да си остава това тяхна работа. Що се отнася до съзнателно отправена злобна забележка, лично аз, поне досега, не съм се сблъсквала с такива. А що се отнася до питания на роднини - мисля си, че това го правят, в повечето случаи, от загриженост, аз например не се изморявам да обяснявам. Все пак, Мели е много права, това е вид заболяване, няма нищо срамно в това да си болен, не мислите ли, напротив; и тъй като според мен, повечето хора са добри и състрадателни - когато споделиш болката си - получаваш съчувствие и разбиране, когато не го направиш - няма как да те разберат правилно и да очакваш адекватна реакция. С това нямам предвид, че сядаш и на всеки срещнат обясняваш ситуацията си, достатъчно е само на тези, които правят намеци по въпроса или директно питат?Пробвайте с моята реплика - безплодна/стерилна съм, направо се смайват, даже започват да те убеждават в обратното:).Замислете се дори за себе си, мислели ли сте си някога, че ще имате такъв проблем, преди да се сблъскате с него, аз - не, дори не бях допускала, сега като се върна назад почти 2 години, имам познати, които нямаха дълго време дете и си мислех, че не искат:), а те са имали проблеми - сега имат близначета ин-витро, но като не съм знаела:), така че, сигурно и другите хора около нас - също не знаят, нека им обясним и ще страдаме по-малко:) от неадекватни коментари/забележки.

Аз пък си мисля, че майките изграждат завист и ревност спрямо дъщерите си

Така е. Поне за ревността, защото завист не може да изпитва поне моята майка , тъй като е постигнала доста повече от мен в тоя живот и се е старала, както сама се е изразявала да ме направи нещо повече от нея. Но ревност - определено, дори и откровенно преди около 4 години ми го заяви /за ревността, а дори нямах никакви идеи за забременяване/ .
Всеки ден живея в този ад. Няма нищо по лошо от едно домакинство, състоящо се от зет ,  тъща  и жена-дъщеря по средата. Понякога се чудя докога ще издържа на простотииите и на двамата...Нещо като в поговорката трима са много, двама са много, ама тази липсваща половика ми разбива нервите, направо...